В памет на проф.Сивенов

В ПАМЕТ НА ПРОФЕСОР СИВЕНОВ

Камелия Базова

Реших да почета паметта на проф.Сивенов- учен, интелектуалец, родолюбец, напуснал земния свят на 15 септември 2013г. като разкажа за него и запозная читателите с този голям, като духовен ръст „обикновен“ българин.
Професор Благовест Сивенов бе един много фин и чист човек, който безкористно, безвъзмездно до последния си дъх работеше, пишеше статии, твореше.
Роден е в град Стара Загора през 1933г. Завършил е Старозагорската гимназия, а по-късно и Търговския Факултет на тогавашния ВИИ „Карл Маркс”- днес УНСС в столицата.Учил е и в Агроикономическия Факултет на СУ „Св.Климент Охридски”, по- късно обособен във ВССИ „ Г.Димитров”- София, днес-Лесотехнически Университет.Едновременно факултативно той е завършил и обучение и подготовка в „Четвърти Тилов Факултет” на Военната Академия „Г.С.Раковски”.По- късно той продължава своята научна квалификация със задоча аспирантура, а след това и голяма докторантура в Икономически Институт на БАН.
До 1989г. проф.Сивенов е водещ експерт в определянето на цените.След промените той се занимава с научна дейност и в областта на икономиката и селското стопанство.
Проф.Сивенов се е занимавал с активна стопанска, икономическа, профсъюзна, социална, научно-техническа и спортна дейност.Той има постижения и в научно-изследователската, научно-преподавателската, разработваща и внедрителска област.Освен в полето на академичния труд, на интелектуално-духовната сфера, той е работил и в материалното производство- в малката частна мебелно-столарска работилничка на баща си, в машинно-печатното ателие на майка си, като дърводелски работник в градския Прокомбинат в родната си Стара Загора, а по- късно и като икономист, стоковед, агроинженер в кооперативни и държавни предприятия.
Преди обществено-политическите промени от 1989г. на т.нар. безпартийни, не де юре, но де факто не е било разрешавано да преподават, да изнасят лекции и да изпитват студенти.Макар да е творчески автор на Тракийския Университет, проф.Сивенов като безпартиен не е бил допуснат да преподава там.Като млад учен на него му е била давана възможност само да провежда семинарни упражнения в някогашната Селско-стопанска Академия „ Г.Димитров”.Преподавал е, водел е занятия и е изпитвал студенти и в Московския Държавен Университет по Икономика Статистика и Информатика след промените.
По всички учебни дисциплини той е предоставял безплатно на студентите своите книги, разработки, своите подготвени записки от лекции по съответния предмет.
Проф.Сивенов е участвал и в дейности и по обосноваване и предложения за развитието и стуктурата на Висшите училища, автор е на множество монографии, статии и книги относно ролята и мястото на българската наука и българските учени сред човешкия фактор и капитал.Той е разработвал и отправял и множество предложения за нови учебно- научни дисциплини и факултети, за научните степени и звания и прочие.Проф.Сивенов е организирал и ръководил учебни и творческо-експертни колективи, участвал е в научно-секционни и катедрени съвети при обсъждането на методики на научни трудове и дисертации на изцяло доброволни обществено-колегиални начала- безвъзмездно и безкористно!
Той е организирал и провеждал сложни научно-приложни изследвания и разработки, автор е на множество монографии, статии със стопанско-икономическо и производствено предназначение, участвал е и в специализирани програми и радиопредавания на „Радио Стара Загора”.
Проф. Сивенов е развивал много идеи относно необходимостта от промени в административните структури на изпълнителната власт и видовете министерства.Тези свои предложения той е разработвал подробно в много свои статии и книги и е отправял такива предложения до правителството.През 2012г. централното управление на Митниците-Агенция „ Митници” е преместено в гр.Русе.Тогавашното правителство взема решение на няколко етапа да се извърши преместването на държавните институции от столицата в големите градове на страната.Такова е и настояването на ЕС, където в много държави на Съюза е утвърдена подобна практика.Преди това да стане факт, такива предложения и идеи е разработвал и отправял и проф.Сивенов.
Богата е неговата биография и дейност и в синдикалните движения, участвал е и е подкрепял различни граждански и политически движения, дори е и кандидатствал за Генерален директор на БНР.
В социално-политическата и обществена дейност той е разпростирал своята активност в четири основни направления-СУБ ( Съюз на учените в България), в СДНТ към ФНТС ( Столичен дом н науката и техниката към Федерацията на Научно-техническите Съюзи), в СИБ (Съюз на икономистите в Бългрия), в ИНГА( Интердисциплинна Гражданска Академия)- една академична организация, която развива интересна научна дейност, издава академична литература и провежда научни конференции, организира безлатни, свободно посещаеми лекции на различна тематика-от астрономия, биология, физика, до социално-политически и икономичеки теми от гост-лектори и учени-всеки петък от 17.30 часа на втори етаж в Столичния дом на науката и техниката на „Раковски” до Народния театър „ Иван Вазов”.
През 2010 г. проф.Сивенов става член на Съюза на литераторите в България и провежда свои икономически лекции, организирани от Съюза.През 2012г. той е награден от Съюза на литераторите в България за цялостната си научна и обществена дейност.
Проф. Сивенов бе забелязан и от международната академична общественост- четирикратна номинация от страна на Американския биографичен институт и Института за международни изследвания към същия в САЩ-включват го в „ 5000 световни личности”, през 1998г. е определен за „мъж на годината” за неговата теория за съвременното пазарно стопанство, а през 2000г. е определен за „изключителен човек на 20 век”.

Не бих могла тук да посоча всичко от богатата му дейност и биография.Само ще подчертая че проф.Сивенов е развивал научно-изследователска дейност не само в сферата на стопанската и икономическа наука, но и в обществено-политическата мисъл и практика, писал е много интересни разработки и е предлагал идеи относно социално-политическото развитие и бъдеще на България, предложения за промяна на Конституцията, за ролята и мястото на гражданското общество и прочие.Идеите на проф.Сивенов в сферата на политологията, на обществено-политическата и научна мисъл са твърде интересни и следват според мен един много обективен, надконюнктурен, а именно глобален и цивилизационен поглед.Проф.Благовест Сивенов се е вълнувал от такива въпроси като например какво да бъде обществото, каква да бъде неговата наука, прогрес, образование, култура.Той разглежда подробно интелектуално-духовната сфера, както и своите научно-политически визии в областта на социалното познание и социално-политическите науки в светлината на такива глобални, планетарни теми като обществото на знанието, технотронното, информационното общество.Той разглежда интелектуално-духовният фактор като изключително важен за многообразното според него, но все още слабо гражданско общество в България.В тази връзка според професора развитието на науката, образованието и културата, както и тяхната роля и въздействие са най-важните с оглед и на алтернативите пред които човечеството се изправя сега в 21 век.
Според проф.Сивенов характерното за големите демокрации е че там формите, механизмите на стимулиране и разпределение се съчетават с нова роля на представителните власти, с нова променена роля на излъчващите ги формално избирателни тела, т.е. с нова роля на активния дял на избирателите като цяло.Според проф.Сивенов от тази гледна точка у нас следва да се отграничат неофициалните власти, съчетаващи преголяма роля на партийно-политическата и най-вече икономическата власт.Според него техният коректив-нашата българска журналистика не е достатъчен, защото този коректив е ангажиран не само с господстващите власти, но и с партиите, или както той я нарича с инаковластта.Според него българските политикономисти, станали сега макроикономисти и учените по партийно строителство, сега политолози и социолози са зависими в голямата си част от бюджетната сфера и от партиите.
Проф. Сивенов разглежда политиката като обществено явление, обществена мисъл, слово и действие, в която важно място заема гражданско, обществено-политическият аспект.Според него този граждански аспект не е свързан само с развитието на самото гражданско общество у нас, но той има взаимовръзки и с важните дялове на стопанско-политическата, икономико-политическата, със специалната държавно-политическа и с много други видове и направления на обществено – политическата мисъл и наука, в която важна роля играят според него и представителите на държавния сектор и на бизнес сектора. Проф.Сивенов подчертаваше, че гражданското общество у нас е изолирано от развитието на обществено-политическата мисъл и наука.В тази насока според него са важни следните задачи за решаване, а именно:
Необходимостта от обновяване на гражданската, обществено-политическа мисъл и наука с цел по-доброто функциониране и устройство на обществото в България
Да се обърне внимание на необходимостта гражданите и гражданското общество у нас да спасят народовластието и да формират качествено норадовластническо общество
Да се целенасочи гражданско-обществената научна мисъл и практика към подпомагане на демократичния характер на обществото
Да се преоцени обслужващият статут на българските обществени науки и техния личностен интелектуално-професионален състав и да се извади той от държавно-финансово подчинение
Да се разкрият възможностите на гражданското общество и то да заеме определяща роля и място в социалната сфера чрез управлението и контрола на нейните парични фонове.

Проф. Сивенов смяташе че за да се формира новото гражданско общество в условията на 21 век е важно провеждането на Национален референдум за избиране и подготовка на историческите решения на следващо Велико Народно Събрание на България за решителни и радикални промени в държавните органи, за подпомагане реформата и на интелектуално-духовната сфера, главно науката и висшето образование в унисон с Лисабонската стратегия и избягването по неговите думи на ” опашарското място на България в Евросъюза”.

Според проф.Сивенов гражданското общество у нас трябва да участва задълбочено и категорично с обосновани предложения за политика, засягащи устройството и действията на властнико-управляващите и на общините.Участието на гражданското общество само с пускането на бюлетина професорът смяташе за недостатъчно и непълноценно.Политолозите и социолозите според него са в голямата си част пребоядисали се политически идеолози и партийни строители.Той констатираше че експерти- анализатори участват основно в партийни, парламентарни, държавни, областни властови структури, а това прави неравностоен диалога на дейците на гражданското общество и на обществено—политическата мисъл и наука у нас.
Проф.Сивенов визираше несъотвествия между остарялата ни Конституция и новият ни държавен статус в рамките на ЕС.Затова според него се налагат избори и свикване на ВНС и необходимостта от нова според него Конституция.Проф. Сивенов смяташе, че за да се възстанови конституционно предвиденото народовластие е нужна ролята на Гражданско и общонационално Събрание, в което да се влее Националното събрание в България включващо депутатите в парламента, всички общински съвети и кметове на общини (защото и те са граждани), както и представители на новото ни гражданско общество с ново обществено-политическо съзнание, за да участва с огромна роля и чрез функциите си в Гражданско Общонационално Събрание.
Проф.Сивенов залагаше на развитието на европейски социлен модел, включващ социално-демографско, битово функциониране, от което икономическата, стопанската сфера да черпи потенциал за развитие и отражение върху държавната система, власт и прочие, върху социалното и човешко развитие, което от своя страна да съдейства за формирането на ново и силно гражданско общество в България.В тази връзка професорът разглеждаше европейският социален модел в конкуренция със Северноамериканския ( САЩ и Канада), с Японския и Евразийския, с Руско-Китайски и Индийски модели.
За да има активно гражданско общество у нас според него трябва да има и силна наука и образование и за тази цел той смяташе че е нужно да се премахне монополът на партийно-държавната опека и да се утвърди нов, надпартиен и междуотраслов статус на науката в България.
И така смятам да спра дотук с визиите на проф.Сивенов в сферата на обществено-политическата мисъл и наука.Далеч не съм изчерпала всичко, но от малкото което изложих всеки би могъл да придобие представа за дейността и идеите на този български учен.
Безспорно интересните му визии относно политическата наука и практика, гражданското общество провокират към размисъл, към идейни търсения, така нужни на обществото ни днес в този момент на криза-и материална и икономическа и идейна и духовна!
Толкова е необходимо в това наше трудно време да има мислители и хора на идеите като проф.Сивенов.Точно сега, когато пиша тези редове нашата родина е обхваната от остри социално-политически сътресения- широки и дългосрочни във времето граждански протести, контрапротести, разделения в обществото на „за” и „против”, на „про” и „ анти”.В тази сложна политическа обстановка е много важно да имаме по-глобален и дългосрочен поглед напред.
Не е лесно в това сложно и объркано време, както подчертах по-горе, да се раждат живи мисли и идеи и те винаги са необходими и полезни, независимо дали сме съгласни с тях или не! Ако те провокират наистина един широк дебат и последващи активни действия в обществото ни, то тогава според мен това ще допринесе и за практическото придвижване на България напред!
Така накратко бих резюмирала възгледите на проф.Сивенов в сферата на политическата наука и практика, които той е развивал в множество свои статии анализи, разработки.Интересен ми се струва тук погледът на един икономист в сферата на политилогията и това доказва свързаността между отделните науки, фундаменталната правдивост и необходимост от интердисциплинният подход в научното познание, защото обществото като цяло е една система и отделните негови части, подсистеми- политика, икономика, социална сфера, духовна сфера, сфера на идеите и ценностите и прочие са взаимосвързани и взаимозависими, те са като дишането и издишането, те са като скачени съдове.Нещо повече.Цялата ни човешка цивилизация днес се намира на кръстопът.Само за 200-300 години ние преживяхме три научно-технически революции, изобретихме всевъзможни технически чудеса, проникнахме в Космоса, но през 20 век сътворихме и две световни войни, и съвсем не напреднахме особено много в своето морално, духовно развитие.
Какъв дисбаланс между наука и духовност днес! Учените ни откриват нови светове и пространства, а ние продължаваме да затъваме във войни и конфликти! В световен мащаб военните разходи надишават многократно повече социалните разходи за хората и за изграждането на демократични институции.На тоов място ми идва на ум мисълта на Артур Шопенхауер, който казва че „ Източникът на всички войни е непреодолимото желание да се краде”.В този смисъл на войната може да се погледне и от друга гледна точка- като вид доходоносен бизнес, от който са заинтересовани произвеждащите оръжие мега компании и страни.Освен това войната днес в нейният класически смисъл е обогатена от нови фоми- информационни, технологични, медийни, пропагандни, и прочие войни.За жалост науката в нашето свръхтехнологично време, освн че е религията на новият, модерен човек, тя влиза в употреба в тези нови проявления на старата познайница на човечеството- войната.Науката днес често се използва за икономическии и политичеки цели за жалост се превръща понякога в слугиня на парите и интересите_ глобалното затоплане, фармацевтичната индустрия, ГМО, психотронно, климатично оръжие и прочие.Ето това са малка част от проблемите на съвременният свят, по които можем да номерим много информация и които ни карат да се замислим над вечните въпроси за същността и смисъла на нещата, на нащият живот и съществуване,за нашата роля и място, за нашата отговорност в този свят.Но науката, освен че често за съжаление влиза в съюз с тъмните сили, тя не винаги е изправена пред опасността да даде път на злото, защото знанието, науката е полет на духа, на мисълта, и възможността на човека да открива нови светове и пространства.Например на базата на най-новите научни открития- квантовата физика,” физика на Бога”- акад.Б.Палюшев и теорията за торсионните полета, машината на времето и „огледалата на Козирев” и т.н. пред нас се разтварят нови и необятни светове, разкриващи връзката на човека с безкрайната Вселена, с необятното разумно-космическо пространство и на тази основа възниква и нова наука- космическа антропоекология, чийто обект е възстановяване на връзката на човека с Космоса.Това е нова възможност за просветление, за надмогване на затворения ни, егоцентричен, егоистичен, взаимноунищожаващ се земен човешки свят, в който хората се борят и избиват за територии, за ресурси, за власт, влияние и надмощие!Новите научни хоризонти ще одухотворят и извисят нашето съзнание-възможност, която има и религиозният човек, защото религията, както и науката са едни духовни сфери, които отварят прозорци към нови, паралелни и нравствено по-извисени светове и пространства! Големите, вечните въпроси от картината на Гоген „ Кои сме? Откъде идваме? Накъде отиваме?“ още не са решени.Човечеството има много дълъг път пред себеси.... Така че човекът е едно био-психо-социално и духовно същество в развитие, което се опитва само да разгадае себе си, но това е трудно, защото то самото е част от въпроса и му предстои още много дълъг път, по който не бива да забравя за космофилогенетичната пътечка, по която се е формирал интелектът му и която откриваме в духовните учения, в религиите.Затова много е важно, вървейки по дългия път на развитие пред себе си, да не забравяме своята връзка с мега света, с планетата, с Космоса и да се стараем да бъдем по-добри и по-мъдри! Затова е толкова необходимо да акцентираме на ценностите, на морала, защото от нивото на нашето духовно, морално развитие, ще зависи и степента на развитие на нашият социален, икономически, политически свят, ще зависи и начинът и целите за които ще използваме достиженията на науката. Подчертавам това, защото не бива да се забравя че науката, знанието е и нравствена категория, територия на духа, защото разумът много лесно може „ да роди чудовища”, когато човешкият ум, науката, познанието блокират моралните, етични, нравствени регулатори, когато научните постижения се използват като средство за власт, надмощие и контрол. Ето защо днес, в началото на третото хилядолетие след Христа е особено нужно да се постигне синтез между древното и съвременното знание, между научното и духовното развитие на цялото човечеството!
И така, след тези важни бележки, които реших че е редно да споделя с вас, уважаеми читателю, нека отново се върна към паметта и делото на проф.Сивенов, чийто житейски път и научно, професионално развитие е илюстрация за тази така необходима връзка между духовността, морала и науката, професията, начинът на живот и отношения с хората и света.
Издигнал за свой идеал националната ни икона Левски, служещ безкористно и неуморно на Род, Родина и Отечество, любящ безкрайно своя Дом и Семейство, проф.Сивенов със своя скромен и смирен начин на живот бе практическа илюстрация на тази мъдра мисъл че „богат е не този който има много, а който се нуждае от най- малко”.
В тази не само икономичека, но както споменах по-горе в текста- преди всичко морална, духовна криза в която се намираме днес се нуждаем от повече такива хора като него!
Не славата, не парите, не богатствата, нито пък медийната известност, а Добротата, Честността, Почтеността, вярата в Бога, чистотата на сърцето и съвестта са важни! Именно идеалите и ценностите ни правят истински хора и оставят дълбока и вечна следа и след нас, и след като напуснем физически този земен свят!
След кончината на професора се свързах по телефона с опечаленото му семейство, разговарях и се срещнах със сина му- Константин Сивенов и двамата решихме в тази книга да включим уводни бележки в негова памет.
Физически сломен от болестта, прикован на легло, неговата мисъл продължаваше да твори, незнаейки граници- това е силата и красотата на човешкия дух, която е по-мощна и от смъртта! Тя пронизва неведомото пространство там-отвъд със светлината на творческото Съзидание, Любов и Мъдрост, срещайки се със своя първоизточник, със своя безначален и вечен Създател- със своя Господ и сливайки се с Него в мир, хармония и неземна радост!
Както е казал Антоан дьо Сент-Екзюпери в „Малкият принц” „ Най- същественото е невидимо за очите”. Именно тези невидими неща са смисълът на живота, те са тази Вселенска, Божия Премъдрост, която обгръща необятното синьо на простора, зеленото на листата, недостижимо високото на звездните трепкащи капчици и безкрайното на космическите дълбини с нежната мелодия на Любовта, на тази висша креативна сила, която е вечен източник на живота и победител над смъртта! Смъртта не е краят, зловещата госпожа с косата е само преход от един към друг свят...В този преход ние не вземаме със себе си парите, имотите си- те няма да ни трябват там - горе, защото се изправяме пред Господа със сърцето и съвестта си!
Материалните неща, парите не ни вършат работа пред мъдрите Небеса- те са лъх на вятъра, изтичащ през пръстите пясък, те са временни, нетрайни и тленни неща, които са само средство да преживеем физически този земен живот, но не бива да се превръщат в цел, защото в тях няма смисъл! Не в материалното, а в духовното, в сърцето в душата е истината и красотата!
Проф.Благовест Сивенов влагаше душа и сърце във всичко, което правеше и се осланяше на вярата си в Бога.
Спомням си, в една приказна зима, изпъстрена с блещукащи снежни звездици, бе малко преди Рождество Христово той ми подари книжка, на която бе написал „ Към величавите учения и дела на Господ Исус Христос като най-първият и главен фактор-сила в живота ни”!
Поклон пред паметта на проф.Сивенов и нека е светъл пътят му нагоре!