Господи помилуй, Господи прости!
Камелия Базова
Актуален стана случят с група деца в тийнейджърска възраст убили млад мъж в Пловдив, под предлог, че е бил педофил. Историята е ужасяваща. Виновни сме всички - родителите, обществото, системата, времето...
За съжаление всичко около нас е счупено. Нашите баби и дядовци векове наред са възпитавали и отглеждали децата си дружно от цялата общност, от цялото село и са живяли близо до природата. В недалечното ни минало преди 1989 година децата са били отглеждани с участието на цялата държава и общество, с подкрепата на масовото изкуство и културата и колкото това време да беше наричано тоталитарно и атеистично, то възпитаваше нравственост и ред.
Сега обаче всичко това е преобърнато с главата надолу.
И през призмата на системния подход в социалните науки можем да кажем, че когато в една сфера има криза, тя се пренася във всички останали. Не може да има корупция и бандитизъм в икономиката, в политиката, в културата, а в обществото да няма такива случки сред децата.
Слава Богу има ги и други примери на честни, почтени, съвестни млади хора, на умни български деца, които печелят олимпиади в чужбина, на добрите герои на нашето смътно време. Но на какво се дължат лошите герои?
Като вярваща православна християнка, аз смятам че въвеждането на религия в училище може да подобри ситуацията.
Да, по времето на комунизма такъв предмет нямаше, но това се заместваше със строго макаренковско възпитание, каквото днес липсва. А това може да бъде компенсирано с морално- етични предмети в училище. Разговаряла съм с мои познати майки, които се страхуват от въвеждането на подобен предмет, защото смятат, че децата им ще бъдат религиозно фанатизирани и че не е роля на училището да ги възпитава в религия. Ако те сами искат да се обърнат към религията, ще го направят. Но кой да ги обърне?
Кой да им покаже тази религия?
Показва им се друго- молове, комерсиалност, материални ценности, скъпи телефони и бездуховност.
Поразрових се малко в интернет, за да науча повече за това каква е историята на преподаването на религията в училище в България през различните исторически периоди и в Европейския съюз днес.
Преди 1944 г. предметът религия е бил стълб на традиционния морал. След 1989 г. преминава през дълго и трудно възстановяване, а в рамките на Европейския съюз съществуват коренно различни модели на преподаване.
Преди 1944 година изучаването на религия в училище се е наричало „Вероучение“ и е бил задължителен за всички ученици в началното и средното училище.
Обучението е било разделено според официално признатите изповедания. Православните християни учат православие, а мюсюлманите – ислям, водени от съответните духовни лица или специално подготвени учители.
Официалното му място в българското училище е утвърдено със Закона за народното просвещение и Закона за началните училища (1908/1909 г.).
Държавата тогава е разглеждала вероучението като основно средство за формиране на висок обществен морал, национално самосъзнание и етично поведение.
То е напълно премахнато и забранено от комунистическия режим през 1946/1947 г.. След 1989 година започва дълъг процес по връщането на предмета под името „Религия“.
През 1997/1998 г.: Министерство на образованието и науката позволява изучаването на „Религия“ като Свободно избираема подготовка (СИП) или Час на класния ръководител.
Образователният министър Красимир Вълчев утвърждава учебни програми, разделени в три направления: Религия (Християнство-Православие), Религия (Ислям) и Религия (Неконфесионално обучение/История на религиите).
През 2020 г. излизат и официално одобрени учебници от Светия Синод.
През 2025-26 общественият дебат в България се изостри около предложенията за въвеждане на задължителен предмет „Религия и добродетели". Българската православна църква и Главното мюфтийство настояват за конфесионално обучение, докато правозащитни организации и по-либерални среди алармират за риска от нарушаване на светския характер на държавата и правата на децата. Към момента предметът остава в рамките на избираемите часове (Факултативни и Избираеми учебни часове).
В ЕС няма единен стандарт, а три основни модела според конституционните традиции на отделните държави.
В Гърция, Румъния, Австрия, Германия има
задължително конфесионално вероучение и се преподава се конкретна религия (често доминиращата), като
има възможност за освобождаване или алтернативен предмет (Етика).
В Швеция, Дания, Финландия има
задължително неконфесионално вероучение, където се изучава се като обективен културно-исторически предмет, обхващащ всички световни религии и философии.
Така беше в моето средно образование, където в предмета ИКОС (изкуство, култура, общество среда) учихме и религия и това възроди моят интерес към Библията и Християнското учение.
Във Франция обаче има
пълно отсъствие или светски модел и Религията е строго отделена от държавното образование и тя не се преподава в държавните училища.
Доколкото зная в европейската Конституция в Лисабонския договор християнството вече не е фундамент на Европейския съюз, а е застъпен принципа на мултикултурализма и на разнообразието.
В либералното западно образование се въвежда и джендър идеология още от детската градина -нещо което слава Богу в България е забранено и дай Боже за дълго да бъде така. Защото толерантността към хората с нетрадиционна сексуалност е едно, но преобръщането на Божият ред и консервативен модел в обществото, разрешаването на гей- бракове и смяната на пола на деца е нещо съвсем друго. Това вече е транс-хуанизъм и граничи със сатанизъм, умишлено наложен от дълбоката държава над западните общества. Знаем източните общества в Азия, Африка, Латинска Америка са друг свят и там си пазят идентичността.
В Русия също.
Русия се връща към Православието като религиозен етичен фундамент на обществото. Там дори е забранено да се говори за нестандартни сексуални ориентации.
А за западните геополитически намеси в Православието тук няма да пиша, защото това е вече друга тема.
Та, въпросът е сложен, защото обществото е сложна система и винаги има много фактори за един или друг процес.
Но аз като вярваща православна християнка, горещо препоръчвам да се въведете такъв предмет "Религия" като задължителен, съобразно конфесионалните предпочитания на децата.
Ето, сега купих една Библия за деца на моето детенце и започнах да му чета. Интересът му огромен.
Иска всеки ден да му чета от нея. Ходим на църква. Купих му и детски молитвеник и го научих да казва заедно с мен молитвата "Отче наш".
Припомням му думите на нашия Господ Исус Христос да правим на другите това, което искаме на нас да правят!
Обяснявам му тези сложни теми по един детски, подходящ за възрастта му начин. Детенцето е очаровано и виждам как чистата му детска душичка започва да задава въпроси и да чувства като необходимост да знае повече и повече в тази сфера.
А когато видя как детските ръчички се приближават в молитва и се прекръстват, сърцето ми се изпълва със сълзи на радост! Мисля, че това може само да го направи по-добър човек и да го предпази от лошотиите около нас!
Не знам, може и да бъркам, може и да не съм права, но ще му предам това което аз нося в сърцето си- вярата в Бога!
Мисля, че ще е най-ценният подарък, наред с живота който му дадох като майка!
А ако обществото мисли за своите деца като за свои рожби, ако държавата мисли за своя народ, като за свое семейство, наистина Раят ще слезе на земята!
Дай Боже някой ден да се случи...
.