ЗА БОГА И ЧОВЕКА
Камелия Базова
"Аз не зная под небето друга книга по- могъща и тъй всеобща, каквато е Библията. Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота. Учудвам се, че тази свята книга много слабо се знае у нас, не само от миряните, но и от духовниците." Това е казал Патриархът на българската литература Иван Вазов.
Разпети петък, Великден-светли християнски празници!
Нашият Господ Исус Христос преди две хиляди години бе разпнат и бит заради нашите грехове!
ТОЙ прости на своите палачи"Боже, прости им, те не знаят що вършат!" БОГ създателят на Вселената, на всичко видимо и невидимо се въплати в човешки образ.
Атеистите казват, че Словото Божие е "легенда". Това е богохулство!
Няма нищо легендарно и измислено в Словото Божие!
Историчността и историческата истина на написаното в Евангелията е засвидетелствано в редица документи и извори.
Историчеката автентичност на Господа Исуса Христа, на Богочовека можем да открием в древни юдейски документи. За Исуса Христа- нашия Господ пише Йосиф Флавий- съвременникът на апостолите и бележит юдейски историк. За нашия Господ Исус Христос като историческа личност свидетелства и Талмудът- юдейски документ представляващ разсъждения, тълкувания въз основа на Стария Завет. За историческото съществуване на нашия Господ Исус Христос свидетелствят и древни есейски документи, както и римски езически исторически свидетелства за Исус Христос.Ще изброя малка част от тях. Корнелий Тацит- римски писател. Гай Светоний Транквил - съвременник на Тацит, също бележит римски езически историк. На Плиний Млади- бележит римски писател и съвременник на римските историци Тацит и Светоний. Бележитият римски философ Целз също споменава за историческото съществуване на нашия Господ Исус Христос, както и
редица други исторически документи и бележити древни историци споменават и свидетелстват за историческата личност на нашия Господ .И тук искам да цитирам предговора на една прекрасна книга, която имам честта да притежавам в домашната си библиотека- "Личността на Исус Христос" от доктор Иван Панчовски.
В предговора е записано следното :
"През последните десетилетия хората разшириха познанията си, създадоха огромни материални блага, обладаха земята и господаруват над нея. Мнозина се възгордяха и помислиха, че единствено суверенният, независимият от Бога човек е истински творец на материалната и духовна култура в света. Тяхната вина поради незнание ще изразим с думите на Светия Пророк "Ти се надяваше на злодейството си и си казваше "никой не ме види". Твоята мъдрост и твоето знание те отклониха от пътя и ти си думаше в сърцето" Аз съм и няма никой освен мене"( Исая 47: 10) Поради самовъзвеличаването си неразумните отпаднаха от Бога и забравиха саможертвения кръстен подвиг на Христос Спасителя. Заради свободата от Бога, те загубиха свободата на духа си и доброволно се предадоха на зли страсти и световни стихии, а без свободно отношение на човека към Бога и без самоопределяне към нравствените ценности не е възможен разумен живот. Бог видя усилията на хората да побеждават греховността си и чрез въплатеното Слово възстанови нарушеното богосиновство и призова чрез любов и свободни творчески дела да бъдем негови съработници и сътрудници. Днес науката дълбоко е проникнала в същността на битието и в структурата на човека, без да удовлетворява напълно духовните му търсения. Тя не говори за богосъздадеността на човека и за мястото му в космоса, за неговото призвание. Отхвърля есхатологията като не научна и лишава човека от очаквания да осъществи най-светлите си надежди. Човекът се измъчва, защото не познава себе си и загубва вяра в бъдещето си. Същевременно той интуитивно чувства влечение към Бога и дръзва да се доближи до Него чрез упорит труд. Да измерва силите си и делата си с Божиите. Човекът търси Бога, за да разбере себе си и света."
А ако се замислим за връзката между религията и политиката можем да напишем томове и тонове книги. Днес в съвременните демократични страни религията е отделена от политиката и обществата са светски.
Секуларизмът е характерна черта на демократичните политически режими, за разлика от теокрациите. Затова и в училищата в демократичните държави образованието е светско и е отделено от вярата. Да, религия в училищата може да се изучава на базата на академичните философски основи залегнали в религиите, но на вяра вече учи семейството и църквата, а не училището.
Или както пише в Словото Божие "Божието- Божие, а кесаревото- кесарю". Но всъщност ако се замисли малко по-дълбоко ще открием че сред всички политически философии най-близко до християнството стоят левите социалистически идеи, нищо че през реалния социализъм цареше атеизъм.
Ето какво пише Николай Бердяев по този въпрос:
"Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу”. Тази вечна евангелска истина трябва да бъде разбрана динамично, а не статично. Различаването и разграничаването на двете царства остава вечно, но отношенията между тях в християнската история не са неизменни, те се менят през различните възрасти на християнството.
Християнството не познава застинала формула, която да определи веднъж завинаги християнското устройство на царството на кесаря. Само едно е неизменно. Християнството не отрича царството на кесаря по механичен, революционен начин. То го признава като особена сфера на битието, различна от Божието царство, ала и необходима за целите му. Църквата Христова си има своя собствена основа, независима от стихиите на този свят, тя живее по собствения си закон на духовното битие. Ала Църквата Христова бе в момента на появата си обкръжена от стихиите на този свят и принудена да живее в езическа държава, преследваща жестоко християните. „Царството на кесаря” не значи непременно монархия, то е обозначение за царството на този свят, реда на греховната природа. Една демократична или социалистическа република са в същата степен царство на кесаря, както и монархията. И въпросът за отношението на Царството Божие към царството на кесаря е еднакъв и спрямо монархическата държавност, и спрямо революцията. То е въпрос за отношението на Царството Божие към света."
А по отношение на богохулството и тези земни управници, заговорници и тайни конспиратори, които игнорират морала и Словото Божие и искат да управляват човечеството и земята за своите собствени югоистични цели, против законите на Бога, ето какво казва самата Библия:
[2] Псалом Давидов.
[2:1] Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
[2:2] Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
[2:3] "Да разкъсаме - казват - техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови."
[2:4] Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
[2:5] Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
[2:6] "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
[2:7] ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих *;
[2:8] искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя - за Твое владение.
[2:9] Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд."
[2:10] И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
[2:11] Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
[2:12] Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават!"
По отношение на връзката между религията и науката- това е изключително интересна тема, на която също са посветени тонове книги .Много атеисти ще кажат, че няма доказателства за съществуването на Бога. Веднага може да се отговори, че няма и доказателства и за несъществуването му. Защото за да се докаже един научен факт означава да се направи опит, наблюдение и математика. Но няма как такова наблюдение и опит да бъде направено по отношение на Бога, защото човешкото мислене е ограничено и не може да обхване трансцендентността. Така както клетката не може да знае за съществуването на целия човешкия организъм .Но нека цитираме Нютон: "Удивителния порядък във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество ".
И още един парадокс за часовника и часовникаря .
"Пребродих вселената и никъде не видях Бог там". Същото можем да кажем и ако разглобим часовника си и никъде няма да видим часовникаря вътре.
Така е и с човешкия мозък. Хирурзите, които го оперират няма да видят вътре в мозъка умът или съвестта. Кардиолозите, които оперират сърцето, няма да видят вътре душата. Така че духовната страна на човека
е невидима за окото. Много неща, които не се виждат съществуват.
Ако приемем че светът се е създал случайно, пак ще стигнем до философски парадокс. Паскал казва "В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи." Защото учените са изчислили че вероятността да се появи висш организъм от случайността толкова малка, че числото й е по- голямо от възрастта на нашата вселена. А и както казва и самото Слово Божие" Отец има живот в Себе Си и е дал на Сина си да има живот в Себе Си".Ако попитаме - но кой е създал Бог, то тогава изпадаме в един философски парадокс на регресия на обясненията, защото да попиташ кой е създал Първопричината, то значи че няма първопричина, тоест стигаме пак до извода че Бог е първопричина, следователно е без начален и безкраен. Ако кажем че няма Бог това означава че няма и морал, защото и в псалмите се пише че "Безумният казал в сърцето -си няма Бог и поквариха се извършиха нечестиви дела, няма кой да прави добро " Така че виждаме че в науката и в морала и в цялата настройка на нашия живот- социален обществен и личен, Бог стои като една неизменна конструкция, която дори и да не виждаме, то тя съществува.
Още повече, че напоследък науката стига до доказателства за съществуването на Бога. Това е новата "физика на Бога", новите теоретични направления в сферата на торсионните полета.
Академик Божидар Палюшев е български учен в тази сфера и пише в своите книги, че:
"Твърдението в Библията че Бог е създал света от нищото поразително се съгласува с едно важно свойство на видимата вселена -плоскостта, тоест неразличимостта на вселената в глобалните й мащаби от плоското евклидово пространство.Вселената следователно е едно многообразие от естествени причини , действащи в една ограничена система ,която в своята съвкупност се свежда до нищото. Свойството плоскост на вселената е израз на нищото .Само по този начин вселената може да се подчинява на определен порядък, който не предизвиква объркване и неяснота в нашето познание за нея."
Писала съм и за връзката между религията и науката и смятам, че бъдещето е в симбиозата между научното и религиозното. Защото науката не отговоря на вечните въпроси, а се опитва да отговори на въпроса "Как?", но не и на въпроса "Защо?". На въпроса" Защо?" отговаря религията.
И както добре знаем, науката, за съжаление влиза в етични казуси, като ядреното оръжие, клонирането, изкуственият интелект и трансхуманизмът, които освен удобство, могат да бъдат и източник на капани и опасности като Франкенщайн и кутията на Пандора.Да добавим още и ГМО, транссексуални операции за смяна на пола, климатично, биологично оръжие и т.н. Така науката служи понякога на зли, нечисти сили.Така че, според мен науката се нуждае от морален коректив, който може да й бъде даден чрез симбиозата между наука и религия, което смятам че ще е по-доброто бъдеще на човечеството!
И както казват мъдреците- малко знание те отдалечава от Бога, но много знания ни свързва с Бога!
Бог се роди сред нас, но не в царски палати, а в бедна кошара, за да ни покаже, че пътят към Истината, пътят към Живота, към вечният Живот минава през смирението, през служенето на другите, през борбата със собствените грехове! Нашият Господ със смъртта си смъртта победи!
Така ни показа Пътят - път, който всеки един от нас вярващите в него християни трябва да следваме в живота си, да понесем своя кръст, да извървим своята част от пътя, от борбата с греховете вътре в нас, към обновлението на душата си, към служенето на другия! Ако всеки един от нас се старае да извърви този път, как ли щеше да изглежда светът!? Може би нямаше да има войни и страдание, може би това е смисълът и на думите "Да бъде Твоята Воля и Твоето Царство, както на небето, така и на земята!"
Царството Му на земята зависи от това доколко всеки един от нас ще следва примерът Му в собствения си живот! Прекланяме се пред Твоите страдания, Господи Боже!
Хвалим и благодарим за Твоето Възкресение!
Помилуй нас, прости ни и ни спаси!