НАУКА И ВЯРА-ЗА СМИСЪЛЪТ
Автор-Камелия Базова
"Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли не съществуват чудеса, а другият – сякаш всяко нещо е чудо."
Алберт Айнщайн
"Може ли математиката да бъде духовна наука", пита Айнщайн. Отговорът е положителен ,защото според него и математиката и религията олицетворяват вдъхващи респект вечни истини.
Николо Тесла пък казва:
"Моят мозък е просто приемник. Във Вселената съществува едно ядро, от което добиваме познания, сили и вдъхновения. Не съм проникнал в тайните на това ядро, но знам, че то съществува.
Интуицията е нещо, което стои по-високо от знанието. Без съмнение имаме определени фини органи, които ни позволяват да възприемаме истини, пред които логиката или друго волево усилие на мозъка са безполезни.
Ако искате да откриете тайните на Вселената, мислете в термини, като енергия, честота и вибрации."
С интерес следях и интервютата на професор Филипов. Според него тайната на Сътворението е заключена в Библията! Той казваше, че бъдещето на нашата цивилизация се състои в това, че трябва да има симбиоза между знанията натрупани в идеалната сфера, тоест в религията и знанията натрупани в науката, тоест в материалния свят. Напълно съм съгласна с това твърдение, защото човекът е биологично, психосоциално и духовно същество в развитие. Източникът на познание е не само науката, която отговаря на въпроса "Как?" и обяснява механизмите на действие на материалния и социалния свят, който ни заобикаля. Източник на познание е и религията, която отговаря на въпроса "Защо?". Интуицията, не само знанието, но и сърцето и духът също са източник на познание за света! Така че симбиозата между религията и науката е неизбежна. Един афоризъм гласи, че религията и науката тръгват от един общ път, след това се разделят по-различни пътеки, но в далечината тези пътеки се сливат отново! Така може метафоричното да се обобщи историческият път на развитие на взаимоотношенията между религия и наука. И още една мисъл: "Малко знание те отдалечава от Бога, много знание те връщат към вярата в Бога"
Проф. Стойчо Язаджиев пък казва: "Всеки истински учен знае, че Бог съществува".
Да, Бог е не само религиозна концепция, но и научна хипотеза.
Професор Лъчезар Филипов казваше ,
че напоследък астрономията откри, че началото на сегашната Вселена, от която ние познаваме само 5%
не е точка по-малка от атом и последвалия "Голям взрив" ,а енергия, енергийно-информационно поле, тоест Родителят на мълчаливите космически дълбини в чиито без предели плува и нашата малка синя планета е енергия или "В началото бе словото", както пише в Словото Божие-Библията!
А нашето ДНК е също едно неразгадаемо чудо за науката. Всеки един от нас има поне 200 милиарда километра ДНК, но 97% от нея остава загадка за учените.
Според християнската ни вяра , както и според най-новите направления на науката човешкото съзнание и душевност са вечни , а краят всъщност е "събличане на палтото", събличане на тленното и преминаването му в друга фаза на съществуване.
Човекът е слово!
Словото влияе дори върху структурата на нашето ДНК, върху мисълта ,действията, върху всяко нещо в човека,в света и Вселената!Да, силата на думите!
Колко е важно да си припомним това за силата на думите! Колко е важно да говорим красиво! Колко е важно да говорим добри неща- това ще влияе и на нашия живот и на нашето здраве на живота на обществото ! Въобще, трябва да се замислим върху тези неща, а обикновено не си даваме сметка за тях ...
Друг български учен-
Академик Божидар Палюшев пише следното в своите книги:
", Твърдението в Библията че Бог е създал света от нищото поразително се съгласува с едно важно свойство на видимата вселена -плоскостта, тоест неразличимостта на вселената в глобалните й мащаби от плоското евклидово пространство.Вселената следователно е едно многообразие от естествени причини , действащи в една ограничена система ,която в своята съвкупност се свежда до нищото. Свойството плоскост на вселената е израз на нищото .Само по този начин вселената може да се подчинява на определен порядък, който не предизвиква объркване и неяснота в нашето познание за нея." Всъщност материалистическия светоглед, на който до голяма степен е подчинена науката днес ,не може да обясни наличието на такива качества като интелигентност, способност за разумност и познания, както и способността за творчество, а именно те са отражение на трансцедентността на Бога( а ние сме деца, творения на Господ ) и сами по себе си са източник на познание.
Академик Палюшев пише още, че
времето, пространството и материята- тези три традиционни физически категории съществуват в единство, което се осъществява с помощта на физически реалности, които притежават свойства подобни на човешкото съзнание.Паралелно с видимия, съществува и невидим свят, една друга физическа реалност, със силно разреден фон на веществената материя- една веществено- енергийна форма на материята в празното пространство.Така акад. Палюшев стига до извода, че физическата реалност има дуалистичен характер.Чрез научните изследвания в новата физика, наречена”Физика на Бога” акад. Палюшев и други учени осъществяват един нов подход към теорията на физическият вакуум и правят анализ на биоенергийната и информационната проблематика през призмата на теорията за торсионните полета.Съгласно тези научни изследвания във „физиката на Бога” се оказва, че човешкото съзнание не е изключение и че в обективната реалност съществуват части, които проявяват свойства на това съзнание.С тези нови научни открития се обясняват и необяснимите до този момент парапсихологични явления.Така най- новите направления в научната мисъл, както казва акад.Палюшев пораждат „мултипарадигмално развитие”.Тази мултипарадигмалност доближава науката до религията и ще доведе до промяна и в другите науки- чрез тези нови направления във физиката и чрез тази мултипарадигмалност, според акад.Палюшев може да се направи нов извод в сферата на биологичните науки, а именно че появата на живота не е единствено и само резултат на еволюцията на материята подчинена на Дарвиновия закон за естествения подбор, но че биологичната материя се направлява и от закони генерирани в друг аспект на физическия вакуум, който проявавява свойства подобни на човешкото съзнание.Чрез тази „нова Физика на Бога” се стига до извода за съществуването на Вселенски разум, на трансцедентен Създател, чиято ръка направлява възникването и развитието на живота!
Блестящият и за съжаление вече покойник проф.Лъчезар Филипов обяснява по достъпен начин тези сложни, но важни теми.Сциентизмът е новата религия на съвременния човек. Науката днес има огромно влияние в икономически, политически и социален аспект. Научните открития движат технологиите, а те движат съвременния ни начин на живот.Но дали науката дава единствено верните отговори? Аристотел определя науката като рационално знание за истината. Но тя не може да даде вечни и неизменни отговори, защото е човешки опит да се опознае света. А какво е човекът- био психо-социално и духовно същество в развитие, една отворена и незавършена система. Човекът е дух, душа и тяло .Човекът е материя и разум, но и психика и душевност. Науката, такава каквато я познаваме сега е опитът на човешкия разум да опознае физическия, природен и социалния свят ,но има и други методи за опознаване на света и това са интуицията, вярата, душата,духът или метафизиката. Може би е вече време в което всички тези източници на познание- и физическия и метафизическия трябва да се съединят в едно. Науката е човешки опит за опознаване и тя не дава окончателни и верни отговори. Дори в точните науки няма физическа детерминираност. Тази физическа детерминираност според новите открития е доста относителна. Има много интересни нови течения в науката, като квантова физика, Теория на торсионните полета, които по пътя на разума и на утвърдени научни методи доказват съществуването на метафизически реалности,както посочих. Време е религията и науката да се обединят ,за да дадат по-пълен и по верен отговор на въпросите -Кои сме ,Откъде идваме и Накъде отиваме ,защото въпреки цялото ни технологично развитие днес все още си задаваме тези вечни въпроси от картината на Гоген.Науката се еманципира постепенно от религията и това се случва в зората на съвременната ни епоха на Новото време. В първоначалния си вид тя е била съвкупно събрана в любомъдрието, което Питагор пръв нарича философия ! Време е в началото на второто хилядолетие след Христа човечеството да погледне по-обективно на себе си и на света около себе си и да събере в едно различните източници на познания- рационалния и духовния ,защото ни прави огромно впечатление разминаването между високото технологично развитие, което само за две,три столетия ,за такова кратко историческо време придвижи човечеството толкова напред , но тези две, три столетия насам не доведоха до напредък в духовното развитие на човечеството! Напротив -дисонансът между духовното и технологичното развитие означава че науката трябва да се обърне към самата себе си и да се запита дали тя е достатъчно честна ,открита и откровена, дали резултатите от нейните дейност не навреждат на духовния, материалния свят на човека, тоест прекалено много наука води до положението в което "разумът може да роди чудовища"! Както е казал Петър Димков "наука, която не служи на доброто на човека е лъженаука!". Свидетели сме днес как науката се превръща в слугиня на икономически, политически и финансови интереси и как влиза в етични казуси ( ядрено оръжие, биологично оръжие,психотронно оръжие,климатично оръжие, трансхуманизъм- клониране и отглеждане на " оранжерийни хора" ,ГМО , сурогатно майчинство и прочие). Ето защо трябва науката и религията да бъдат съединени и това е задачата на човечеството сега на кръстопътя на своето развитие в който се намира!