ИНТИМНОСТТА НЕ Е ПОЛИТИКА

ИНТИМНОСТТА НЕ Е ПОЛИТИКА

Камелия Базова

Разгори се много страст и огън по повод приетата от 50-то Народно събрание забрана за пропаганда на ЛГБТ идентичността в училище.

Аз като родител на малко дете съм за тази забрана .

Очевиден е и натискът срещу този Закон.

Натискът от неправителствени организации, които с подписка призоваха Президентът да не подписва Закона.

Натиск от външни фактори.

Натиск от Съвета на Европа, от ООН, от ЕС .

Сега Европейската комисия е дълбоко обезпокоена и иска обяснение от България за приетия закон.

Институциите на ЕС се страхуват, че в България се нарушават човешките права.

Че България започва да прилича на Русия и на Унгария, които имат подобни закони.

Даже някои провиждат и "дългата ръка на Москва" в приетият закон срещу джендър пропагандата в училище .

А български политици се заканиха да изменят закона.

"Списъкът на Шиндлер" допълнително разгори страстите.

А истината е, че сексуалната ориентация не е и не бива да бъде превръщана в политика.

Всеки има право на своята нетрадиционна сексуалност, но само в личното си частно пространство, без да го афишира и налага като универсална обществена норма.

Но този, който превръща сексуалната ориентация в политика е неолибералният екстремизъм.

Правата на човека е идеологическа постановка и норма, характеристика на западната цивилизация, която трябва да бъде защитавана и тя е въплатена в съвременните правни норми и конституции, в декларации .

Но правата на човека започват и завършват там където започва и завършва свободата на другия човек.

Тоест джендър пропагандата не може да нарушават традиционни, морални и религиозни норми .

Не може и не бива насила да убедиш някой, и то дете в училище , че да си джендър е нещо нормално и правилно и да му налагаш тази нетрадиционна ориентация.

Мнозинството българи са за този закон и Българската православна църква го подкрепи.

Защо сега е тази истерия срещу закона?

Всъщност отговорът е ясен.

Разбира се, че всеки има право да има каквато си желае сексуалност.

Разбира се, че дискриминацията на база сексуалност е не демократична.

Разбира се, че ЛГБТ- хората имат своите икономически и социални права -правото да учат, да работят и да се реализират в обществото.
И тези права у нас никой не ги нарушава.
Така че за никаква дискриминация и омраза, за никакво преследване на ЛГБТ не може да става дума.

А това ни внушават, че се случва.

Внушават че това е "закон на омразата".

Затова хвала на тези хора с нетрадиционна сексуалност, които защитават закона!

С това те доказват, че той е недискриминационнен.

Що се отнася до списъците на учителите, преподавателите обявили са срещу този закон и тяхното публично оповестяване, както ги наричат "Списъците на Шиндлер", а после казаха" пардон, на омразата" аз лично смятам, че всеки има право да се обяви за или против закона.

Но когато този закон е станал закон, той трябва да се спазва.

Учителят може да има каквато си иска сексуална ориентация и никой не бива да го дискриминира за това, но забраната е това да се обсъжда в училище.

А що се отнася до
толерантността към различната сексуалност, то тя се възпитава и от толерантността към различната расова, религиозна и прочие идентичност, от толерантността към хората с различна степен на физическо или ментално развитие.

Толерантността се възпитава и от това да научиш детето ти да отстъпва място на възрастен човек в превозните средства.
Да помага на хората в беда.
Не е нужно специално да му набиваш в главата, че е нормално да се смени пола.

Защото толерантността към различието и промиването на съзнанието, изкривяването на собствената биологична и Божия даденост са две крайно различни неща и не бива да се бъркат.

И още нещо много важно.

Борбата срещу езика на омразата не бива да си служи със същия език на омразата.

Защото каква е разликата между " Списъка на Шиндлер" и санкционирането и преследването на родителите, които не са съгласни за смяната на пола на своето дете, защото нарушавали правото му да си избере пол!?

Защото точно това се случва в цивилизования Запад!

Каква е разликата между "Списъка на Шиндлер" и преследването на хора, които твърдят, че бракът е съюз между мъж и жена?

Хора, които твърдят че мъжът е мъж , а жената е жена и те са преследвани заради" език на омразата"!?

Каква е разликата между "Списъка на Шиндлер" и това да преследват хора, които объркват дори и сексуалната идентичност на трансексуалните.

И защо тази обсесия около правата на джендърите не се прехвърли върху защитата на правата на социално слабите?

Защо цивилизованият Запад не се замисли за това, че средната класа се руши от неолибералният глобален капитализъм?

Че хиляди хора са на купони за храна в САЩ.

Че всеки трети европеец пропуска ядене.

Защо не се замисли за това че в 21-ви век има експлоатация на детски труд ?

Че африканчета копаят мините за полезни минерали и ресурси от които се правят нашите смартфони, електрически автомобил, лаптопи?

Защо трябва да бъдем фокусирани само върху джендър идеологията и то при положение че се намираме в жестока демографска криза, че ние българите сме намалели с 2 милиона и половина в сравнение с" лошият социализъм"?

Неолибералният екстремизъм е новият вид тоталитаризъм.

Наднационалните структури като ООН, Европейски съюз налагат насила джендър идеологията върху държавите- членки без да се съобразяват с тяхното мнение .

Това е големият проблем, а не" Списъкът на Шиндлер"!

Големият проблем е, че сега неолибералният глобален капитализъм превръща своите идеологии като джендър политиката в неолиберален екстремизъм, който от нещо толкова лично, като секс ориентацията прави голяма политика.

Големият проблем е точно това, защото интимността не е и не бива да бъде превръщана в политика!

А това превръщане е целенасочено!

Категория: