Над извор хладен посред лято
наведох пламнало лице
и пих с наслада докогато
поиска жадното сърце!
Така, Българийо, аз пия
от твойта вечна красота,
но как докрай да се напия
когато жар е Любовта?
Дори сърцето да притихне
и спре пожарът да пламти,
чрез друга обич ще избухне,
защото си безсмъртна Ти!