ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЛНЕНИЯ И БЪДЕЩЕ

ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЛНЕНИЯ И БЪДЕЩЕ

Автор: Камелия Базова

Оказа се, че всички тези анализатори, които твърдяха, че БСП се е договорила за министерски постове и ще подкрепи ГЕРБ се оказаха неверни.
БСП и евроатлантическите партии са коренно различни като ценности и като идеология. И без друго БСП пое негативи заради участието си в дясната ПП-ДБ коалиция, въпреки че благодарение на столетницата тази коалиция успя да реализира мащабна социална политика, която й бе открадната от ПП. Но участието на БСП в тази дясна русофобска коалиция й нанесе по-скоро негативи .Затова в никакъв случай сега тя не бива да подкрепя десни партии.
А и депутатите на БСП са твърде малко, за да имат решаваща роля за подкрепата. Нека първите две политически сили се разберат помежду си и си поделят отговорността да съставят кабинет.
Вероятността обаче това да се случи става все по-малка предвид на отказът на ПП -ДБ да подкрепят правителство с мандат на ГЕРБ. Остава опцията за правителство във вторият мандат, но дали ГЕРБ ще подкрепят ПП- ДБ или ще отвърнат на "жеста" им с отказ предстои да видим.
А вероятността да се състави правителство в третия мандат ,независимо това на коя политическа сила ще бъде даден, е нищожно малка.
Но политическата пиеса още не е свършила, а отворения финал и вероятността за нови и вече шести предсрочни избори е възможна, за жалост. Защото да, предсрочните избори са част от демократичните процедури, но твърде честото им провеждане вече подлага на риск нормалното функциониране на държавата.
Така че да, важно е най-сетне България да има редовно правителство и да се спре спиралата от предсрочни избори, но е важно и какво правителство!
Какво означава приоритетът да се ангажираме още повече с членството в НАТО Европейския съюз ?
И членството в НАТО и Европейския съюз означава ли васалство, загуба на всякакъв суверенитет и липса на собствена политика? Ето например членката на НАТО и Европейския съюз Унгария може да да се държи суверенно и да отстоява националните си интереси бидейки член на евроатлантическите структури.
БСП и десните евроатлантически партии имат коренно противоположни позиции по тези въпроси- и за войната в Украйна и за оръжието за Украйна и за прокси войната на Запада срещу Русия и за въвеждане на еврото и за Истанбулската конвенция и за социалната политика и по още много много точки!
За политическите бури в прокуратурата даже не искам и да коментирам. Нещата за нас обикновените български граждани са ясни- истинско разделение на властите няма, няма истинска и независима съдебна система затова и криминалният преход и неговите социално-икономически и политически последици хвърлят тъмната си сянка над страната ни- най-бедната най-корумпираната държава в Европа!
Радвам се, че БСП категорично отказа преговорите с ГЕРБ за правителство. Смятам, че столетницата не бива да подкрепя и правителство с мандат на ПП-ДБ.
БСП трябва да играе ролята на твърда и категорична опозиция в този парламент -това й отредиха избирателите. В ролята си на опозиция столетницата също може да отстоява интересите на хората, които са гласували за нея.
Как се взимат политическите решения на каква база? Използва ли се достатъчно експертния научен потенциал на страната?
Изоставаме от всички европейски държави, включително и от Румъния.
Един малък пример. Банковият сектор у нас според проф. Александър Томов за една година от него изтичат 5-7 милиарда евро- напълно законно, което е два пъти повече отколкото получаваме от Европейския съюз. Следователно, казва професор Томов, нашите депозити, нашите пари в банките отиват за да финансират чужди държави и чужди фирми. Българските банки не работят за да стимулират българския бизнес, за да стимулират малкия среден бизнес.България не използва своите подготвени хора, не представя подготвени политици, не дава шанс на експертния потенциал, който да бъде използван в управлението на страната.
Наблюдаваме политически зависимости на бизнеса и разчитане само и единствено на еврофондовете, без политиците да се опитват да развиват и друг вид инвестиции -и публични и частни .Дългосрочни визии за развитие във всяка една сфера на икономическия и социалния живот липсват. Избират се политически партии , които паразитират върху богатствата на страната, а не ги развиват. Няма визионерство, няма идеи, а хората с визия обикновено са разочаровани от политиката, или ако решават да се включат в политическия живот- или нямат достатъчно добро политическо представителство и не биват разпознати от хората като истинска алтернатива, или въобще не могат да влязат в парламента. Разчита се на популизъм, на гласуване на сляпо, на политическо тото и на експерименти с управлението на държавата- и така вече 33 години.
България трябва да се развива възходящо, да се спре упадъкът!
От университетите излизат много хора завършили социални икономически, стопански науки -къде отиват тези хора ,къде се реализират? Има ли национална база от кадри където те да участват, има ли комуникация между политическите партии и научните неправителствени организации, които могат да предложат идеи за развитието на страната? Но не фондации отвън, не чужди НПО-та, които прокарват лобистки и геополитически, обикновено зад океански интереси, а български научни организации,
БАН, университетите
които произвеждат експерти в различни сфери на икономическите и социални науки. Целият този експертен потенциал трябва да бъде събран на едно място за да се създаде банка кадри с която да общуват партиите на кръгли маси, на конференции, на научни форуми и оттам да се взимат идеи за да се прилагат на практика в управлението на страната. Не може да се разчита на неподготвени хора, които да ни управляват. Не може да се разчита на съвети оттук оттам, на набързо написани на коляно програми на партии които никой не чете, които после бързо се забравят. Не може да се разчита на гмо политически продукти или политически проекти създадени задкулисно за да удовлетворят този или онзи лобистки, икономически, корпоративен или външен геополитически интерес.
Време за национално събуждане на българската политика с оглед развитието и дългосрочните перспективи на страната. Време е науката, политиката, ценностите и визионерството да бъдат съединени в едно. Тогава политиката ще се върне към своето истинско призвание, както казва Макс Вебер "призванието на политиката". Това политиката да бъде визионер, да чертае пътища за развитието на родината. Днес сме свидетели на упадък на политическото, на криза на представителната либерална демокрация, на това как визиите за политиката се изместват от краткосрочни едномандатни корпоративни финансови и зад кулисни цели .Така е не само у нас, така е по целия свят. И това се случи след рухването на средната класа в цяла Западна Европа след рухването на социалната държава на благоденствието на Запад и на социализма на Изток. Последва възхода на неолибералният глобален капитализъм, който започна някъде след идването на Рейгън и Тачър на власт. Започна и стопяването на средната класа навсякъде в Европа. Появиха се популистки и крайно националистически партии. Отломките от топящата със средна класа в Европа- така нареченият прекариат т.е. новите бедни, работещите бедни се ориентираха не към левите партии, а към крайно десните и популистки политически формации в Европа.Появи се постмодернизмът, новите ценности разчитащи на потребителски нагласи, на крайния индивидуализъм.Да прибавим и мултикултурализмът с опасните разрушаващи ценностите на обществото и на семейството идеи като джендър идеология, гей- бракове, множество полове. Да прибавям и изострената международна обстановка свързана с мигрантски вълни, с прокси- войни като тази в Украйна.И нещата стават доста сложни и объркани. Обикновеният човек се чуди как да се справи с тази каша и гласува първосигнално, без мисъл. Електоралното поведение трябва да се рационализира. Не бива да избираме по симпатии, а да оценяваме партиите по техните програми и тяхното поведение- дали са принципни в отстояването на позициите си, чии интереси защитават, какво са постигнали досега, какви идеи имат занапред. Защото наред с партии -клиентели има и качествени политически партии в България.
Време е родината ни да се възроди!
Можем и има как да реализираме своите богатства.
Ние сме една велика стара европейска държава, едно прекрасно райско кътче, което ние превърнахме за 33 години в пустош. Намаляме с 2 милиона и половина българи.
Време е нашите санародници зад граница да престанат да бягат и да започват да се връщат тук заради богатствата и възможностите които страната ни може да предложи.

Битката срещу корупцията в България е изключително трудна и непосилна задача, която изисква широк общонационален партиен консенсус. На запад през 80-те годините на 20 век настъпи преврата в партийната система, която също беше прогнила от корупция. Започна преустройство на политическата система, като партиите започнаха вътрешнопартиен процес на катарзис. Някои от тях изчезнаха от политическата сцена, други се пренастроиха към нови тенденции към прозрачност. Корупцията разбира се е факт който е характерен не само за България, но и за целия свят, включително и в Европейския съюз и няма как да бъде изкоренена на 100%, защото в човешката природа има и демони. Но може да се измисли начин как тя да бъде намалена. Методите за лечение на политическата система са много и разнообразни. Въпросът е да се изработи един прозрачен механизъм на взаимодействие между власт и граждани и контрол и отчетност на властта и то не само по време на избори, но и по време на управление. Свидетели сме на ирационално електорално поведение. Избирателят в последните 2 години с безпрецедентна за прехода вълна от предсрочни избори постоянно играе на политическото тото с надеждата да уцели правилния спасител и все не улучва подходящият Месия. В резултат на това държавата затъва от криза в криза. Нужен е качествен прелом. Това е ирационално поведение е израз и на факта, че самата политическа система и политиците ни през тия 33 години преход доказаха че не са на висотата на историческия момент изискващ от управниците националноотговорни морални действия за развитието на нашата Родина. Че корупцията и несправедливия преход към демокрация, ограбването, криминалните процеси на промяната бяха генерирани именно от тази политическа класа и това доведе до срив на недоверие към партии и политици. За да може това доверие да се възстанови- задачата е изключително сложна, но има и методи това да се случи.България е на последно място по развитие в ЕС, най-бедната и най-корумпираната държава, с най-голямото социално разслоение. Проблемите са дълбоки и системни и се изискват кардинални решения, т.е. промяна на правилата, които да гарантират честност и почтеност. Точно тук е ролята на социалните учени (политолози и социолози) - да обяснят какви са предимствата и недостатъците на мажоритарната система например, какви са подводните камъни на отзоваването на депутати, трябва ли да се променя Конституцията или тя просто не се спазва, какво означава промяна на формата на управление и какви ефекти и дефекти може да произведе това, и пр. Ето такива

експертни мнения липсват

А те са необходими. Необходимо е и провеждането на кръгли маси с участието на политолози, журналисти, експерти, граждански организации, партии за това как може да се гарантира прозрачност и демократичност в политическата система. Това би дало основата за информирана база знания на хората, за да направят те по-правилен избор. И това трябва да се случи, защото проблемите са трупани в продължение на 33 години. От една страна, това са проблемите на представителната демокрация, появили се с изгрева на неолибералния глобален капитализъм, когато представителството на интересите на гражданите започна да се замества от корпоративно представителство на икономически, финансови лобита, а средната класа, продукт на социалния капитализъм на Кейнс, започна бързо да се топи. У нас към тези проблеми се наслагват и наши - неконсолидирана демокрация; липса на разделение между частни и публични интереси; липса на обособяване на икономическата от политическата сфера и тяхното сливане чрез плутокрацията, клептокрацията, олигархизацията; липса на доверие в институции и партии; опорочен изборен процес; липса на реално разделение на властите; задкулисна власт, състояща се от пари, политика, престъпност; "правосъдие", институции и медии - бухалки, и т.н.

Как да излекуваме болната си политика?Някои от лекарствата са нови правила, които да гарантират, че която и партия да дойде на власт, няма да бъде сваляна с викове "Оставка". Нужна е демократизация на политическия живот, граждански парламенти, институционални механизми за граждански контрол над властта и т.н. В Австрия например, съществува макар и неформализирана, но добре функционираща, система за социално партньорство между гражданското общество, правителство, партии, групи за натиск. Решенията на това социално партньорство почти винаги се спазват, включително и от държавните органи. Защото демокрацията е по-скоро идеал, чиято реализация изисква постоянна борба, а доброто управление не е управлние на ангели, а

ефективен контрол над властта

У нас такива неща липсват и съществува повсеместна корупция, поразила всички органи на обществения организъм - икономическа, политическа, социална и т.н., прояла е и цялата ни политическа система, засегнала е медии и партии, изземва обществен ресурс от икономическата и социалната област. Корупцията е прояла и базата на политическата ни система -обществения морал, икономиката, международния авторитет. Корупцията е донесла и нова болест -т.нар. взаимно толерирана мимикрия, т.е. неспазване на законите не само от властта, но и от гражданите - търсене на далаверата като начин да надхитрим системата.

Лечението е дълбоко и сложно, за него са нужни много лекарства - обучение по антикорупция в университетите и училищата (като в Япония), задължително обучение по религии в училище ("не лъжи, не кради"). Нужен е катарзис, нов морал в политиката! Такъв катарзис е имало на Запад, както споменах. Там след многобройни политически скандали и след силен обществен натиск срещу корумпираната западна партийна система са започнали процеси на радикална промяна и демократизация. Партийната безнаказаност, корпоративното непрозрачно финансиране на политическите партии, политическата корупция - всички познати нам проблеми след края на 80-те години на ХХ век, са били решавани или чрез радикална смяна на партийната система, или чрез постепенни, еволюционни вътрешнопартийни промени към демокрация, прозрачност, отчетност и ограничаване на партокрацията. У нас такива процеси липсват. Те предстоят и трябва да се случат.

Всъщност, у нас има една партия, която поема път към тези процеси на катарзис, и това е БСП. Столетницата е най-старата и най-демократичната партия у нас тръгва по този път на катарзис и чрез промяна на самата себе си. Защото факт е, че порочният ни преход е заразил с отровата си партиите от всички цветове.

Затова БСП трябва да направи свой честен и обективен анализ на ролята си в 33-годишния преход, за да тръгне мъдро напред. Прекрасно е, че левицата се бори не само срещу задкулисието в управлението, но започва да се бори и със задкулисието в собствените си редици. Прави го и чрез въвеждането на мандатност и пряк избор на председател на партията. Така БСП става първата и единствената партия у нас с пряк избор и се доказва като най-демократичната политическа формация в България. Такава практика има и в други леви партии в Европа - Лейбъристите в Обединеното Кралство, Демократическата партия в Италия, леви формации в Белгия, Нидерландия, Ирландия и най-вече левицата в Испания и Португалия, където чрез пряк избор от членовете се определят не само партийните лидери, но и кандидатите за изпълнителна и местна власт.
Какви са основните политически характеристики и проблеми на нашето посткомунистическо и опит за демократично общество? Най- общо казано тези проблеми са следните- липса на доверие в демократичните политически институции, в партиите, в съдебната система, във властта; дистанцираност, липса на функционална връзка между гражданското общество и властта; слабо участие в политическите избори, разочаровение от политическия елит, усещане за огромна социална и икономическа несправедливост от прехода и т.н.По- конкретно какво означава това? Това означава че съществуват редица проблеми на демокрацията у нас.Освен ( и в резултат на) липсата на прозрачност, купуването на гласове, контролирания вот по време на избори, хората чувстват отчуждение и незаинтересованост, разочаровние от политиката и от политиците.Доказателство за това е фактът че повече от половината от избирателите през тези 33 години не са упражнили правото си на глас, не желаят да гласуват на избори.Твърдите ядра на партиите са около 30%-35 % от избирателите.Около 10%-15 % са избирателите които сменят постоянно политическите си предпочитания и именно те са обект на „ухажване”, на манипулация в предизборните кампании.Хората които традиционно участават на избори у нас са около 40%-45% от населението.Какво означават тези данни- всеки сам може да ги тълкува индивидуално и както намери за добре, но тези данни според мен на първо четене говорят за липса на доверие в политическите интституции, за неудовлетвореност и разочарование от политическия елит.Властта не се вслушва в гласа на гражданското общество и гражданите нямат изработен практически механизъм за институционално включване и участие в процесите на вземане на решения и често предпочитат натиска на протестите и на улицата.Хората оцеляват преди всичко благодарение на сивата икономика, тъй като от реалната получават много ниски доходи.Разочарованието от политическия елит, усещането, а и реалният факт за огромен дефицит на справедливост в процесите на преход у нас води до популистки уклони, до желание за „ силна ръка”, което е риск за демокрацията.Истинската демокрация не означава управление от ангели, или Божият Рай на земята.Демокрацията е едно човешко и затова несъвършено творение и е по-скоро един идеал, който изисква ежедневна борба за осъществяване.Затова истинската демокрация не се реализира от безгрешни хора, а от граждански контрол над властта, от взаимен баланс между отделните власти и т.н. Политическите партии са всъщност част от гражданското общество, но хората ги възприемат като част от политико-икономическата олигархия, която не удовлетворява техните интереси.В политическото пространство влизат и влиаят корпоративни, частни групови интереси, политическите идеи и идеологии се обезсмислят, без нуждата от тях да е престанала да съществува.Демокрацията се възприема като шанс за материално, финансово възмогване- едно материалистично възприемане на ценностите на демокрацията, поради фактът на социално-икономическата разруха на прехода и липсата на социална и икономическа справедливост от него.Общественото съзнание е силно материализирано и демократичните ценности ( свобода на словото, върховенство и равенство пред закона, плурализъм, толерантност, разделение на властите и т.н.) са икономизирани, разбират се през икономически категории като повишаване на жизнения стандарт, по- високи доходи, икономическо, материално благосъстояние, шанс за бързо и лесно забогатяване, мисленето през призмата на „ лесните, удобните връзки, далаверата „ и т.н.Причините за подобно икономизиране на ценностите на демокрацията е социално-икономическият регрес и рязкото спадане на жизнения стандарт по време на прехода, в който хората се оказаха свободни, но за сметка на това бедни, излъгани и с малки шансове за успех в социално-икономическото пространство на контролирания преход. Друга причина за това икономизиране на ценностите на демокрацията е може би фактът че у нас липсват естествените исторически предпоставки за развитието на постепенен еволюционен процес на кристализиране на узрели социално- икономически отношения и интереси, тъй като сме страна с наваксващо историческо развитие и политическият елит на историческата сцена играе ролята на водач- реформатор към нови социално-икономически отношения и формирането на либерална демократична политическа система след 1989г. у нас предшества формирането на либерални икономически отношения, поради което съществува недиференцирано представителство на интереси, на които политическите партии биха били един естествен регистратор и представител.Затова у нас политическите партии възникнаха след прехода сякаш някак извън обществото и проблемен въпрос за тях е представителството на интересите, тъй като процесите създаващи диференциация на интересите се движат по- бавно.Оттук идва и цялата проблемна картина на българския преход—незавършен процес на обособяване на икономиката от политиката, наличието на политико- икономическа олигархия,
”фасадна„ демокрация, липса на социално-икономическа справедливост и задълбочаване на социалната поляризация, на неравенствата и зависимостите в обществото и т.н. Всичко това са проблеми на една неконсолидирана докрай демокрация, каквато е нашата 33 години след 1989г.Ето защо много анализатори пред думата „демокрация” у нас слагат думичката „псевдо”.По отношение на социално-икономическата поляризация у нас е редно да отбележим че социалната база, социалният фундамент на либералната демокрация е наличието на силна и стабилна средна класа.Средната класа е не само функция и фактор на социално-икономическото развитие, но и фактор за политическата стабилност.Това е така защото средната класа по принцип включва хора със стабилни доходи и сравнително добър жизнен стандарт, които са се изтръгнали от стратегията на оцеляването.Такива хора по- трудно биха се поддавали на манипулации, пропаганда, на популистки и радикални, на крайни политически течения, на честа смяна на политическите нагласи и т.н., а това са явления които гарантират политическа нестабилност и крият опасност за демокрацията.Такава средна класа у нас съставлява около 20%-25% от населението, при 50%- 80% в развитите демократични държави, макар че след икономическите кризи през 70-те години на 20 век и след изгрева на глобалната пазарна икономика и особено след кризата от 2008г. тенденцията е навсякъде средната класа да се стопява.Така че социално-икономическата поляризация в обществото е много важен проблем, който генерира и съответните социално- икономически и политически проблеми в социалното развитие.Ето защо ценностите на демокрацията са някак икономизирани, изкривено разбирани.Все пак ценностите на демокрацията остават основополагащи в съзнанието на хората, но бавно си проправя път демократичната и активна гражданска политическа култура у нас.Проблем е не само корупцията, законовият волунтаризъм.
Проблем е и финансово-икономическият неолиберан глобалев капитализъм.
Световният спекулативен финансов капитал надхвърля многократно реалното стоково покритие на световната икономика.
Така чрез международните финансови институции транснационалният финансов и глобален елит управлява света, установявайки новите си идеологически догми - мултикултурализъм и неолиберализъм. Оттук и примерите на новата мода - джендър идеологията в Европа и света, чрез която се разрушава християнският фундамент на традиционното семейство; оттук и атаките срещу националните ценности и идентичности. И всичко това - под шапката на идеологията за "права и демокрация".

Така се оказа, че светлият капитализъм, към който се втурнахме през глава, започва да създава много проблеми. Редица учени, като д-р Хюго Тюман, заявяват, че свободната пазарна икономика е по-скоро догма, към която стремглаво се втурнаха социалистическите страни след прехода, но в развитите държави свободният пазар вече не е на мода. Там по-модни стават концепциите за социално-пазарни икономики, за търсене на социален баланс в крайния неолиберализъм.
Казват, че националната цел на България след прехода е членството в евроатлантическите структури .Чудесно! България и цивилизационно и исторически е част от Европа. Но въпросът е каква Европа -на нациите, на суверените нации поддържащи равноправни отношения с всички държави, Европа не на свободията,а на свободата и демокрацията част от многополюсния свят, или Европа като винтче от системата на неолибералния глобален капитализъм? Европа ката част от финансово- икономическата и политическа матрица за налагане на едно полюсен планетарен ред прикрит зад лозунгите за права и демокрация!?
И не е ли е нужно Европейския съюз да докаже своята независимост, своята самостоятелна геополитическа тежест, да развива равноправни отношения и със САЩ и с Русия, а не да се превръща в американски троянски кон, което наблюдаваме и по отношение на прокси конфликтът на Западът срещу Русия чрез Украйна!?

Ако беше така, Европа щеше да работи за мирно разрешаване на този конфликт, а не да въоръжава Украйна.
Ето какво казва и руски външен министър Сергей Лавров по този повод:

"Европа е отстъпила всичките си позиции на Северноатлантическия алианс. Нещо повече, тя дори отстъпи в юридически смисъл, като подписа съответната декларация, която ясно посочва мястото на ЕС и фиксира превъзходството на структурите на НАТО.

Следователно американците ще решават, кога и как да използват Европа в своя полза. Вижда се, че най-засегнатата страна (с изключение на украинския народ) от случващото се около Украйна са европейците. Става въпрос за изчерпването на техните бюджети и линията, която те са принудени да изпълняват, за напомпване на Украйна за своя сметка с оръжие, средства за поддържане на елементарно бюджетно равновесие и изплащане на пенсии, обезщетения и заплати.
Деиндустриализацията на Европа протича с гигантски темпове. Още през октомври 2022 г. министърът на икономиката, финансите, индустриалния и цифровия суверенитет на Франция Б. Льо Мер алармира, че поради санкциите, които Западът обяви под ръководството на Съединените щати срещу нашите енергоносители, цената на енергия за европейския бизнес е четири пъти по-висока, отколкото за американския бизнес. Освен това американците приеха свое законодателство за борба с инфлацията, което е явно протекционистко и поставя Европа в подчинено положение. Бизнесът от Европа започва активно да се премества отвъд океана. Така че Европа плаща сметката."

Изходът за България е неутрелит по отношение на външни за страната войни и геополитически сблъсъци ( затова да се подпишем под референдума за мир) и национален консенсус за Национална стратегия за развитие на страната в следващите 20-30 години във всички области - индустрия, енергетика, образование, здравеопазване и т.н. За тези 33 години се нагледахме и напатихме от хаос, липса на дългосрочни визии и стратегии, на сателитния синдром у българските политици. На БСП най-приляга да инициира общонационален дебат за изработване на така нужната ни Национална стратегия за развитието на България - с участието на всички партии, граждански организации, експерти. Знам, че липсата на консенсусна политическа култура у нас е отчайваща, но си струва да се опита. Връхлитащите кризи и досегашният 33-годишен път показват, че без дългосрочна, общонационална визия, без мъдро, не тяснопартийно, а държавническо, мислене България няма добро бъдеще!