ЗА ПЪТЯТ КЪМ БОГА
Камелия Базова
Птицата хвърля костеливият орех отвисоко, за да се разбие в земята. Така тя изяжда ореха.По същия начин Сатана изяжда човешката душа като я хвърля от високо чрез гордостта ,чрез алчността ,а след себеизвисяването, след пътя нагоре следва падение в ада, надолу .....Посоката по Божия път е обратна- който смирява себе си, който се обогатява чрез словото Божие, той ще се извиси и ще има вечен живот !Бог ни даде пример в лицето на Сина си -както Господ се смири и дойде на земята в човешки образ ,умря за да ни спаси и за да възкръсне в радостта, така и ние християните първо трябва да се смирим ,трябва не само да се наричаме християни, но и да бъдем такива .Пътят на сатаната е отгоре надолу ,а Пътят на Бога е отдолу нагоре❤❤❤
"Аз не зная под небето друга книга по -могъща и тъй обща каквато е Библията.
Там дето Библията се знае и чете добродетелите са трайни спътници на живота .
Учудвам се, че тази свята книга много слабо се знае у нас, не само от мираните, но и от духовниците ".
Това е казал Патриархът на българската литература Иван Вазов.
Страстната седмица е,
Великден-светли християнски празници!
Нашият Господ Исус Христос преди две хиляди години бе разпнат и бит заради нашите грехове!
ТОЙ прости на своите палачи;
"Боже, прости им, те не знаят що вършат!"
БОГ -Създателят на Вселената, на всичко видимо и невидимо се въплати в човешки образ.
Атеистите казват, че Словото Божие е "легенда".
Това е богохулство!
Няма нищо легендарно и измислено в Словото Божие!
Историчността и историческата истина на написаното в Евангелията е засвидетелствано в редица документи и извори.
Историчеката автентичност на Господа Исуса Христа, на Богочовека можем да открием в древни юдейски документи.
За Исуса Христа- нашия Господ пише Йосиф Флавий- съвременникът на апостолите и бележит юдейски историк.
За нашия Господ Исус Христос като историческа личност свидетелства и Талмудът- юдейски документ представляващ разсъждения, тълкувания въз основа на Стария Завет.
За историческото съществуване на нашия Господ Исус Христос свидетелствят и древни есейски документи, както и римски езически исторически свидетелства за Исус Христос.
Ще изброя малка част от тях.
Корнелий Тацит- римски писател.
Гай Светоний Транквил - съвременник на Тацит, също бележит римски езически историк.
На Плиний Млади- бележит римски писател и съвременник на римските историци Тацит и Светоний.
Бележитият римски философ Целз също споменава за историческото съществуване на нашия Господ Исус Христос, както и
редица други исторически документи и бележити древни историци споменават и свидетелстват за историческата личност на нашия Господ .
И тук искам да цитирам предговора на една прекрасна книга, която имам честта да притежавам в домашната си библиотека- "Личността на Исус Христос" от доктор Иван Панчовски.
В предговора е записано следното :
"През последните десетилетия хората разшириха познанията си, създадоха огромни материални блага, обладаха земята и господаруват над нея. Мнозина се възгордяха и помислиха, че единствено суверенният, независимият от Бога човек е истински творец на материалната и духовна култура в света. Тяхната вина поради незнание ще изразим с думите на Светия Пророк "Ти се надяваше на злодейството си и си казваше "никой не ме види". Твоята мъдрост и твоето знание те отклониха от пътя и ти си думаше в сърцето" Аз съм и няма никой освен мене"( Исая 47: 10)
Поради самовъзвеличаването си неразумните отпаднаха от Бога и забравиха саможертвения кръстен подвиг на Христос Спасителя.
Заради свободата от Бога, те загубиха свободата на духа си и доброволно се предадоха на зли страсти и световни стихии, а без свободно отношение на човека към Бога и без самоопределяне към нравствените ценности не е възможен разумен живот.
Бог видя усилията на хората да побеждават греховността си и чрез въплатеното Слово възстанови нарушеното Богосиновство и призова чрез любов и свободни творчески дела да бъдем негови съработници и сътрудници.
Днес науката дълбоко е проникнала в същността на битието и в структурата на човека, без да удовлетворява напълно духовните му търсения. Тя не говори за богосъздадеността на човека и за мястото му в космоса, за неговото призвание.
Отхвърля есхатологията като не научна и лишава човека от очаквания да осъществи най-светлите си надежди.
Човекът се измъчва, защото не познава себе си и загубва вяра в бъдещето си. Същевременно той интуитивно чувства влечение към Бога и дръзва да се доближи до Него чрез упорит труд.
Да измерва силите си и делата си с Божиите. Човекът търси Бога, за да разбере себе си и света."
Писала съм и за връзката между религията и науката и смятам, че бъдещето е в симбиозата между научното и религиозното. Защото науката не отговоря на вечните въпроси, а се опитва да отговори на въпроса "Как?", но не и на въпроса "Защо?". На въпроса" Защо?" отговаря религията.
И както добре знаем, науката, за съжаление влиза в етични казуси, като ядреното оръжие, клонирането, изкуственият интелект и трансхуманизмът, които освен удобство, могат да бъдат и източник на капани и опасности като Франкенщайн и кутията на Пандора.
Да добавим още и ГМО, транссексуални операции за смяна на пола, климатично, биологично оръжие и т.н. Така науката служи понякога на зли, нечисти сили.
Така че, според мен науката се нуждае от морален коректив, който може да й бъде даден чрез симбиозата между наука и религия, което смятам че ще е по-доброто бъдеще на човечеството!
И както казват мъдреците- малко знание те отдалечава от Бога, но много знания ни свързва с Бога!
Бог се роди сред нас, но не в царски палати, а в бедна кошара, за да ни покаже, че пътят към Истината, пътят към Живота, към вечният Живот минава през смирението, през служенето на другите, през борбата със собствените грехове! Нашият Господ със смъртта си смъртта победи!
Така ни показа Пътят - път, който всеки един от нас вярващите в него християни трябва да следваме в живота си, да понесем своя кръст, да извървим своята част от пътя, от борбата с греховете вътре в нас, към обновлението на душата си, към служенето на другия! Ако всеки един от нас се старае да извърви този път, как ли щеше да изглежда светът!? Може би нямаше да има войни и страдание, може би това е смисълът и на думите "Да бъде Твоята Воля и Твоето Царство, както на небето, така и на земята!"
Царството Му на земята зависи от това доколко всеки един от нас ще следва примерът Му в собствения си живот!
Прекланяме се пред Твоите страдания, Господи Боже!
Помилуй нас, прости ни и ни спаси!