ПОХОД НА МИРА И НАДЕЖДАТА
Автар: Камелия Базова
Вчера 21 май се проведе поредният Общо национален Общобългарски поход за мир .Предишните походи въобще не бяха отразени от националните ни медии. На похода през април свенливо една национална телевизия го отбеляза много кратко , през зъби с уточнението че" Путин е агресорът". Вчерашният поход бе отразен, но пак половинчато, намръщено и пак с уточнението" че Агресорът е Путин!"
Агресорът Путин, който възстановява разрушените домове в Мариупол, строи и жилища за обикновените граждани. Същите тези обикновени граждани само, че руски които бяха избивани от укронацистите в продължение на осем години след цветната революция спретната от САЩ през 2014.
Това е то обективната журналистика!
Но кой е агресор и кой е жертвата- ясно е че" обективните" ни медии само могат да кажат. Но достатъчно е интелигентният човек да си направи сам своите изводи. Също е ясно защо "демократична" Европа забранява руски телевизии и цензурира медии, не само, но и забранява участие на руснаци в спортни, музикални и културни събития .Защото "Путин е фашист и новият Хитлер и ще нападне цяла Европа и България включително, ако не го спрем сега чрез оръжие за Украйна" ни казват медиите. Морално е да си на страната на жертвата Украйна-да! Както и морално беше да заклеймиш и агресорът САЩ , когато удариха с атомни бомби японските градове през 1945, когато извършваха многобройните си "хуманитарни интервенции "с милиони убити- в Ирак 1 милион жертви под бомбения "хуманитарен" килим на САЩ, в Сърбия -6000 сърби между които и хиляди деца в операцията на Сащ и НАТО в нарушение на Устава на ООН и със забранени от международните конвенции касетъчни бомби с обеднен уран под името "Благородна наковалня", за което Щатите казаха че няма да отговарят пред Конвенцията за геноцида, за което сърбите искаха да ги осъдят, защото е подписана от американците при условие че тя не се отнася за тях!
Да не говорим за многобройните "хуманитарни интевенции "на САЩ във Виетнам, в Либия и т .н.и за над 50 милиона убити по време на войни и военни конфликти след Втората световна война с участието на Сащ и Западът, както ни осведомява американският учен Ноам Чомски.И много други американски журналисти и изследователи и американски учени отбелязват, че Украйна е твърде далеч от границите на Сащ, че Сащ са сложили своите военни бази навсякъде и чрез тях обвиват Русия като в обръч, че НАТО притиска Русия и не изпълнява своите устно поети по джентълменски ангажименти след рухването на Берлинската стена, че Алиансът няма да се доближава до руските граници. Защо не се спазва пактът НАТО-РУСИЯ от 1997 ? Как ще реагира Америка ако Русия я притиска с военни бази и в Куба, в цяла Латинска Америка, ако устройва цветна революция в Канада и вкарва антиамерикански режим в Канада, който избива американци на канадска територия, ако Русия снабдява с оръжие и настройва американофобски правителства в Канада които вършат геноцид над американците там? Америка не би ли защитила своите граждани с една военна операция в Канада ?
И ако го направи Русия да я обяви за агресор и престъпник, да я осъди в Хага, да обяви мащабни икономически санкции срещу Сащ, да снабдява Канада с руско-европейско и всякакво друго оръжие и да си бие индиректно с Америка чрез целия свят!?
Ето това са днешните американски войни- подмолни ,тихи, незабележими прокси- войни под покривалото на лозунгите "за свобода и демокрация" , войни на тихия фронт, войни чрез чужди ръце!
И това не го твърдят "руски упорки и руски медии" това го твърдят американски журналисти и учени като Ноам Чомски, който в поредица от свои книги и изследвания разкрива истинските цели на американското правителство и политика, разкрива различните лица на съвременната пропаганда и новите методи за водене на войни, за тежкото наследство на колониализма, за намесата на Сащ в политическите процеси в Латинска Америка и Близкия Изток, за провала на" Арабската пролет", както и за тенденцията за постепенно отслабване на американската сила зад граница. Всичко това са обективни научни изследвания и то на американски учени, а не твърдения на "руски кремълски и Путински опорки"!
Червената боя върху сградата на Европейския съюз в столицата е възмутителен акт и вандализъм, казват десните политици. Да, безспорно потресаващ и възмутителен акт е, вандализъм е всяко оскверняване на сграда или паметник, също толкова колкото и оскверняването Паметника на Съветската армия ,също толкова възмутителен, колкото и оскверняването на паметниците на Граф Игнатиев ,също толкова възмутителен, колкото и паметникът на Американските летци- убийци бомбардирали София и други български градове и избили хиляди българи, между които и български деца с играчки- бомби през Втората световна война,на които им издигнахме паметник с участието на гвардейски духов оркестър! И понеже десните ни евроатлантически политици внасят законопроекти с които да заклеймяват "престъпният комунистически режим" и да окачват табелки за това навсякъде на обществените сгради, знаят ли уважаемите десни политици, че по време на този "престъпен режим" България беше на 28- мо място по развитие в света и че по време на този според тях "предателски антибългарски просъветски и на практика руски комунистически режим" в България не е имало нито една руска, съветска военна база на своя територия, за разлика от днес на свободната и демократична, независима евроатлантическа България, в която се намират американски военни бази и чиито политици са готови да използват българско население като евентуално бъдещо пушечно месо с цел реализация на геополитическите авантюри на Сащ!? Ето затова е този поход за мир- за да напомни на българските политици, че българският народ е буден и че той има своята воля да не участва в чужди геополитически авантюри и винаги да бъде неутрален по отношение на военни конфликти водещи се извън границите на страната ни !
Защото е проблем днешната агресивна неолиберална англо саксонска евроатлантическа политика основана на принципа "разделяй и владей" и "пали конфликтите тук и там и води прокси -войни"! Проблем е не само тази агресивна геополитика.
Проблем е и финансово-икономическият неолиберан глобален капитализъм.
Световният спекулативен финансов капитал надхвърля многократно реалното стоково покритие на световната икономика.
Така чрез международните финансови институции транснационалният финансов и глобален елит управлява света, установявайки новите си идеологически догми - мултикултурализъм и неолиберализъм. Оттук и примерите на новата мода - джендър идеологията в Европа и света, чрез която се разрушава християнският фундамент на традиционното семейство; оттук и атаките срещу националните ценности и идентичности. И всичко това - под шапката на идеологията за "права и демокрация".
Така се оказа, че светлият капитализъм, към който се втурнахме през глава, започва да създава много проблеми. Редица учени, като д-р Хюго Тюман, заявяват, че свободната пазарна икономика е по-скоро догма, към която стремглаво се втурнаха социалистическите страни след прехода, но в развитите държави свободният пазар вече не е на мода. Там по-модни стават концепциите за социално-пазарни икономики, за търсене на социален баланс в крайния неолиберализъм.
Казват, че националната цел на България след прехода е членството в евроатлантическите структури .Чудесно! България и цивилизационно и исторически е част от Европа. Но въпросът е каква Европа -на нациите, на суверените нации поддържащи равноправни отношения с всички държави, Европа на мира и свободата, но не на свободията,а на свободата и демокрацията част от многополюсния свят, или Европа като винтче от системата на неолибералния глобален капитализъм? Европа ката част от финансово- икономическата и политическа матрица за налагане на едно полюсен планетарен ред прикрит зад лозунгите за права и демокрация!?
И не е ли е нужно Европейския съюз да докаже своята независимост, своята самостоятелна геополитическа тежест, да развива равноправни отношения и със САЩ и с Русия, а не да се превръща в американски троянски кон, което наблюдаваме и по отношение на прокси конфликтът на Западът срещу Русия чрез Украйна!?
Ако беше така, Европа щеше да работи за мирно разрешаване на този конфликт, а не да въоръжава Украйна.
Ето какво казва и руски външен министър Сергей Лавров по този повод:
"Европа е отстъпила всичките си позиции на Северноатлантическия алианс. Нещо повече, тя дори отстъпи в юридически смисъл, като подписа съответната декларация, която ясно посочва мястото на ЕС и фиксира превъзходството на структурите на НАТО.
Следователно американците ще решават, кога и как да използват Европа в своя полза. Вижда се, че най-засегнатата страна (с изключение на украинския народ) от случващото се около Украйна са европейците. Става въпрос за изчерпването на техните бюджети и линията, която те са принудени да изпълняват, за напомпване на Украйна за своя сметка с оръжие, средства за поддържане на елементарно бюджетно равновесие и изплащане на пенсии, обезщетения и заплати.
Деиндустриализацията на Европа протича с гигантски темпове. Още през октомври 2022 г. министърът на икономиката, финансите, индустриалния и цифровия суверенитет на Франция Б. Льо Мер алармира, че поради санкциите, които Западът обяви под ръководството на Съединените щати срещу нашите енергоносители, цената на енергия за европейския бизнес е четири пъти по-висока, отколкото за американския бизнес. Освен това американците приеха свое законодателство за борба с инфлацията, което е явно протекционистко и поставя Европа в подчинено положение. Бизнесът от Европа започва активно да се премества отвъд океана. Така че Европа плаща сметката."
Изходът за България е неутралитет по отношение на външни за страната войни и геополитически сблъсъци ( затова да се подпишем под референдума за мир) и национален консенсус за Национална стратегия за развитие на страната в следващите 20-30 години във всички области - индустрия, енергетика, образование, здравеопазване и т.н. За тези 33 години се нагледахме и напатихме от хаос, липса на дългосрочни визии и стратегии, на сателитния синдром у българските политици. На БСП най-приляга да инициира общонационален дебат за изработване на така нужната ни Национална стратегия за развитието на България - с участието на всички партии, граждански организации, експерти. Знам, че липсата на консенсусна политическа култура у нас е отчайваща, но си струва да се опита. Връхлитащите кризи и досегашният 33-годишен път показват, че без дългосрочна, общонационална визия, без мъдро, не тяснопартийно, а държавническо, мислене България няма добро бъдеще!