ХРАНИТЕЛНИТЕ И НЕВИДИМИ ВОЙНИ И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ
автор: Камелия Базова
"Гладът не е заради това че не можем да нахраним бедните, а заради това че не можем да наситим богатите".
Зърнопроизводителите и протестите им са в центъра на вниманието у нас.
Всеки има свой прочит на ситуацията .
Зърнопроизводителите и протестите им са в центъра на вниманието у нас.
Всеки има свой прочит на ситуацията .
Но бедата е, че България никак не стои добре. 34 години вече разрушихме всичко, което сме имали преди това -силна индустрия, силно селскостопанство. А политиците ни, с много малко изключения, през тези 34 години не се сетиха да начертаят една Национална стратегия за развитието на България в следващите две или три десетилетия напред.
Но за какво говорим. Те не можаха толкова време да съставят правителство, нямат волята да защитят българските национални интереси.
Превиват гръб под тежестта на сателитния синдром, прекланяйки се пеед Вашингтон и Брюксел, забравили, че членството в евроатлантическите структури не измества Националния ни суверенитет и воля на 100%.
Та в този ред на мисли имат ли капацитетът да чертаят национални стратегии?
Но следва да се насочат натам и да започнат да мислят с тази посока.
Трябва да се разработи обща икономическа стратегия и да се види къде е мястото на селското стопанство в общата стопанска политика.България в миналото е била голяма земеделска сила, голям производител и износител на селскостопанска продукция в света, а сега е вносител.Защо се получава така, какви приоритетни отрасли ще развиваме, на какво ще се заложи- на индустрия, туризъм, селско стопанство, услуги-трябва да се отговори на тези въпроси, да има яснота и дългосрочна национална стратегия за икономическо развитие. Правейки такава дългосрочна визия за българското земеделие, трябва да се имат предвид и характеристиките и тенденциите в агросектора в световен мащаб.Да вземем най-напред европейския мащаб, от когото сме част.През 1962г. се създава Общата селскостопанска политика, която е единствената изцяло интегрирана политика на равнището на ЕС.Обаче има и много проблеми с тази ОСП и един от тях е че тя доведе до ръст, който надвишава потреблението и излишъците в селскостопанското производство налагат допълнителни разходи в евробюджета, затова се говори за нуждата от реформи на тази ОСП- за поставяне на акцент върху качеството, а не само върху количеството на селскостопанската продукция в Съюза и да има съответствие между търсене и производство.Има и много други проблеми в тази област.Ето сега ясно изпъква цената на урбанизацията и тя е изостаналостта на селските райони.Премахването на ограниченията или т.нар „либерализация” на световната търговия с хранителни и земеделски продукти пък принуждава слабо развитите страни да внасят земеделска продукция от по- силно развитите, където тя е щедро субсидирана.Друг факт е присъствието на мултинационалните компании, или т.нар.ТНК в агросектора.Във всяка една от фазите които превръщат продуктите придобити от земята в готови за употреба, съответстват сектори, които се контролират от ТНК.Специалистите отбелязват че тази висока степен на концентрация по цялата верига на разпределение и прозводство на хранителните продукти дава огромна икономическа власт на мултинационалните компании, което се отразява и на цените и земеделците имат все по- малко влияние на пазара и са принудени да се подчиняват на условията на големите доставчици.Друг проблем в тази област е един парадоксален факт, а именно че макар ръстът на земеделската продукция през втората половина на 20 век да е нарастнал, то гладът по света се е увеличил.Специалистите твърдят че ресурсите на Земята могат безпроблемно да изхранят всички човешки обитатели на планетата ни, настоящето земеделско производство в частност може да изхрани 12 млрд. души,т.е. почти два пъти повече от населението на земята, но въпреки това има недостиг на храни и гладни хора по света.Явно причините за това са от политически и икономически характер. Ето защо е толкова важен политическият ресурс и политическата воля за решаване на проблемите в агросектора. Разбира се, има и много други проблеми свързани с този агросектор, като актуалните напоследък ГМО, различните изкуствени добавки, отрови и опасни консерванти в храните ни, развитието на боихимията и замърсяването на околната среда и човешкото здраве, „зелената революция”, боиземеделието като алтернатива и т.н..Ето всички тези и още много други и български и световни проблеми и тенденциии в агросектора трябва да се имат предвид когато се разработва национална стратегия по този въпрос.Всичко това трябва да се разработи на високо експертно ниво, надпартийно, надконюнктурно на принципа на дългосрочен общонационален стратегически план, който да сe следва от всяко правителство, независимо от партийния му цвят.
Но какво е националният интерес в сферата на земеделието ?
Не е ли това да защитиш хранителния си суверенитет, родното производство и здравето на хората и как да постигнеш тази задача когато се осъществява геополитически натиск ерозиращ продоволствения суверенитет на отделни държави заради финансови, икономически и геополитически цели.
Прочетох че Орбан алармира, че украинското зърно не храни гладните деца в Африка, а хранителните борси в Европа ,които го изкупуват заради по-ниската му цена. Четох също , че Путин е излязъл от зърнената сделка ,защото тя не удовлетворява икономическия интерес на Русия. Путин договорил с африканците безплатна доставки на зърно от Русия.
Европейският съюз много държи на износа на украинско зърно и ще глоби Унгария, Полша и Словакия задето едностранно решиха да удължат забраната за вноса му. А Украйна се кани да съди тези три държави задето забраняват вноса на нейните селскостопански продукти. Но тези три страни не се плашат от това. Явно защото интересите на фермерите и здравето на гражданите им са на първо място.
Унгария алармира за проблеми с качеството на украинското зърно и в писмо до Урсула я моли да вземе информирано решение по въпроса.
В Полша избухна скандал по повод на "техническото "жито ,но всички тези факти странно защо не намериха отражение в нашите медии. А у нас дори земеделският министър призна, че украинското зърно не отговаря на стандартите на ЕС и се налага стриктен контрол.
Интересно обаче защо нашите контролни органи не виждат никакъв проблем с качеството на украинското зърно, какъвто другите държави засичат?
Явно защото проверяват надянали си идеологически русофобски очила.
Ами да вземат примерът на русофобска и ястребска Полша,за която интересите на собствените й фермери и граждани явно са по-важни от Украйна.
И въобще къде да ни е родното селско стопанство и производство?
Та нали нашето земеделие хранеше българския народ още от времената на турското робство, пардон- присъствие, та чак до 1989 г.!
Къде са ни сега модерните поливни системи?
Къде ни е силно развитото и модерно селско стопанство ?
Къде са ни агро- промишлените комплекси?
Къде е това българско Земеделие, което хранеше цяла Европа? Ами няма го! Изхвърлихме го в коша за боклук заедно с "престъпния" социализъм който го създаде!
Експертът Боян Чуков в своя статия в "Епицентър "пише следното:
"Унищожавайки българските зърнопроизводители, чрез сегашните български управляващи, транснационалните корпорации целят да се настанят на черноземите у нас и да ги засеят с ГМО култури"
Край на цитата.
А в статията си "Украинско ли е украинското зърно?" Калин Каменов пише:
"На 1 юли 2021 г. в Украйна влиза в сила нов закон за земята, който премахна мораториума върху покупко-продажбата на земя. Тази реформа е поискана от Международния валутен фонд (МВФ) в замяна на нов пакет от финансова помощ. И какво се случва много бързо – почти 1/3 от украинската земеделска земя бе купена от американци, а преди това Китай получи на концесия значителна площ от нивите.
Три международни консорциума с американски капитал, визираме времето през миналата година, се превърнаха в най-големите купувачи на земя в Украйна.
Според Australian National Review три мултинационални компании са закупили общо 17 милиона хектара земеделска земя, което представлява 28% от обработваемата земя в страната. Трите гиганта са Cargill, DuPont и Monsanto."
Край на цитата.
А у нас БСП предлага да се гласува в Парламента отново забрана на вноса от Украйна и да се разшири обхвата на забраната и за зърно, мляко, месо, плодове, зеленчуци и мед. Но това предложение на социалистите едва ли ще се приема от евроатлантическото мнозинство.
У нас протестиращите земеделци и правителството вече стигнаха до споразумение. Ура!
Меморандумът постигнат от тях според мен се различава от първоначалните им искания. Те искаха това което предлага и БСП -да се увеличи срока на забраната за внос от Украйна.
Но всъщност всичко което се случва е гонене на интереси- финансови, икономически, геополитически и разрушаване на хранителния суверенитет на отделни държави, в частност на нашата в която имаме управници, които не могат да защитят българския национален интерес, а той е да пазиш родното производство и здравето на собствените си граждани.
Големи транснационални корпорации владеят пазарите на земя, търговията и цените. Те ще диктуват политиката на пазара. От тях зависи дали ще има или няма да има глад и отрови в чиниите ни. А Храната е и оръжие. Като добавим и трансхуманизма, изкуственият интелект тоест "играта на Господ" генното инженерство на ДНК с всевъзможните ваксини, изкуствени вируси. Като добавим и зелената лъжа на зелената сделка свързана с отново геополитически икономически и финансови интереси за сриване на производства, на отрасли ,на работни места, за манипулиране централизиране на печалби, за продажба на скъпи зелени технологии, за конфискация на плодородни земеделски земи на които ще бъдат построени слънчеви панели например и така нататък . Живеем в света на Оруел.
Ще цитирам Робърт Кенеди -младши, който пише в книгата си"Истината за Ковид 19":
"Генетични инженери и лабораторни техници от сферата на биологичната война, криещи се зад извинението на био- медицински и ваксинационни изследвания и в този миг превръщат нови вируси и бактерии в оръжия. ...
Има огромни финансови конфликти на интереси и все по-сериозни нарушения на свободното слово, което извършват основните медийни мрежи и интернет гиганти. Живеем в свят на липса на прозрачност в нашите регулаторни и научни общности и ужасяваща уязвимост на човешкото тяло износено от живот изпълнен с вредни храни и съприкосновение с токсични химикали ".
Та в този контекст нека да ситуираме и нашите родни проблеми за зърното, за протестите и ще видим, че те са само малка бръмка от огромната верига опасла целия свят. Веригата на мъглата и на манипулацията, зад която се подават грозното лице на съвременния неолиберален капитализъм, опакован в красиви целофани като "свободен пазар, евроатлантически ценности, човешките права и свободи, демокрацията" и т.н.
Битката за ума е най -важната днес.
Всичко това са невидими войни срещу човека.
Невидимите войни, които не се водят с оръжие и ракети, а с манипулации и действия зад кулисите.
Хайде да ни е честито!