ЗАД КАДЪР
Камелия Базова
Иде ли краят на войната в Украйна?
Какво се крие зад кадъра на този конфликт?
Преговорите в Истанбул три години след като Лондон прекрати първите преговори проведени там между Украйна и Русия през 2022 година, не доведоха почти до нищо, освен до размяна на военнопленници между Киев и Москва .
Украйна и Европейският съюз настояват за прекратяване на огъня и за 30- дневно примирие, докато Русия настоява да се решат първопричините довели до конфликта и Украйна да се оттегли от четирите региона-ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска области.
Като сега Русия иска вече не четири, а седем области с цел Москва да създаде санитарна буферна зона, за да попречи на украинските атаки в руските погранични райони и да спре западното военно помпане на Киев и разполагането на западни и натовски войски в близки до Русия държави.
Важно е да подчертаем, че
Великобритания, Франция, Германия и Съединените щати отмениха ограниченията и
на Украйна вече е позволено да нанася удари дълбоко по територията на Русия с далекобойни оръжия.
А Медведев предупреди, че буферната зона може да заеме почти цяла Украйна, ако Западът продължава да помпа военно Киев с оръжия и ракети.
Зеленски, който е с изтекъл мандат и който бе подписал указ, с който си забрани сам на себе мирни преговори с Москва, сега заяви че руските цели в специалната военна операция няма да се постигнат и че Украйна няма да се демилитаризира, а напротив, ще продължава да се въоръжава.
Зеленски каза, че няма да отстъпи от четирите региона, които между другото са включени в Конституцията на Русия като руски области.
Киев настоява за още санкции срещу Москва, и за това държавите от ЕС да финансират с дял от своите БВП Украйна.
ЕС с удоволствие приема още и още антируски санкции, страдайки от бумеранговият им ефект.
А западната пропаганда продължава да повтаря, че Русия е агресор и е нападнала беззащитна Украйна, че ще нападне сега и ЕС и затова Европа трябва спешно да се въоръжава.
Този русофобски разказ е удобен идеологически инструмент за милитаризацията на Европа, а това е добър бизнес и добър начин корумпираните розови европейски елити да останат на власт.
Западният пропаганден разказ за войната в Украйна умишлено отрязва предисторията на конфликта, изтрива целия период от 2014 година насам.
А новините и медиите у нас и на Запад непрекъснато ни осведомяват за руските бомби в Украйна и за цивилните украински жертви на руската агресия, като пропускат да споменат за руските жертви на украинските терористични атаки със забранени боеприпаси срещу цивилно население в Москва, в Курск и навсякъде по руската територия .
Русия отговаря, включително и преди два дни с масирани ракетни атаки, като удря не по цивилни, а по военни украински обекти и складове със западна военна помощ.
По този повод Тръмп обвини Путин в лудост и предвиди катастрофа за Русия, ако реши да завладея цяла Украйна.
Какви са целите на Москва ?
Дали това са имперски амбиции на диктатора Путин или това е желанието на руснаците да защитят националните си интереси заплашени от разширяването на НАТО и използването на Украйна като прокси срещу Руската Федерация.
Но зщо Русия отказва 30-дневно примирие?
Защото това 30- дневно примирие, за което настоява Украйна и Западът ще се използва като прозорец, през който Украйна ще се подкрепи военно и през който ще се вкарат европейски войски на украинска територия и ще се подготви следващата фаза във войната срещу Русия.
А Русия иска да довърши своите цели в специалната си военна операция - да денацифицира и демилитаризира Киев, който беше милитаризиран и нацифиран с любезното съдействие на Запада.
Сушах в ютуб интересен анализ на един от големите геополитически български анализатори Боян Чуков.
Чуков казва, че в един от последните броеве на " Форейн афеърс" Мичъл обяснява променената външнополитическа линия на Тръмп.
Дълбоката държава все пак позволи той да стане президент, защото видя, че се нуждае от промяна във външно-политическата линия на САЩ, за да може Америка пак да реализира геополитическите си цели, но чрез по-рационални методи.
За Тръмп основен противник е Китай, а Русия е конкурент.
Тръмп иска реиндустриализация на Америка и усилени инвестиции в американския ВПК.
Тръмп е прагматик и бизнесмен и прилага този прагматичен бизнес подход във външната си политика.
За Тръмп Русия е по-слабият противник, а по-силният е Китай.
За Тръмп е важно Русия да бъде държана притисната и да се сдържа нейната сила, но това да става с участието на Европа и за сметка на Европа. Затова Тръмп продължава да въоръжава Киев, въпреки че говори за мир. Тръмп разведрява отношенията си с Москва и иска да прави бизнес с Путин в интерес на САЩ.
Републиканският президент дори иска да инвестира в Северен поток. Чрез тези възобновени бизнес контакти с Москва, Тръмп цели да постави в неизгодно положение Пекин и да разкъса връзката между Китай и Русия.
Тръмп няма изгода от прекратяване на причините за конфликта в Украйна, а именно милитаризацията и нацификацията на Киев Той има интерес от примирие, от прекратяване на огъня, за да се печели време през което САЩ ще станат по-силни във военно отношение, защото техният военен потенциал рухва и е равен, ако не и по-нисък от този на Русия.
Киев за Тръмп трябва да бъде достатъчно силен, за да сдържа Москва. Затова за Тръмп е добре този конфликт да бъде замразен, а преговорите може и да са дългосрочни, да се проточват във времето, което ще даде на САЩ възможност да се засилят военно.
Затова Тръмп продължава военната помощ за Киев.
Републиканският президент не иска да налага санкции на Русия.
, но няма нищо против руските активи да се конфискуват от евролидерите, за да се сдържа Москва.
САЩ ще поддържат отбранителни отношения с Киев, но в някакъв случай не искат Украйна в НАТО, което ще означава пряка конфронтация с Русия, което Тръмп не желае.
За Тръмп е удобно Европейският съюз да поеме отговорността за сигурността на Украйна .
И ако Европейският съюз иска да воюва с Русия, то нека заповяда, само че без участието на САЩ, за да не се превърнат Щатите в мишена на Путин .
САЩ ще осигуряват само ядрения чадър над Европа, а европейците да се трепят с руснаците сами, щом искат.
Хитро, а?
Умее ги Тръмп тези сделки!
Затова и Лавров намекна, че не бива да се вярва много на Тръмп и винаги Русия трябва да има едно наум, когато говори със САЩ. Но засега най-големият проблем на Русия е Европейският съюз и по-точно Лондон, който държи ЕС като проекция на своите геополитически русофобски авантюри.
Но има и една ос в Европа по линията Австрия, Унгария, Словакия и донякъде Италия, Испания, която не желае да се бие с Русия, а иска да търгува с нея и то не защото са путинофили и копейки, а защото бранят своите национални интереси.
"Коалицията на желаещите " включва най-русофобските държави- Балтийските страни, Полша, Германия, Франция и разбира се, Великобритания.
И Европа си остава заслепена от неолибералната глобалистка идеология, която смята, че евроатлантическите западни ценности са удобен камуфлаж за господството на западният англосаксонски световен ред, който винаги ще воюва с Русия.
И още Мадлин Олбрайт каза, че "Сибир е твърде богат на ресурси, за да бъде оставен на Русия"!
Да напомним и за многобройните западни англосаксонски американски планове за разпорчетосването на Русия на няколко части.
А руснаците след Горбачов и Елцин ( предали се на Запада) искат да възродят своята сила и казват, че Русия е цивилизация. Москва сега се ориентира на Изток и на Юг и се строи многополюсният свят, който виждаме да се заражда чрез БРИКС и ШОС.
Така че войната в Украйна не е конфликт между две славянски държави, а прокси-конфликт на Запада срещу Русия и от неговият изход ще зависи новото пренареждане на сферите на влияние на планетата .
А къде остава нашата България?
Както винаги нашите политици страдат от идеологическа слепота и сателитен външен синдром. Те за съжаление нямат самостоятелно суверенно мислене.А България не е интересна на великите сили, освен като територия за влияние .
За огромно съжаление е така.
И евроатлантическите ценности са удобно прикритие на глобалисткия неолиберален русофобски дневен ред.
И това се вижда и с просто око.
У нас борим руската пропаганда, говорим за евроатлантически ценности и час по-скоро искаме да влезем в еврозоната.
И това е изгодно за Брюксел, защото са му нужни още финанси за въоръжаването на Киев и за спасяването на потъналите в дългове европейски държави. Затова влизането ни в еврозоната може и да не отговаря на икономическите критерии, натъкмени със стъкмистика, но е важно политически и е удобно за Брюксел и за българските олигархични кръгове, но едва ли за българският народ, чието право на референдум за еврото бе отказано два пъти.
А сега накъде?
Като виждаме какво се случва зад кадъра на войната и на световните събития, е редно да се запитаме имат ли нашите политици визия за мястото на България в строящия се нов световен ред ?
Ясно е, че нямат.
Да се запитаме кое е важно за българският национален интерес? И тук не става въпрос за филство или фобство, а за това, че нормалните отношения с Русия са в интерес на България.
Затова, че неутралитетът във войната в Украйна е в интерес на България.
Това не означава че си путинофил, а че си българофил.
Та нима Орбан, Тръмп и Фицо са путинофили!?
Жалка е цялата тази русофобска пропаганда, която не обслужва българските национални интереси.
Нужен е прагматизъм и повече грижа за интересите на страната.
Но уви, сателитният външно-политически синдром е сляп за нуждите на България....