ИСТИНАТА ПОД РАЗСТРЕЛ
Камелия Базова
От в."Дума" научавам че:
Цитирам
"По време на бойните действия в Украйна е разрушен стратегически важният язовир "Каховка" по долното течение на Днепър. ВЕЦ "Каховка" вече е под вода. Залети са улиците на градчето Нова Каховка. Евакуирани са жителите от около 300 сгради на брега на Днепър. В зоната на наводнения могат да попаднат 80 селища, включително областният град Херсон.
Експерти на МААЕ следят ситуацията във ВЕЦ "Каховка". Според тях няма преки рискове за ядрената безопасност на близката Запорожка АЕЦ, защото подобни бедствия са били прогнозирани при проектирането и строителството й."
Край на цитата.
Киев и Москва взаимно се обвиняват за този терористичен по същество акт.Но доказателства кой стои зад него няма.
Американски журналист Тъкър Карлсън, забележете американски, а не руски каза по този повод: „Помислете за това логично, няма смисъл Русия да подкопава инфраструктурата си. Това би отслабило позициите им и би предизвикало негативна реакция от страна на международната общност. Ако обаче украинските военни са го направили, това може да е опит да се прехвърли вината“.
Това обаче по нашите медии няма да го чуете.
И ако някой български журналист си позволи да каже такова нещо ще го анатемосат!
Ето сега слушам и новините и предавания по радиото. Всяка втора дума е "агресорката Русия и цивилизования Запад". Ако си зададеш логични въпроси и се постараеш да мислиш, значи си "путинист и неморален човек". Право на друга гледна точка няма. Ами това е всичко друго, но не е свободни медии.
На война първа жертва е истината е казал Есхил.
Свидетели сме на много такива акции в историята на военни действия по света. Медиите подхванаха тази новина в русофобски стил.
Водещи западни политици- Генералният секретар на НАТО и водещи лидери на европейски институции обвиниха Русия в тероризъм, без да изчакат международни разследвания и официални доказателства.
По-под разбиране агресорката Русия е виновна за всички тези терористични актове, а Западът по презумпция не е виновен за нищо.
А защо нашите "обективни" медии нищо не съобщават за взривяването тръбопроводите по Северен поток? Американски разследващ журналист С.Хърш пише, че това е дело на САЩ. Пекин и Москва настояват за международно наказателно разследване на това взривяване, но англосаксонците отвъд океана замазват случая и обвиниха за взривяването първо самите руснаци, а след това украинците.
Защо нашите обективни медии не представиха новината че Русия представи доказателства в ООН,че преписано на руската страна клане в Буча е инсценировка.
Взривяването на язовирната стена е удобен повод да се засили анти руската пропаганда и да се обрисува образа на Русия като тотално зло, като световен терорист и варварин. Агресорката Русия и нейните варварски актове слагали кръст на цялата руска история и култура.
На война първа жертва и истината. Най-важното е да се очерни врага, а световен враг номер едно е Русия, която трябва да бъде съдена в Хага заради войната в Украйна. Която няма право да участва в културни и спортни събития. Чиито медии трябва да бъдат забранени навсякъде по света.Русия трябва да отговаря пред Конвенцията за геноцида. Виж, за шестте хиляди сръбски жертви, между които и 2 000 деца в бомандировките на НАТО и САЩ пруз 1999 г. със забранени от международни конвенции касетъчни бомби с убеден уран авериканците няма нужда да отговарят пред Конвенцията за геноноцида, за което сърбите настояваха,защото те я подписаха при условие че тя не се отнася за тях. САЩ и Западът
няма да отговарят и за 50-те милиона жертви на военни действия водени от тях след Втората световна война.1 мелион цивилни избити в Ирак, а колко във Виетнам, Либия е т.н.А за американските атомни бомби над Хирошима и Нагасаки кой ще отговаря?САЩ и Западът са невинни,защото това са" хуманитарни операции".
Това е очевиден двоен стандарт в международното право и политика.
Американският социален учен Ноам Чомски в свои книги, изследвания и лекция доказва как моделът на пропагандата промива съзнания. Нека напомним това което Чомски пише, че по време на Първата световна война в САЩ се създава първата официална пропагандна агенция- комисията "Крийл" и това се случва по време на администрацията на президента Уилсън. Целта на тази комисия е да убеди нежелаещото война американско мнозинство да подкрепя възторжено участието на САЩ в Първата световна война. И това се случва чрез медийна пропаганда, чрез изобретяване "образа на врага" и всички тези прийоми които са ни добре известни. И по време на Студената война-"Империята на злото СССР" и които виждаме и сега по време на войната в Украйна.
Първата жертва на войната е истината. Пропагандата е част от информационната и идеологическа битка. Виждаме го особено ясно днес- забраняват се руски телевизии.Да изучаваш Достоевски вече е престъпление. Руската култура, литература и руските хора на изкуството биват санкционирани. Всяко "неправилно" мнение се цензурира.
И моят фейсбук профил е ограничен за три месеца. Фейсбук цензурира и трие мои статии.
Да прелитат руски външни министри над нашето небе е забранено. Виж, да прилитат натовски самолети бомбандирали Сърбия над нашето небе е позволено- така беше през 1999 година. Възможна и допустима е само една
Единствена гледна точка.Свобода на словото!? Забравете! Добре дошли в държавата на Оруел!
Прокси войната на САЩ срещу Русия, която те водят чрез Украйна, и в която да не забравяме през 2014 спретнаха цветна революция, има една-единствена цел- да изолират международно Русия, надявайки се че по този начин ще й навлекат геополитическа и икономическа щета, която евентуално би могла да настрои руското население срещу Путин и да го свали от власт, както и да разделят Европа от Русия. Защото заедно Европа и Русия биха застрашили сериозно геополитическото американско световно господство. Само че се вижда, че Русия не играе по предварително начертания англосаксонски план. Тя ще става все по-силна и ще се превръща в самодостатъчна държава с огромните си ресурси и ще се ориентира на изток към Индия, към Китай- ШОС, БРИКС ще стават все по-силни и се очертава многополюсен световен ред. Идва краят на американската геополитическа хегемония.Така че "краят на историята" на Фукуяма, "край" чертаещ мечтата за световен неолиберален икономически и политически ред по англосаксонски образец,т.е неолиберален, глобален капитализъм, започва да се пропуква .Бедата обаче е , че финасово-икономическото господство на този тип капитализъм, започнал да шества по света след идването на Рейгън и Тачър на власт, е оплело като в мрежа планетата чрез невидимите нишки на корпоративния, банково -медиен капитал, който повлича и демокрацията надолу.Кризата на представителната демокрация е очевидна- представителството на интересите на гражданите се измества от лобирането за финансово-икономически и корпоративни интереси. Едни от най-големите световни икономики не са държави, а корпорации. Това се отразява и на качеството на демокрацията. Така например изборите в САЩ карат двете партии да бръкнат по-дълбоко в джобовете на корпорациите .Ноам Чомски пише, че каквото е останало от политическата демокрация то е саботирано от намеренията на двете партии да продадат на търг ръководните позиции в двете камари на Конгреса. Политикономистът Томас Фъргюсън отбелязва, че представените в американския Конгрес партии се намират в уникална позиция сред законодателните органи в развития свят, тъй като единствени обявяват цени за ключови позиции в процеса на законотворчество. Така законодателите, които финансират партията получават постове, което ги превръща на практика в слуги на частния капитал в много по-голяма степен отколкото до момента. В резултат на това, казва Фъргюсън, политическия дебат зависи почти изцяло от неуморното повтаряне на шепа добре изпитани лозунги, които звучат привлекателно за националните инвеститори и групите по интереси на които се разчита да осигурят ресурси. Ноам Чомски пише, че новият период, последвал" златната ера" на икономиката, прилича на някой от кошмарите, предсказани от класически икономисти като Адам Смит и Дейвид Рикардо .През изминалите 30 години "господарите на човечеството "както ги нарече Смит, зарязаха всяка сантиментална загриженост за благосъстоянието на собственото им общество .Вместо това насочиха усилията си към краткосрочни печалби и огромни бонуси, а страната да върви по дяволите." пише Чомски.
И така виждаме, че
геополитическото господство на САЩ, всъщност е господство на световният финансов банково-корпоративен капитал, чрез терминът "глобализация" което означава центърът на света да бъде съсредоточен в англо-саксонският вариант на Европа и Америка като английско историческо продължение на Европа. Този капитал брани своите позиции чрез режисирането на прокси локални войни, като тази в Украйна. Появят се обаче нови сили в геополитическото пространство, една от които е Русия. А лицемерието на Америка е очевидно. Санкциите срещу Русия, които се налага да изпълнява Европейският съюз и от които САЩ хитро се измъкват.Затова ЕС би трябвало да работи в бъдеще за своята собствена геополитическа тежест, което не би могло да се случи без военно-политоическо еманципиране от САЩ и без взаимодействие между Европа и Русия.Точно от това обаче се страхуват най-много американците.Всички тези санкции, които Щатите хитро заобикалят, ще навредят на европейската икономика и на бедните европейски държави като нашата. Защо й е на Америка силна Европа- тя е удобно да бъде само "Троянски кон" на САЩ.
А къде трябва да застанем ние, българите? Нашата евроатлантическа геополитическа ориентация отнема част от суверенитета ни, но не целият. Остатъчният ни суверинитет трябва да използваме за да реализираме собствените си национални икономически и политически интереси, а те са да не бъдем арена на геополитическият сблъсък между двете велики световни сили, нито да бъдем жертва на санкционната война на САЩ.Ролята ни на първи ястреби скачащи срещу Русия не е в наш национален интерес-нито от историческа, нито от икономическа гледна точка. Затова се нуждаем от мъдри политически елити, които осъзнават сложността на ситуацията и действат мъдро и балансирано с оглед интересите на България!
Фукуяма обяви след рухването на Берлинската стена ,че настъпва" Краят на историята"-мечтаният неолиберален Рай на земята! Какво стана
години по-късно? Къде стигнахме? Не стигнахме ли до краха на неолиберализма, на този глобален еднополюсен свят обявен за" края на историята". Дори самият Фукуяма по-късно осъзна нереалността на своята мечта.
Еднополюсната англосаксонска неолиберална глобализация води до нарастващо неравенство в световен мащаб и се изразява във факта, че спекулативният световен финансов капитал преобладава в пъти над реалния световен стоков капитал и в това че ножицата между бедните и богатите в света, включително и в развитите държави, расте. Изниква въпросът какъв е смисълът от тази неолиберална доктрина на свободния пазар и икономическия растеж, ако тя не води до благоденствие за всички и възможно ли е това да бъде постигнато? Дали хората трябва да служат на пазарната икономика или пазарната икономика трябва да служи на хората? Какви ценности и философия трябва да бъдат въплътени в идеите за икономически и социален ред, за да се гарантира благосъстоянието на всички хора на земята? Как да се излезе от омагьосания кръг на красивите приказки за права, демокрация и свободен пазар, които прикриват не толкова красивите реалности в света? Реалността е много по-сложна от черно-бялото мислене - "цивилизованият Запад", "справедливата глобализация" и "лошите и авторитарни Русия, Китай" и така нататък.
Икономическият потенциал на новоизгряващите световни полюси като БРИКС например, е по-голям от САЩ и ЕС взети заедно. Ако те се трансформират в политически центрове на власт ще ускорят раждането на многополюсния свят, което ще бъде подпомогнато от конюнктурата на войната в Украйна. След тази война най-вероятно "добрият демократичен" Запад ще накаже "лошата" Русия , ще я изолира и ще издигне нова Желязна завеса, което ще улесни и ускори кооперирането на Русия с другите световни центрове. Виждаме, че сега със санкциите срещу Русия Европа се прострелва в краката, от което потриват доволно ръце отвъд океанските бранители на "свободата и демокрацията". В Западна Европа набира скорост и дискусията за санкции и срещу Китай! Къде тук са ценностите на свободната пазарна икономика!? Не стигнахме ли до краят на историята и каква история ще има отвъд нея ?! Не стигнахме ли до краха на неолиберализма и счупването на глобализма, на еднополюсния добър и демократичен глобализъм?
Всеки опит за по-цялостно осмисляне на днешната световна ситуация и по повод войната в Украйна отвъд пропагандните клишета и русофобска истерия, бива обявено за отклонение от правата Евроатлантическа Вяра и за чиста проба "путинизъм ".
Прокси войната на САЩ и Запада срещу Русия е повече от очевадна. Още Бжежински в своите анализи отбелязваше Украйна като средство за дестабилизирането на Русия. И това се случи чрез организирането на цветна революция в Киев от страна на САЩ, финансиране, обучение на украинските военни части , които извършиха геноцид над руснаците в Донбас. Нацисткият терор не е фалшива опорка на Путин, а факт, който умишлено се неглижира. И сега САЩ и ЕС упорито въоръжават Украйна и се бият чрез нея с Русия- класически пример на прокси война!
Наблюдавайки реакциите на ръководството на Европейския съюз виждаме как русофобската истерия надделява над здравия разум и как всяко отклонение от правата евроатлантическа Вяра бива санкционирано до такава степен, че това се прехвърля и в сферата на медиите и свободата на словото .
Както споменах по-горе по времето на президента Уилсън, американското население било пацифистки настроено . Правителството на Уилсън обаче било за включване във войната. За тази цел се създава правителствена пропагандна комисия наречена -комисията Крийл ,която само за 6 месеца успява да превърне миролюбивото американско население в истерична призоваваща за война тълпа. Същата техника се използва и за раздухването на истерията за Червената опасност, за "Империята на злото", истерията около Иран, Ирак и така нататък. Липман -доайенът на американските журналисти е бил включен в тази Комисия на пропагандата и той твърди, че така наречената от него "Революция в изкуството на демокрацията" може да бъде използвана като фабрикуване на съгласие, тоест чрез новите техники на пропагандата може да се накарат хората да приемат неща с които първоначално не са съгласни.
Липман подкрепя това чрез "теорията за постепенната демокрация". Той твърди че за да функционира правилно демокрацията трябва да има класи от граждани .Специалната класа е тази, която взима решенията и която управлява. Тя е малък процент от населението, а всички останали са "обърканото стадо"- народът, който няма никаква представа за сложните неща на властта. Единствената функция на "обърканото стадо" е да бъде зрител, а не действащ участник. Оправданието е ,че огромната част от обществото е глупаво за да разбира сложните неща от управлението и ако то се опитва да управлява собствените си дела ще обърка всичко. Именно "фабрикуването на съгласието" е това което ще укроти "обърканото стадо". Това "фабрикуване на съгласие" се извършва чрез медиите, чрез образователната система. Виждаме го и днес -фалшификация на историята, пренаписване на учебници, забрана на определени медии и по повод войната в Украйна, цензуриране на "неправилните мнения" и т.н.
През 30-те години Лосуел- основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени обяснява, че не бива да се поддаваме на демократичния догматизъм че хората най-добре преценявали собствените си интереси. Това не било така, защото те имали погрешни преценки, не разбирали същността на нещата. Затова трябва да се държи сопата над главите им и ако някой мръдне встрани тя да се стовари върху му. "За демокрациите пропагандата е това което е сопата за тоталитарната държава" казва Чомски.
Фабрикуването на мнение никак не е трудно. Нека се обърнем към майсторите на връзките с обществеността. Днес битката за ума е най-голямата невидима война. Това е войната на информационното, идеологическото поле. САЩ първи създадоха индустрията на връзките с обществеността, чието предназначение е да контролира мисленето на обществото. Пъблик рилейшънс е една огромна индустрия, която поглъща милиарди долара годишно. През 30-те по време на Голямата депресия наемните работници започват да се организират. През 1935 г. работниците печелят първата си голяма законодателна победа- правото да се организират, гарантирано от Закона на Уогнър. Аауу-ОПАСНОСНОСТ-
демокрацията започва да функционира! И работодателите запретнали ръкави за да са сигурни че тази законодателна победата на наемните работници ще е последната и че това ще е началото на края на "демократичното отклонение". И действително това е последната законодателна победа на профсъюзите. От този момент нататък влиянието им в САЩ се изпарява и за тази цел властта отделя много финансови ресурси и мисъл за да се справи с тези проблеми чрез индустрията на "връзките с обществеността" и чрез други нарочно създадени организации . Методите на пропагандата работят. Не е нужно да убиваш стачниците. Важно е да ги представиш като разрушителни и вредни хулигани. Както пише Ноам Чомски в своите изследвания- профсъюзите в САЩ практически не съществуват . Идеалът е постигнат- медиите са под контрола на корпорациите. Двете партии са всъщност две фракции на голямата бизнес партия!
Ето това е демокрацията или по-правилно казано корпоратокрацията, която представлява еднополюсната неолиберална глобализация.Днес тя ни се представя като "върхът на сладоледа" чудесно опакована с цветни целофанчета наречени -права, свободи и демокрация. Хегел пише, че всички събития се случват в историята по два пъти. Към което Маркс отбелязва" оставаше и да добави- първия път като трагедия, втория път като фарс".
Това което се случва сега потвърждава думите на тези двама велики мислители.