ШИПКА-ВЪРХЪТ НА СВОБОДАТА

ШИПКА-ВЪРХЪТ НА СВОБОДАТАъ

Автор: Камелия Базова

Този величествен паметник е построен по инициатива на български опълченци, които на своя среща през 1920 година започват кампания по набиране на средства за строежа на паметника.
Целият български народ започва да прави дарения. Обявен е конкурс.Спечелва го архитектът Атанас Донков и скулптурът Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров правят фигурата на лъва.
През 1922 година е положен основния камък, а през 1930 завършва и строежът на паметника. Изключително трудни са били метеорологичните условия на този висок връх, което налагало изтегляне на строежа във времето. Същинското строителство започва през 1926 година. Камъните се обработвали на ръка и са се извозвали до върха с волски каруци, а пясъкът се е карал с катъри. Заради трудните метеорологични условия строжът замрял. Майсторът Пеньо Атанасов Колев- Бомбето има огромни заслуги за довършването на строежа. Той е умеел да разчита без грешка строителните чертежи, макар и да не е завършил инженерство. Бомбето набира строители. Започват да строят пътища и землянки, в които да живеят строителите на паметника.
Вдъхновител на Бомбето става опълченеца Тодор Киров, който ляга на един окоп до камъните и започва да плаче. Опълченецът си спомнил колко пъти е бил раняван на този връх и моли Бомбето да завърши строежа на паметника, за да се успокои душата на опълченеца.
Пеньо Колев- Бомбето дава всичко от себе си, вдъхновява и строителите и така паметникът е завършен докрай.
В своите спомени Бомбето( наричан така заради елегантния си и безупречен външен вид) пише:
"Върхът беше пронизан с куршуми и гюлета. Виждаха се и полузарити кости: черепи, ръце и крака, събирахме ги за костницата - пише той. - Хем ни бе страшно, хем гордо!”
Паметникът Шипка е висок 31 метра и половина.
Бронзово- месинговият лъв е отлят от скулптура Кирил Шиваров през 1929 година.
Лъвът е дълъг 8 метра и е висок 4 метра, тежи 12 тона.
От всяка страна на паметника- кула са изписани местата на сраженията, а на приземния етаж се намира мраморен саркофаг, където се пазят костите на българските опълченци и руски войници. Паметникът тържествена е открит през 1934 година.
Ето и част от речта на цар Борис Трети при откриването на паметника:

"На „Орлово гнездо“ блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското Възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.

Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време, но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение. Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите."

Хубаво е добре да си спомним за тези думи и днес, когато се намираме на кръстопът. Да не забравяме, че членството ни в политически или военни съюзи не може да подмени и да промени нашата историческа памет!!!
Затова няма как да забравим за героите на Шипка!
Няма как да забравим за кръвта на руските войници и български опълченци, дали живота си за свободата на България!
Затова не можем да казваме че заради днешната политическа конюнктура и войната в Украйна трябва да отменим празника Трети март и да го заменим с 24 май, както предлагат някои политически сили!

Шипка зове едномандатните ни и тесногръди политици да вдигнат високо глава към върха и да не забравят, че българският дух и историческата памет на нашия народ е неразрушима!
Тя не зависи от геополитическите ветрове, които духат в политическото ни злободневие!
Признателността и любовта към руският народ и към Русия е закодирана в сърцето на българина и "няма сопа, която може да я изтръгне оттам" както казва Капитан Петко Войвода!
Така че, господа политици, не бъркайте с мръсните си ръце в българската историческа памет!
Тя е вечна!
Тя е съкровена!
Това е България!!!

Категория: