ЗОРА
Автор Камелия Базова
Нежно стеля се нощта,
Тихо вятърът в клоните шепне
Заспива притихнал света
В душата му надежда трепне...
Алчност, войни,
престъпления, убийства ,
Лицемерие, лъжи
-ах, каква духовна липса !
Човечеството спи
унесено в тъга
Надеждата едва гори
Виновно гледа
към мъдри Небеса...
И Господ-Бог в очите му се взря,
И тихичко с човека разговаря
Грехът отново разпростя,
Забравил да обича и прощава...
Но Господ в Словото Си
Остави ни Заветът Свой
Смъртта победена е,
Ако знаеш кой си ти и Кой е Той!
Надежда за Зора прогаря
В окървавеното човешко лице
Грехът готов да изостави
Към Бога той простря ръце...
За Бащина прегръдка закопня душата
Убита от грехове и Сатана
И Господ смили се над Земята
И злото чрез Сина Си спря!
Повярвай и чети Заветът
Във Библията е истината, запомни!
И Зора ще изгрее отново
В човешките добри очи ...