ИСТОРИЯТА ЗА НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ- А ИДЕ ЛИ КРАЯТ МУ?
Камелия Базова
Питам се често за историята на парите у нас.
Е, разрових се и открих интересна информация по този въпрос, която реших да споделя с вас в тази моя статия.
Българските владетели секат пари от времето на Второто българско царство.Известна е златната монета на цар Иван Асен Втори (1218 г.-1241 г.).
Най-ранните средновековни монети правени от българи са имитации на византийски медни монети от втората половина на 11век.Но парите се обезценявали, а инфлацията водела до народно недоволство.Това предизвикало и въстанието на Иваело.А знаем, че той разгромява войската на Константин Тих.
През 16 век в Османската империя основен пазарен център е Истанбул.Използваните златни монети са били с висока цена и често се фалшифицирали.
В началото на 19 век българите се включват активно в стопанския живот на Османската империя.Но в балканските провинции на Османската империя нямало достатъчно банкери.А най- търсените златни австрийски дукати не могат да служат за дребни разходи.Със закон от 1844 г. османската власт въвежда биметализма при съотношение 15:1 между сребро и злато, т.е. легални платежни средства са златните и сребърните монети.Златните се използвали за по- големи разплащания в международната търговия, а сребърните за по- дребни транзакции.В ежедневието се използвали дребни монети направени от мед, никел и други неблагородни метали.Но биметализмът създавал редица трудности.
След Освобождението се ражда българският лев.
Икономическата изостаналост на страната, липсата на модерни кредитни институции и традиции, липсата на свободни капитали, създавало редица трудности.Преди Освобождението цената на среброто паднала и се увеличил броят на сребърните монети, които се изтеглили от обръщение и се държали като съкровище от хората.
Руските войски използвали сребърни руски рубли, които заливали българският пазар, заедно със заварените турски монети.
Българските държавници правят стратегически избор за паричната система на България.
Чрез този стратегически избор за раждането на българският лев се увеличава ролята на Българската държава и паричният й стандарт и престиж по света.
Рождената дата на нашият лев е 4 юни 1880 година!!!!
Тогава Второто Обикновено Народно събрание гласува закон за правото на рязане на монети в Княжеството.Правото за сечене на монети принадлежи само на Българската държава!
За монетна еденица е въведен Левът -идва от българският символ на Лъвът!
Левът бил разделен на 100 стотинки .
За основа на българската монетна система стоял биметализмът, характерен за Латинския монетен съюз.
Златни са българските монети от 10, 20 лева, сребърни от 5, 2 и 1 лев и от 50 стотинки.
А медни са монетите от 1, 5 и 2 стотинки.
Те са били определени за законно платежно средство.
Дали българският лев роден през 1880 година ще загине през 2026 година?
И като се загледах в датите, забелязах едно интересно съвпадение.
Българският лев е роден на 4-ти юни 1880 година и може да си загине на същата дата.
Защото на четвърти юни 2025 година ще видим какво е решението за извънредния конвергентен доклад поискан от нас, на който политиците ни гледат като на манна небесна!
Може и да загине левът от 2026 г. и да го заменим с така желаното евро, защото сегашните ни управници казват, че международните договори са над националните по сила и защото евроатлантическата ни принадлежност е наш цивилизационен избор, смисъл и цел на съществуването на българската държава, от която почти нищо българско не е останало.
И банките ни са чужди, и храните ни са 80 процента вносни и чужди.
Златният резерв е извън страната, ключовите суровини се добиват от чужди корпорации....
Остана ни само езикът, Православието ( което ни казват, че е "оръжие на Путин" ) и писмеността!
У нас сагата с референдума и с еврото беше решено тихо да бъде заглушена, като просто не се допусне предложението за референдум на Президента за обсъждане в Парламента.
Така няма да се вдига много шум, който да смути гладкия процес по приемането на еврото и чаканият конвергентен доклад.
Но както отбелязват редица експерти, а и Президентът го потвърди, необходими са анализи за негативните ефекти от приемането на еврото, от високата социална цена, която ще се понесе от хората и от мерки на държавата, които да предотвратят това.
Няма сериозни анализи до какво ще доведе приемането на новата валута.
Води се само агитация, а както казва и Президентът "пътят към валутата минава не през трупа на демокрацията и закона, а през урните"! Жалко е, че за втори път политиците ни антидемократично решиха да не послушат гласът на народа, и то не по въпроса дали да приемем еврото, а кога да го приемем и наистина ли сме готови да го приемем?
И народният гняв срещу отрязаната за пореден път възможност да се чуе гласът на хората за еврото справедливо се надигна.
Надигна се и справедливият гняв на транспортни работници, медийни служители от ниското заплащане.
Транспортът в столицата е блокиран от стачките.
Нормално е и демократично хората да протестират и да си търсят правата.
Но се появиха интересни анализи по тази тема.
Според тези анализи по метода" клин клин избива" транспортната стачка и блокирането на столицата ще заглуши скандалът с референдума.
А и хората готвещи се да се събират и протестират заради отказаната им възможност да си кажат думата за еврото, по- трудничко ще се придвижват с това транспортно блокиране.
Nice, а?
Между другото какво става в ЕС?
По телевизиите не ни казват, че Върховният съд на ЕС порица решението на Европейската комисия да откаже достъп на вестник "Ню Йорк таймс "до съобщенията разменени между Урсула и шефа на "Пфайзер" за далаверите с ваксините.
Възелът взе да се разплита.
Ищецът по делото "Пфайзер" настоява Урсула и нейните комисари да подадат оставки.
А европейските икономики буксуват.
Германия, Франция намаляват производствата си. Инвестициите се изтеглят от нашия континент.
Европейската централна банка е в дефицит.
И защо е този зор да влезем час по- скоро баш сега в Еврозоната с извънреден конвергентен доклад, като редовният се чака да бъде през юни 2026?
Имаме положителни сигнали, че можем и да бъдем приети.
И главният въпрос е защо бедна България е толкова нужна на еврозоната?
Защото така ще потвърдим европейската си идентичност и еврозоната ще стане по- силна с нас, ще станем по-единни и по-ефектни срещу Путин или защото са й нужни още финанси, включително и на бедните й европейски роднини, за да се финансира военният бюджет на фалираща Европа, който ще отиде за увеличени разходи за отбрана, за които Тръмп настоява и за военно помпане на Киев?
И какво значение тук има демокрацията, референдумите за еврото, които обаче Швеция и Дания си проведоха?
А и изборите вече не са от значение, щом неудобни кандидати, като Джорджеску и Льо Пен могат да се санкционират и да не се допускат до урните?
Но да бъдем оптимисти, защото мъдрите са казали, че "най-тъмно е преди зазоряване!"