РАЗМИСЛИ ЗА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И ИВАН ВАЗОВ И РАЗКАЗЪТ МУ" ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА 20 ВЕК"
Автор:Камелия Базова
1 ноември е празник Народните будители!
В тежки времена живеем- отмина скоро, и дано не ни сполети пак здравна ковид криза, дойде геополитическа енергийна, ценова и безпрецедентни за 33-годишния ни преход четвърти, а може би и пети предсрочни парламентарни избори, неефективна политическа функционалност, политическа нестабилност и криза в политическото представителство и недоверие в институциите.
В навечерието на Първи ноември- денят на Народния будител често си задавам въпроса, а имаме ли будители днес и кои са те?
Безспорно всеки един от нас може да изреди имена на големи изявени личности, хора със съхранен морален и обществен авторитет в сферата на науката, културата и изкуството. Аз се сетих се за професор
Орлин Загоров, чиято статия сега чета във вестник "Нова Зора",бр.37. Статията е озаглавен "Оптимистичният светоглед"- срещу опитите за подмяна на културната самоличност на Българската нация." Професорът пише:
" Смисълът на онова което става пред очите ни може да се определи като повсеместно отчуждение. Отчуждаваме се от историята си, отчуждава се политическият елит от народа си ,заличават се исторически надписи, изопачава се грубо историческата истина. Робството се представя за "присъствие". Живеем в духовен вакуум. Живот на дребно, без високи цели и идеали. Всеобщо болезнено обезверяване, липса на обединяваща идея, загуба на доверие между хората, отчуждение и злоба, нихилизъм изцяло подчинен на духа на отрицанието .Живот без полет и въображение. Живот за деня, а не за вечността. Щастие сега и на всяка цена и с всички средства, загуба на любов към другите, липса на съзнание за отговорност, комерсиализация на изкуството и постиженията на културата, масова десакрализация и дехуманизация. Привързаността към българските национални ценности и символи се смята за проява на тоталитаризъм. Изходът от тази ситуация, според професорът е да не се забравят вечните уроци на собствената ни Национална история. А един от тях гласи- когато обезверени объркаме Духовните си ценности, народът търси упование и Надежда във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си. Тези стабилни и положителни български традиции, родили безсмъртната легенда, за чийто символ е обявен снопът на Хан Кубрат, който обединява множество племена в силен
и респектиращ съюз наречен Велика България! Да бъдем такива каквито сме в своята историческа автентичност със Светая светих на волята ни да оцелеем.
Да не позволяваме да бъдем откъснати от православно- духовната ни славянска идентичност. Това се изисква от нас, за да запазим себе си и да предадем на поколенията болезнената чувствителност към опитите за правото ни на място под слънцето. Трябва да бъдем яростни и непримирими към всеки опит за оспорване на славянската ни принадлежност."
Да, много хубави думи казани от професор Орлин Загоров. За мен той е един от съвременните будители.
За мен будител е човек с чиста съвест, с открито сърце, човек родолюбец, патриот, човек честен и почтен, човек със силна ясна обществена позиция, човек оставил следи в обществения и духовния живот, човек смел, човек на честта.... Със сигурност можем да открием и днес такива хора .Иска ми се на този ден отново да насоча вниманието към още един будител
, само че не е от нашето съвремие, а от нашето минало- Патриархът на българската литература. Той е един безспорно духовен титан и един от големите български будители, съвременник на ранните етапи на нашата днешна Трета българска държава. Наскоро чествахме годишнината на големия български писател. Нека видим как е гледал той на нас, бъдните поколения. Затова на Вашето внимание представям един малко известен разказ на великият Иван Вазов "Последния ден на 20-ти век". Големият летописец и поет с детско любопитство е гледал в бъдното 100 години напред. Чудел се е как ли ще изглежда неговата любима България и любима София. Ето и представата за бъдещето, описана в този разказ. А ние , четейки неговите разкази писани стотина и повече години назад се учудваме на тяхната актуалност. В софийските си "драски и шарки" Вазов описва характера и нравите на хората тогава. С удивление установяваме, че най-големият враг на българите по онова време е била държавата и нейните институции- правителства, полиция ,съдии, чиновници, политици.Те били възприемани като алчни и корумпирани, несправедливи институции, ограбващи техния труд, трудът на обикновените хора. Героите на Вазов са хора с нисък морал, хора които продават съвестта си за удобна държавна служба. Политици и чиновници, съдии, дори и лекари. Сред тях Вазов вижда примери на морално падение и карикатурно ги изобличава . Големият писател описва разпада на семейството тогава, разкъсвано от пипалата на бедността, от изкривяване на нравите, от пороците, от завистта, от това че всеки гледал да се урежда с диплома за да не работи. Жените предлагали телата си за да уредят по-добър материален живот на своите семейства. Вазов се натъжавал от факта , че много млади хора негови съвременници предпочитали уюта и удобството на престижни държавни чиновнически служби, далаверата, хитростта за спечелване на пари, вместо честния труд на полето. Тъжна картина на съвремието на писателя. Тук си спомням за "Протестантската етика и духът на капитализма" написана от Макс Вебер. Само че от морално -етичният кодекс на труда ,с който е бил наченат капитализма в протестантските държави, обаче не е останало абсолютно нищо. Още по времето на Вазов капитализмът е започвал да се изражда морално, ставал е експлоататорски, анти хуманен. Не случайно възникват и теориите на Маркс и Енгелс. Да не говорим за днешното време, когато виждаме как капитализмът упорито продължава своето буксуване. А вместо морален, етичен кодекс на честта и труда, в него виждаме комерсиализация, култ към печалбата и задкулисие. Задкулисие което откриваме във всичко- и в политиката, и в икономиката, и във фармацевтичната индустрия, в здравеопазването и във всяка друга обществено-икономическа и социална сфера на живот... Такива размисли ме връхлитат... Но големият писател гледа с такава надежда и любов в бъдното след 100 години и това виждаме в неговия разказ "Последният ден на 20-ти век". Най-странното чувство което изпитвам, четейки разказите на Вазов е огромно удивление. Много от характера на нравите на българина 120 години по-късно не са се променили особено . Държавата и нейните институции, за съжаление и днес продължават да бъдат наш враг, пороците и падението на нравите, за съжаление са и наше настояще! Ние сме склонни да възхваляваме миналото, заради неговата слава и подвизи на безстрашни възрожденци и милеещи за родината си българи! Това наистина е било така, но изминалото повече от столетие е заличило онова нравствено падение, което се е отразило и на институциите и политиците по онова време. Така е може би защото историята описва по-едрите случки на политическата сцена ,а дребните, но изключително важни детайли от характера на времето се описват от художествените летописци, от литераторите, от хората на изкуството! Знаем от Алеко Константинов например как Бай Ганьо прави избори -също както се правят избори и днес, за съжаление! Какво ли ще пише за нашата история след 100 години и какво ще
четат бъдните поколения за нашата България днес!? Интересен въпрос, а сега малко слабо известни факти за Иван Вазов. Той започва да пише своите "Софийски разкази" в края на 19 и началото на 20 век, когато се установява за дълго до земния си край в София. В столицата той строи своята къща на ъгъла на "Раковски" и" Вълкович". Интересна е историята ,че след подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 година е имало митинг на който множество хора се събират пред къщата на Народния поет, който излиза на балкона и отправя към събралите се люде прочувствено слово, което ги разплаква. Тоест хората тогава са имали дълбокото уважение и синовна обич към своя духовен баща Иван Вазов.Обичали са го и са се допитвали до него. Изливали са обществената си мъка и тегоби. Той е бил като един народен трибун и психолог. И днес е такъв! Интересно е, че че литераторите от кръга" Мисъл" са се отнасяли скептично към неговите "Софийски разкази". Критикували са Иван Вазов в художествено бездарие, защото смятали ,че неговите разкази не възпитавали добре българския читател. Така че "Софийски разкази" са били прицел на модерната тогава литературна критика на кръга" Мисъл". На тези критики срещу литературното му творчество Вазов не обръщал внимание и продължавал да пише. И слава Богу ,защото без неговите разкази днес нямаше да имаме тази художествено-документална картина на българския живот и българските нрави от края на 19 и началото на 20 век. По-късно знаем, че войната на кръга "Мисъл" срещу Иван Вазов престава и Кръстев започва да изпитва угризения за нападките срещу великия писател и поет, особено след смъртта на Пенчо Славейков, когато се опитва да се сдобри с Иван Вазов. Но това са интересни и любопитни факти от литературните среди от края на 19 и началото на 20 век. Интересното и любопитното е погледът в бъдещето на любимият ми и ни Вазов! Интересна е и картината на нравите преди 120 години, която той ни е оставил. Вазов ни е завещал огледалото, художественото огледало на историята на духовността и нравите, в което ние- днешните обитатели на 20-те години на 21-ви век можем да се огледаме и да си вземем поуки! Вазов- великият поет и писател, с който винаги ще се се съизмерваме! Ненапразно той казва" А моите песни все ще се четат"! Приятно четене!
Кликнете върху интернет връзката по-долу за да прочетете разказа.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5877&Level=3