ПУШКИН
На 6 юни 1799 година в Москва е роден Александър Сергеевич Пу̀шкин.
Тази дата в чест на великия руски писател е обявена и за ден на руският език.
Пушкин е творил в периода на Романтизма.
Той е бил и поет, и драматург, и историк, и
основоположник на руската литература.
Казват, че великите умове стъпват на раменете на гиганти.
И Пушкин стъпва на раменете на такива гиганти, като Волтер, Байрон, Шекспир.
Тяхното творчество оказва влияние на гениалния руски писател и поет.
От своя страна пък Александър Сергеевич става муза на много други творци, като автори на опери, на стихове. Чайковски вдъхновен от Пушкин създава операта "Евгений Онегин" например.
Интересно е да знаем, че великият руски писател и поет през 1828 година написва и стихотворението "Кърджали". Пушкин се вдъхновява от трудния живот на българите в Бесарабия, в Боджак.
Учените смятат, че прототип на големия руски писател е истински български хайдутин на име Георги Кърджали.
Интересен факт е, че първородният син на Пушкин участва в Руско-турската Освободителна война като командир на 13-ти полк.
И той носи същото име като баща си- Александър Пушкин,
или "полковник Пушка" , както са го наричали нашите българи.
Остават заветни думите на полковник Пушка, когато се обръща към своите бойни другари. Наближавайки България, той казва:
" Кавалеристи, погледнете пред нас е България- свещена славянска земя. Там гинат нашите братя и сестри. Те чакат нашата помощ!"
Български писатели като Иван Вазов, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Петко Славейков, Добри Войников са вдъхновени от творчеството на великият Пушкин.
И Вазов пише за него стихотворения.
Паметници на руският писател и поет има в много държави по света, включително и в нашата, като първият се появява през 1952 година в морската градина в Бургас.
В София има още един паметник на Пушкин.
По повод годишнината от рождението му в Руският културно- информационен център в столицата ни бе проведено мероприятие.
И тук веднага си спомням за призивите на някои наши евроатлантически политици да се закрие Руският културно- информационен център, по подобие на други държави, защото той бил разпространител на руска пропаганда.
На мушката са и български училища в които се изучава руски език, защото били разпространители на хибридна руска атака (!?)
Бяха изгонени по същите причини и свещеници от Руската църква в София.
Българската омраза към Русия е напълно необоснована по исторически и културни причини.
Ние сме най-близкият до руснаците народ.
Нашият език е толкова сходен с руския, че можем да се разбираме и без превод.
Руснаците пишат с българските букви.
Ние им дадохме културата и писмеността, а те ни дадоха свободата!
Неразривни са нашите славянски общи корени на духът и на историята.
И днешната конюнктура на геополитика не може да ги разруши!
Войната в Украйна, която беше предизвикана и продължава да се разпалва от Запада, е повод да се развихри невиждана русофобия и у нас и в Европа.
В Украйна пък се рушат паметници на Пушкин.
В някои западни университети дори се забранява да се изучават негови произведения, както и произведения на други руски писатели, като Толстой, Достоевски.
Даже се забранява и слушането на руска музика, като тази на Чайковски.
Забранява се на руснаци да участват в културни, музикални и спортни събития, заради войната в Украйна.
Истеричната русофобия стигна до там, че в Европарламента решиха да забранят една руска детска песничка, изпята от 12-13-годишни руски момиченца (!?)
А съвсем наскоро и Трети март искаха да изтрият от националния ни календар, заради "агресорът Русия и лошият Путин" (!?)
Това е нечувано и невиждано!
Това е признак на духовна и ментална пустота!
.
Това че аз съм русофилка, не ми пречи да обожавам английският език и да имам своите любими английски, американски и въобще англосаксонски писатели, актьори и певци.
Даже по времето на комунизма, разказват моите родители, през 80-те години Тина Търнър е идвала в България- американска певица, забележете!
Русофобията и въобще всякаква фобия е страшна болест на ума и на духа!
Никога не бива да позволяваме на политиката да се намества в изкуството, в културата, защото това е признак на ценностна и морална деградация, на авторитаризъм и анти- демократизъм.
Но явно уж демократичните и прогресивни европейски държави са заразени от тази антидемократична болест -да мразиш, да си фоб!
А литературата, изкуството и великите записани в тях имена са вечни.
Духът е вечен и той се издига много, много по-високо от политическото злободневие!
Помнете Пушкин, помнете културата и литературата и всеки народ, който е оставил дълбоки следи в съкровищницата на духа!