СТИГА ПОЛИТИЧЕСКО ТОТО!
Автор:Камелия Базова
На втори април отново сме пред избори.
На мен лично като избирател са ми важни два въпроса:
1. Кои са политическите партии, които са против влизането на България във войната, против въоръжаването на Украйна ,против не дай Боже евентуално изпращане на българския войници на фронта срещу Русия, против вличането на България в този прокси- конфликт на територията на Украйна между Русия и Запада/ САЩ?
2.Вторият важен въпрос е имаме ли суверенна българска политика, суверенни български политици, които сами взимат своите решения, не повлияни отвън и не под натиск било от Вашингтон или Брюксел?
Отговорите всеки ги намира сам за себе си...
Пред прага сме на поредни вече пет по ред предсрочни
парламентарни избори в рамките на две години. Това е без прецедентна политическа криза за която виновни са само и единствено политическите партии, които нямат явно управленски и експертен потенциал да излъчват работоспособно, визионерско правителство. Най-голям е процентът на негласуващите- около 60% от избирателите не отиват до урните. Така представителността и на партиите които заемат първите места в парламента е изключително ниска, защото са избрани от много нисък процент от избирателите. Това означава едно - зее огромна пропаст между партии, политици и народ, гражданско общество. За това, пак подчертавам, виновни са си самите партии. Явно те се изчерпали потенциала си да изпълняват основните функции, заради които са създадени и пратени в парламента. Много малко са тези от тях, които имат визия, имат принципност и последователност, смислени програми, които отстояват своите позиции, но те обикновено не биват при познати от избирателите или получават ниско парламентарно представителство .
Време е да се рационализира политическото поведение на българските партии. Това ще повлияе и върху рационализирането на електоралното поведение на избирателя, защото политическото поведение на партиите и електоралното поведение на избирателите са взаимозависими величини.
И тук един от ключовите фактори е политическата култура, която в класическото научно разбиране може да бъде характеризирана като политически ценности, които гражданите изповядват. Това е пасивното разбиране на политическата култура. Политическите ориентации на индивида като част от политическия процес пък е активното разбиране на политически култура- какво знае отделният гражданин за своите политически права, за политическите програми на партиите, за структурите на политическата система и партии, за своята собствена роля в политическата система и така нататък и така нататък. Ето как понятието политическа култура може да служи като база за рационализиране на електоралното поведение, което означава обучение по граждански права в училище и основни базови познания за политиката и политическия процес още от училищната скамейка.
По отношение на политическото поведение на партиите - да, то също може да бъде рационализирано, което е въпрос също на политическо обучение и познания, както и разбира се на политическа воля.
Ето например видяхме че чертаенето на червени линии не върши много работа. Нужни са политическа воля и консенсус около приоритетни цели и политики, които да изведат страната от кризата и да начертаят дълъг път напред.
Уви, не се случва.
Не е ново явление в България битката на един клон от мафията с друг клон от мафията, не са ново явление в България клиентелистките политически групировки, тези бизнес икономически, олигархични, мафиотски интереси да намират израз и да се проявяват чрез изграждането на политическите партии-клиентели.Не всички партии в България са такива, разбира се. Има и съвестни и честни политици и читави партии. Традиционните политически партии със своите идеологически основи- ляво- дясно- център са здравият политически фундамент. Но през последните години сме свидетели на един срив в традиционната партийна система на страната и излизане на преден план на популистки лидерски партии ,които бързо получават огромен кредит на обществено доверие, набират голямо представителство в парламента, а след това бързо и изчезват от Народното събрание. Това е израз на недоверието на гражданите в традиционната политическа партийна система.Това е и тревожен сигнал за липсата на рационален информиран избор. Сякаш избирателите продължават да играят на политическо тото в което се надяват да уцелят правилният Месия и все попадат на погрешни спасители. Това ирационално поведение на избирателя е плод на разочарованието от политическия елит, който сам си е виновен за липсата на доверие на гражданите в него, защото през тези 33 години той не произведе качествени резултати в икономическата, политическата и социална област. Населението намаля драстично с повече от два милиона , стигна се до демографска, икономическа, социална криза в резултат на един криминален и несправедлив преход. Мафията и олигархията след 33 години е все така свързана с властта и опитите за отстраняването й раждат политически сътресения- къде е изходът ?
Битката срещу корупцията в България е изключително трудна и непосилна задача, която изисква широк общонационален партиен консенсус и радикална промяна на политическата система. Под радикална промяна на политическата система имам в предвид нейното позициониране на здрави основи. Дали това ще са промени в Конституцията, дали това ще е президентска република, дали това ще са методи чрез които да се гарантира прозрачност на управлението е сложен експертен въпрос, който може да бъде обмислен много внимателно и да е обект на широк обществен дебат и консенсус и решение.
И понеже набира актуалност въпроса за президентска република, дори една от изпадналите от парламента парти иска да инициира референдум за това, то нека кажа, че според моето скромно мнение не формата на управление е проблем в страната. Проблем са политическите партии- тяхното поведение, качество и визии дали те изпълняват функциите за които са създадени, а именно представители на обществото във властта.
представители на обществени групи.Партиите са част от гражданското общество на теория. На практика обаче на кого служат политическите партии, чии интереси представляват, какви политики защитават ?Ето в това е проблемът, а не в модела на управление.
Най-голямата ни болка е корупцията.
Корупцията, разбира се, е факт който е характерен не само за България, но и за целия свят, включително и за Европейския съюз и тя няма как да бъде изкоренена на 100%, защото в човешката природа има и демони. Но може да се измисли начин как тя да бъде намалена. Методите за лечение на политическата система са много и разнообразни. Въпросът е да се изработи един прозрачен механизъм на взаимодействие между власт и общество, между граждани и политици и контрол и отчетност на властта, не само по време на избори, но и по време на управление. Ние сме на последно място по развитие в ЕС, най-бедната и най-корумпираната държава, с най-голямото социално разслоение. Проблемите са дълбоки и системни и хората искат кардинални решения, т.е. искат промяна на правилата, които да гарантират честност и почтеност. Точно тук е ролята на социалните учени (политолози и социолози) - да обяснят какви са предимствата и недостатъците на мажоритарната система например, какви са подводните камъни на отзоваването на депутати, трябва ли да се променя Конституцията или тя просто не се спазва, какво означава промяна на формата на управление и какви ефекти и дефекти може да произведе това, и пр. Ето такива
експертни мнения липсват
А те са необходими. Необходимо е и провеждането на кръгли маси с участието на политолози, журналисти, експерти, граждански организации, партии за това как може да се гарантира прозрачност и демократичност в политическата система. Това би дало основата за информирана база знания на хората, за да направят те по-правилен избор. И това трябва да се случи, защото проблемите са трупани в продължение на 33 години. От една страна, това са проблемите на представителната демокрация, появили се с изгрева на неолибералния глобален капитализъм, когато представителството на интересите на гражданите започна да се замества от корпоративно представителство на икономически, финансови лобита, а средната класа, продукт на социалния капитализъм на Кейнс, започна бързо да се топи. У нас към тези проблеми се наслагват и наши - неконсолидирана демокрация; липса на разделение между частни и публични интереси; липса на обособяване на икономическата от политическата сфера и тяхното сливане чрез плутокрацията, клептокрацията, олигархизацията; липса на доверие в институции и партии; опорочен изборен процес; липса на реално разделение на властите; задкулисна власт, състояща се от пари, политика, престъпност; "правосъдие", институции и медии - бухалки, и т.н.
Как да излекуваме болната си политика? Лекарства като нови правила, които да гарантират, че която и партия да дойде на власт, няма да бъде сваляна с викове "Оставка". Нужна е демократизация на политическия живот, граждански парламенти, институционални механизми за граждански контрол над властта и т.н. Хубаво би било да се изгради една добре функционираща, система за социално партньорство между гражданско общество, правителство, партии, групи за натиск и решенията и идеите циркулиращи в това партньорство да бъдат база и за взимането на управленски решения чрез включването им в програмите на политическите партии, които се борят за нашето доверие. Защото демокрацията е по-скоро идеал, чиято реализация изисква постоянна борба, а доброто управление не е управление на ангели, а
ефективен контрол над властта.
У нас такива неща липсват и съществува повсеместна корупция, поразила всички органи на обществения организъм - икономическа, политическа, социална и т.н., прояла е и цялата ни политическа система, засегнала е медии и партии, изземва обществен ресурс от икономическата и социалната област. Корупцията е прояла и базата на политическата ни система -обществения морал, икономиката, международния авторитет. Корупцията е донесла и нова болест -т.нар. взаимно толерирана мимикрия, т.е. неспазване на законите не само от властта, но и от гражданите - търсене на далаверата като начин да надхитрим системата.
Лечението е дълбоко и сложно, за него са нужни много лекарства - обучение по антикорупция в университетите и училищата (като в Япония), задължително обучение по религии в училище ("не лъжи, не кради"). Нужен е катарзис, нов морал в политиката! Такъв катарзис е имало на Запад. Там след многобройни политически скандали и след силен обществен натиск срещу корумпираната западна партийна система са започнали процеси на радикална промяна и демократизация. Партийната безнаказаност, корпоративното непрозрачно финансиране на политическите партии, политическата корупция - всички познати нам проблеми след края на 80-те години на ХХ век, са били решавани или чрез радикална смяна на партийната система, или чрез постепенни, еволюционни вътрешнопартийни промени към демокрация, прозрачност, отчетност и ограничаване на партокрацията. У нас такива процеси липсват. Те предстоят и трябва да се случат.
Всъщност има една партия БСП, която започна такъв процес първо на демократизация- пряк избор на председател, мандатност и така БСП става най-демократичната партия в България, и второ на катарзис в собствените си редици, на опит да се освободи от корумпирани лица, но това става много трудно и с цената на вътрешно- партийни сътресения. За жалост левицата в България губи своето електорално представителство и се получава парадоксът най - бедната и изоставаща в развитието си европейска държава да гласува за десни партии. Да, обществото ни се нуждае и от ляво и отдясно.Затова електоралното стопяване на левицата е проблем не само за БСП и за левите хора, но и проблем за цялото общество. Като млад човек с леви идеи вярвам, че като най-стара над 130-годишна партия БСП има потенциала, доказало го е , има и принципността да следва своите политики и да отговаря на интересите на избирателите си.
БСП е изконна патриотична партия създадена от леви български интелектуалци в края на 19 век, затова защитата на християнските ценности и традиционното семейство не е "десен консервативен завой",а това е дълбоко убеждение на всички български социалисти и на цялата партия.
БСП може да възкръсне като птицата феникс и да предложи истински визии за развитието на обществото. Партията разполага с експертен потенциал, а членовете й са честни и почтени български социалисти, пред които има много светли пътища.Разбира се БСП може да направи това заедно с взаимодействието с други прогресивни политически сили и партии, граждански неправителствени организации които имат визии и които наистина милеят за доброто бъдеще на страната си.
Ето сега във връзка с Конгреса на БСП ще се обсъжда нова програма. Най-демократичната партия в България предлага основни тези и положения в програмата си, която да бъде обект на анализ и дискусии от всеки обикновен партиен член и която след това ще бъде одобрена на общо партиен референдум. Столетницата мисли за предизвикателствата не само за България, но и за света и за Европа и разсъждава над такива фундаментални теми като съвременния неолиберален капитализъм, като бъдещето на демократичния социализъм през 21 век, като това какви ценности БСП ще защитава, кои обществени групи ще представлява, какви са основните цели на партията, какви са основните предизвикателства какви, са основните мерки и приоритети в икономиката, социалната политика как може да се трасира по-добре пътят напред и за левицата и за България и за Европа. Партията създадена преди повече от 130 години е част от политическия и историческия път на съвременна България и тя доказва че може да мисли глобално и с перспектива и в нея е надеждата за възкръсване на по-доброто бъдеще на страната!
Много се говори за съдбата на левицата, за нова лява алтернатива, за ново ляво обединение. Според моето скромно мнение ляво обединение без БСП не може да има.То може да стане с участието на БСП и с други леви партии отцепили се от столетницата или леви партии доказали своя експертен потенциал който например Евролевицата на Александър Томов, която има много добра програма и експертиза и която може да бъде използвана за напредъкът на страната. Всички тези прогресивно ляво мислещи хора и от БСП и от други леви формации могат да бъдат обединени на базата на идеи дългосрочни визии и програми за развитието на обществото. Това според мен е ключа към възкръсването на лявото в България.
Разбира се и десните избиратели имат свое право на политическо представителство и своите ценности, но процесите в десния политически спектър са доста сложни и е обект на друго изследване тяхното детайлно разглеждане. Така или иначе и лявото и дясното са като дишането и издишването за едно общество, за една истинска демокрация. Нуждаем и от двете .
Бедата обаче е че тази идеологическа координатна система ляво -дясно е загубила смисъл и е изместена от популизма, от клиентализма и от недоверието към политиците, от разширяващата се пропаст между политици и общество. Как може тази пропаст да се запълни? Чрез много методи и средства. Чрез активен диалог между партии и граждански организации, професионални съюзи, научни кадри. Чрез визия за цялостно развитие на България през следващите 20-30 години във всички сфери на икономиката и социалната и външна политика.
По този начин може да се възстанови разкъсаната връзка между партии и народ- чрез визионерство, чрез общуване между гражданския сектор и партиите. Защото самите партии също са част от гражданския сектор и в научен смисъл те са посредник между интересите на обществото и властта, но явно са забравили тази своя посредническа и представителна спрямо народа функция. Един от начините да си го припомнят е и делиберацията, която е
още един възможен инструмент с който може да се постигне информиран рационален избор.
Делиберацията е информирано обществено мнение, което включва интензивни предизборни дебати "лице в лице ", тоест избирателите общуват лично с кандидатите на всяка една партия и заедно дебатират основните проблеми и теми в програмите на политическите сили. При делиберацията избирателите не просто избират кандидатите, а намират механизъм за издигане на компетентни и отговорни кандидати, формират дневния ред на кандидат-политиците на партиите, на органите на местната власт. Тези срещи се предават директно по медиите .Създателят на тази идея Фишкин нарича делиберацията "демокрация на малките групи, която пренася личностната пряка демокрация на древна Атина в съвременните широкомащабни представителни либерални демокрации". Практическата реализация на тази идея е да се съберат определен брой хора подбрани на принципа на случайна извадка и за няколко дни на подходящо място без посредници директно "очи в очи" да дискутират върху важните социални и политически проблеми които ги интересуват.Гражданите задават въпроси на партийните кандидати. Това не са обикновени предизборни срещи на кандидатите с гражданите .Това са срещи на които се определят както проблемите, точките в програмите на партиите и кандидатите, така и избор на критерии на които трябва да отговаря един кандидат. Определя се изборът на самите кандидати. Подобни експерименти се провеждат в САЩ . В нашата млада демократична история е имало подобни опити, например през 1999 Националната Студентска асоциация по политически науки в партньорство със Студентски клуб към Софийски университет "Свети Климент Охридски" и Българско сдружение "За честни избори "и други организации проведоха такъв форум.Това е средство за повишаване на гражданската компетентност и качеството на подбора на управленския елит . Ето ви една работеща идея. Делиберацията би могла да подобри качеството на предизборните дебати у нас и би съдействала за информиран рационален избор. Защото ирационалното електорално поведение е резултат от грешките на политическите партии, от липсата на политическа компетентност и качествен политически дебат, в който партиите вместо да обсъждат реалните проблеми и идеи за решения, се замерят с компромати.
Гражданите се чувстват все по- отблъснати от политиката, отчуждението и недоверието в политическата система расте, расте и кризата на представителната демокрация и на партийната система.
За огромно съжаление вече 33 години наблюдаваме един регрес в развитието на нашата родина. Не се използва рационално експертния потенциал в сферата на икономика, селско стопанство. Управляващите политически елити имат краткосрочни цели изчерпващи се с това как да реализират лични, корпоративни и задкулисни ,лобистки интереси. Липсва визионерство, липсва национална мисъл за развитието на страната.
Една конформистка, колониална политика, водена под диктат на външни фактори. Политика без мисъл за националните интереси на страната. Така е и в сферата на външната политика, особено с това папагалско повтаряне на тезите на Вашингтон/ Брюксел и по отношение включително на войната в Украйна.
Най-големият проблем е липсата на визия и на експертен потенциал у управляващите ни елити. Липсата на дългосрочни цели в различните сектори от социално- икономическия живот на България, в резултат на което родината ни изостава в своето развитие. Изостава от всички европейски държави, включително и от Румъния
Един малък пример. Банковият сектор у нас според проф. Александър Томов за една година от него изтичат 5-7 милиарда евро- напълно законно, което е два пъти повече отколкото получаваме от Европейския съюз. Следователно, казва професор Томов, нашите депозити, нашите пари в банките отиват за да финансират чужди държави и чужди фирми. Българските банки не работят за да стимулират българския бизнес, за да стимулират малкия среден бизнес.България не използва своите подготвени хора, не представя подготвени политици, не дава шанс на експертния потенциал, който да бъде използван в управлението на страната.
Наблюдаваме политически зависимости на бизнеса и разчитане само и единствено на еврофондовете, без политиците да се опитват да развиват и друг вид инвестиции -и публични и частни .Дългосрочни визии за развитие във всяка една сфера на икономическия и социалния живот липсват. Избират се политически партии , които паразитират върху богатствата на страната, а не ги развиват. Няма визионерство, няма идеи, а хората с визия обикновено са разочаровани от политиката, или ако решават да се включат в политическия живот- или нямат достатъчно добро политическо представителство и не биват разпознати от хората като истинска алтернатива, или въобще не могат да влязат в парламента. Разчита се на популизъм, на гласуване на сляпо, на политическо тото и на експерименти с управлението на държавата- и така вече 33 години.
България трябва да се развива възходящо, да се спре упадъкът!
Време е за национално отговорни политици и държавници, а не за едномандатници!
Време е за Национална стратегия за развитието на България за следващите 20, 30 години напред!
Да, вярно е че политическата ни система е в криза, вярно е че липсва консесусна политическа култура и че " двама българи правят пет партии" по израза на народопсихолози.
Вярно е че неспирната спирала от предсрочни избори е индикация за проблем в политическата ни система, но това трябва да е и сигнал за действие че повече не може така!
Сигнал за отрезвяване!
Как се взимат политическите решения на каква база? Използва ли се достатъчно експертния научен потенциал на страната?
От университетите излизат много хора завършили социални икономически, стопански науки -къде отиват тези хора ,къде се реализират? Има ли национална база от кадри където те да участват, има ли комуникация между политическите партии и научните неправителствени организации, които могат да предложат идеи за развитието на страната? Но не фондации отвън, не чужди НПО-та, които прокарват лобистки и геополитически, обикновено зад океански интереси, а български научни организации,
БАН, университетите
които произвеждат експерти в различни сфери на икономическите и социални науки. Целият този експертен потенциал трябва да бъде събран на едно място за да се създаде банка кадри с която да общуват партиите на кръгли маси, на конференции, на научни форуми и оттам да се взимат идеи за да се прилагат на практика в управлението на страната. Не може да се разчита на неподготвени хора, които да ни управляват. Не може да се разчита на съвети оттук оттам, на набързо написани на коляно програми на партии които никой не чете, които после бързо се забравят. Не може да се разчита на гмо политически продукти или политически проекти създадени задкулисно за да удовлетворят този или онзи лобистки, икономически, корпоративен или външен геополитически интерес.
Време за национално събуждане на българската политика с оглед развитието и дългосрочните перспективи на страната. Време е науката, политиката, ценностите и визионерството да бъдат съединени в едно. Тогава политиката ще се върне към своето истинско призвание, както казва Макс Вебер "призванието на политиката". Това политиката да бъде визионер, да чертае пътища за развитието на родината. Днес сме свидетели на упадък на политическото, на криза на представителната либерална демокрация, на това как визиите за политиката се изместват от краткосрочни едномандатни корпоративни финансови и зад кулисни цели .Така е не само у нас, така е по целия свят. И това се случи след рухването на средната класа в цяла Западна Европа след рухването на социалната държава на благоденствието на Запад и на социализма на Изток. Последва възхода на неолибералният глобален капитализъм, който започна някъде след идването на Рейгън и Тачър на власт. Започна и стопяването на средната класа навсякъде в Европа. Появиха се популистки и крайно националистически партии. Отломките от топящата със средна класа в Европа- така нареченият прекариат т.е. новите бедни, работещите бедни се ориентираха не към левите партии, а към крайно десните и популистки политически формации в Европа.Появи се постмодернизмът, новите ценности разчитащи на потребителски нагласи, на крайния индивидуализъм.Да прибавим и мултикултурализмът с опасните разрушаващи ценностите на обществото и на семейството идеи като джендър идеология, гей- бракове, множество полове. Да прибавям и изострената международна обстановка свързана с мигрантски вълни, с прокси- войни като тази в Украйна.И нещата стават доста сложни и объркани. Обикновеният човек се чуди как да се справи с тази каша и гласува първосигнално, без мисъл. Електоралното поведение трябва да се рационализира. Не бива да избираме по симпатии, а да оценяваме партиите по техните програми и тяхното поведение- дали са принципни в отстояването на позициите си, чии интереси защитават, какво са постигнали досега, какви идеи имат занапред. Защото наред с партии -клиентели има и качествени политически партии в България.
Време е родината ни да се възроди!
Можем и има как да реализираме своите богатства.
Ние сме една велика стара европейска държава, едно прекрасно райско кътче, което ние превърнахме за 33 години в пустош. Намаляме с 2 милиона и половина българи.
Време е нашите санародници зад граница да престанат да бягат и да започват да се връщат тук заради богатствата и възможностите които страната ни може да предложи.
Това е моята мечта за България!
Стига политическо тото!