За Людмила, социализма и учебниците по история

Камелия Базова-Илиева

Преди 38 години, приблизително по същото време по което днес избухна скандалът с учебниците по история, умира едва на 39 Людмила Живкова, която е доктор по история. За нея, за социализма, в който са живеели учили, и работили хората пишещи учебниците за социализма ( именно тази липса на достатъчна историческа дистанция може би е причина за крайните, субективни оценки) днес искам да разкажа в тази статия.
Първо ще се спра на двойният морал в световната политика
През 2008г. Европейският парламент обявява за престъпни всички тоталитарни режими на 20 век. Това е безспорно е правилно и справедливо. Престъпленията, зверствата, убийствата извършени от Хитлер и от комунистическите режими са грях и пред човешкия и пред Божия съд! Но защо престъпленията извършени от демокрациите не са признати за такива!?
В САЩ до неотдавна са се извършвали терористични актове- бомби в църкви на чернокожи, около 25 -30 атентата за 8 години. През 1963 г. в един такъв атентат,по време на църковна служба загива и приятелката на Кондолиза Райс- тя е едно от убитите деца, за които говорителят на ‘Ку-клукс-клан” казва..” това не са деца, а просто малки негри”. Чак до 90-те години за тези престъпни атентати не е потърсена отговорност. Британският изследовател на Африка Дейвид Ливингстън пише, че за 250 години в робство са загинали най-малко 100 милиона чернокожи. Хората с черен цвят на кожата са били обявявани в законодателството на САЩ за” три пети човеци” и са били затваряни в зоопаркове. Защо този Черен Холокост, защо това безумие не е признато за геноцид и престъпление срещу човечеството!
Двойният морал в българската политика
От 1944г.- 1945 г. действа т. нар .Народен съд, издал много присъди от които голяма част смъртни. Съществували са лагери за въдворяване на хора без съд и присъда и за прочистване от фашистки елементи. Последният лагер в Ловеч е закрит през 1962 г.
Зверствата на комунизма са безспорно престъпление и те са описани в учебниците по история.
20.12.1943 г. в с. Ястребино са разстреляни 18 души, между които жени и 6 невръстни деца. Преди 1944 г. също е имало концлагери в които са затваряни политическите противници на властта- комунисти земеделци. Имало е отрязани партизански глави ( виждала съм такива ужасяващи фотоси в енциклопедиите).През 1942 г. на смърт са осъдени 12 души. Между разстреляните е и Никола Вапцаров. Защо тези престъпления, защо тези зверства не са описани в учебниците по история! Престъпленията са престъпления, независимо в кой политически режим са извършени и към тях трябва да се прилага еднакъв аршин, а не политическа цензура.
За съжаление концлагерите започват още от индианските резервати в САЩ, а началото на съвременните концлагери е поставено от цивилизованите англичани по време на Втората Англо-
Бурска война (1899г.- 1902г.), но това също не го пише в учебниците по история. Престъпленията и убийствата в Европа не започват с комунизма (Инквизицията, Френската революция, колониализма, робството), но дано да завършат с него!
По отношение на скандалите с днешните учебници по История много статии бяха написани. На мен ми направиха впечатление изявленията на представители на МОН че ” учениците не бива да оставят с впечатление че социализмът е нормален етап от

развитието на България”. Може би десните интелектуалци се опасяват че изтъквайки позитивните страни на периода преди 1989 г. ще се допусне легитимация на тоталитарната комунистическа идеология на един режим обявен за престъпен със специален закон при през 2000-та година.
Тези опасения са неоправдани. Не само социалните учени, но и всеки интелигентен човек знае че социално- икономическите и политическите процеси са сложни, многопластови системни цялости, в които нещата не са само черни или само бели.
Съгласно този закон и БСП би трябвало да е престъпна организация.
Всъщност БСП е поела историческата отговорност за управлението преди 1989 г. приемайки всичко положително изградено от социализма и отричайки всичко, което противоречи на демократичните ценности и морал (програмата на БСП от 1994г. ) България през социалистическия период е била легитимна част от международния правов ред .Съгласно този закон би следвало от ООН да бъде потърсена отговорност, защото е приела за свой член един престъпен режим ( България става член на ООН е през 1955г.) Освен това, много от престъпленията за които комунизмът е обвинен се извършват и от демокрацията днес. “Липса на свобода на словото”- нима днес я има?
Мои статии многократно са цензурирани, изтривани, а facebook профилът ми ограничаван.
Мой колега пише Докторска дисертация в която описва постиженията на социализма- не го допускат до защита. Днес се налага политическа цензура в учебниците по история. Някои от членовете на този закон будят у мен недоумение-” морален и икономически упадък на държавата”,пише там. Да, икономически фалити, дългове и корупция безспорно е имало, но икономическата история преди 1989 г. не се изчерпва само с това. Имало е и периоди на разцвет- развита индустрия, икономическо чудо в селското стопанство- АПК и този български опит е изнасян по света- например в Индия се създава през 1976г. първата тяхна АПК по наш модел. Нима след прехода няма икономически упадък, престъпна приватизация ограбила широката социалистическа средна класа и довела народа до просешка тояга!? Чл. 2 от този закон пише че “комунизмът е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация”- нима развитието на изкуството, културата изложбите на Тракийското златно съкровище в Лондон, в Париж честванията “1300 години България” са унищожаване на ценностите на европейската цивилизация!? И въобще с един закон от 5 члена не може да се отрече цял един период от развитието на Третата българска държава, в който безспорно бяха извършени и много престъпления, които категорично трябва да се осъдят и те са осъдени, поне морално, но и в който бяха постигнати и много положителни неща за България.
Самият социализъм има своя социално-икономическа логика на поява и развитие. Ето и каква е тя. Социализмът бе един успешен метод за индустриализация и модернизация, който извърши задачата с която не успя да се справи докрай българската държава преди 1944 г. Страната ни тогава е била с преобладаващо селско население и в пред индустриална фаза на развитие. По-късният исторически преход от традиционно към индустриално общество, липсата на силна буржоазия, която бе фактор за социално-икономическа еволюция за две три столетия в западните демокрации, наложи друг ускорен метод на модернизация. По-слабо развитите държави от Източна Европа се нуждаят от централизация на националния капитал, за да се създадат по-добри условия за неговото натрупване и за да стане той по-конкурентноспособен. Тук на историческата сцена се появява фигурата на социализма като такъв бърз метод на индустриализация и модернизация. Така според мен и социализмът и капитализмът са две форми на едно и също модерно, индустриално общество. Те са двете рационални идеологии на Новото време, в което сега живеем и което се роди след Ренесанса. Макар и с противоположни политико-идеологически характеристики- комунизъм и демокрация, смятам че и двете модерни исторически формации имат сходни в социално-икономически аспект черти -индустриализация, урбанизация, секуларизация (доведена до краен атеизъм при комунизма), модернизация на изостанали общества с феодални структури. Ето защо и според много научни изследвания, включително и на западни учени от средата на 70-те години на 20 век държавите от Източна Европа, именно благодарение на социализма, са завършили процеса на радикална трансформация и са формирали социално -икономически системи от модерен тип. Разбира се ,степента на

развитие, жизнен стандарт не може да се сравнява с този в Западна Европа, но тук все пак говорим за един ускорен, прескачащ векове метод на индустриално развитие.
Няма да се спирам на българския социализъм и на неговите социално-икономически черти, което е обект на цяла дисертация. Само ще спомена че след десталинизацията и идването на Хрушчов на власт, след Априлския пленум 1956 г. Тодор Живков се опитва да се еманципира от съветския икономически модел, старае се, макар че не винаги успява заради натиска от СССР, да изгради един български социализъм с пазарни елементи- самоуправление на предприятията, печалбата като измерител на рентабилността и т.н. Тези реформи се засилват особено след Юлската концепция (1987 г.- указ 56). Тои е искал да еманципира постепенно икономиката от политиката, възхищавал се е от китайският модел и постоянно се е стараел да лавира между Съветския съюз и Запада.Живков е и първият български политик предложили членство на България в ЕС( тогава ЕИО). Не е разполагал с историческо време да наложи реформите си.
В политиката Живков прави и патриотичен завой ( предложението за 16-та република е подмазване на СССР с цел превилигировани отношения с България и доставки на символични цени на суровини, нефт и газ ),.На Живков дължим и възстановяването на истината по македонския въпрос. На пленум през 1963 г. той се изказва критично срещу политиката на БКП и грешките, на националното предателство на Димитров за създаване на “македонска социалистическа нация”. През 1966 г. дори избухва езиковия спор, когато български представител отказва да подпише договор за сътрудничество на македонски език.Колкото и да е странно, на Тодор Живков принадлежат думите “младото поколение трябва да благоговее пред конската опашка”, така че не е изненада и патриотичната и нестандартна линия в културната политика на дъщеря му.
Именно на Людмила Живкова принадлежат думите” българската култура никога няма да бъде зависима от съветската “( “Людмила -тайните на Червената принцеса- Светльо Дукадинов ,Цветана Пешунова, стр.19). Като културен министър тя прави много за еманципирането от съветската имперска прегръдка, като винаги е държала на това страната ни да е известна по света като родината на славянската цивилизация. Огромни са нейните постижения в културната политика- честванията” 1300 години България”, строежът на НДК, отварянето на многоброини галерии в страната и в чужбина, асамблея” Знаме на мира” и т.н. Много пъти директорът на ЮНЕСКО е идвал в страната ни. Именно ЮНЕСКО подкрепя проекта “Знаме на мира”, както и популяризирането на българската култура по света.
Людмила Живкова е помагала на Ванга да работи на спокойствие. Тя е подкрепяла и проекта на
д-р Лозанов, който е изследвал феноменът Ванга и който чрез своя Институт по сугестология е работил над метод по обучение на чужди езици в спящо, подсъзнателно състояние. Тя е помагала в създаването на всичко това, срещу което е имало съпротива у нас и огромен интерес в чужбина. Младата
културна министърка е имала и огромни заслуги за подобряване на отношенията с Ватикана, за заличаване на мрачните спомени от 1949г. и от 1952г.( убийството на Евгени Босилков). Благодарение на нея Ватикана отваря своите библиотеки , музеи и галерии за български учени, изследователи и духовници. Тя създава и проекта “ Звездна карта”, чиято цел е да се ка ртотекират всичките талантливи деца по света и един ден те да работят за България. Тя е искала да създаде възможности за това българският език да се наложи като международен (91 стр. Пак там) Людмила Живкова е надскочила времето си и въвежда нова морално-етична, духовна лексика като “Единство, Творчество и Красота”, които е изписвала с главни букви. Била е много далеч от класово-партийната идеология, която е считала за неправилна. Тя е смятала че училището трябва да бъде “ковачница на личности”. Нейна е концепцията за” хармонично и

многостранно развитие на личността”, за естетическо възпитание на децата, но не чрез промиването на мозъците им с комунистическа идеология ,а чрез възпитание в нравствени ценности, като не насилие, взаимно уважение и любов, хармония с природата (познавала е учението на Дъновизма.) Колко актуални са нейните възгледи и днес, в условията на печалната ситуация в българското образование- бягството от училище, насилието между децата и всеобщата морална и духовна деградация.
Заради нестандартните си идеи е имала много противници в БКП и в Съветския съюз. Неслучайно комитети за чествания” 1300 години България “ е имало навсякъде по света, с изключение на социалистическите страни и СССР (стр. 151 ,Пак там ).Често е критикувана заради увлечението си по мистицизма и окултизма, по индуизма и йога, но както казва нейната съученичка Вера Ганчева
( 173 стр.Пак там) интересът й по тези теми не са от “сергиен тип”, а са с научен характер .Людмила Живкова е събирала много книги по тези въпроси, които е смятала да дари на научни институти и библиотеки, но заради ранната й смърт това не се случва. Обвинявана е в идеализъм, доверчивост и детска наивност от своите съвременници. Вера Ганчева я описва като “добър и честен човек, готов да помогне на всеки, скромно момиче”. Нейни връстници разказват как като ученичка е искала да я изпитват повторно, за да заслужи оценките си. “Тежеше й че е Живкова”, казва в спомените си Костадин Чакъров. Много болезнено е посрещнала новината за злоупотреби и корупция във фонд “1300 години България”. В едно телевизионно интервю покойният съветник на Тодор Живков -Костадин Чакъров разказва, че веднъж й носят донос срещу един човек, а тя го хвърля в коша и казва “кажете на тези хора (ДС) да не преследват никого. Нуждаем се от таланта на всеки българин”. Съветския съюз никак не харесвал идеите и политиката й. Тодор Живков в своите спомени пише “очевидно съветските служби са следили много плътно дейността на моята дъщеря”.И това никак не е учудващо, защото именно на Людмила принадлежат думите “истински свободният човек зависи само от Бог”.
Заради анти системната си, неконформистка политика западните медии я описват като “рядка птица сред комунистическата сивота на Изтока”( в. “Обзървър”).
Нямам намерение да възхвалявам личността на Людмила Живкова, нито да издигам в култ” един престъпен комунистически лидер”, както биха казали десните интелектуалци. Аз самата съм от поколението българи, които нямат ясни и съзнателни спомени за времето преди 1989 г., но смятам че дълг на днешните учени е да не допуснат децата да бъдат манипулирани. Новите поколения трябва да знаят всичко, цялата многолика история за близкото ни минало в което са живеели техните родители. В тази история има достойно място и за Людмила Живкова и за нейните дела, някои от които могат да бъдат продължени и днес- като асамблея “Знаме на мира”, проектът “Звездна карта” и т.н. Това обаче няма да стане в днешните учебници по история. По-вероятно е в тях да напишат, че Людмила Живкова е “новият Хитлер” ( взимам повод от един телевизионен дебат след саботираната през 2012 г. научна конференция за Людмила Живкова, в който дебат един професор по история каза че “да се прави научна конференция за Людмила, е все едно да се прави конференция за Хитлер”(!?!)
Може би след 50, 100 години ще се напише истинска безпристрастна история -Дай Боже, защото смятам че историята не бива да е слуга на политиката, както е било преди 1989 г. както е и сега.
Тя трябва да описва обективно и безпристрастно всички страни от живота на хората- и добрите и лошите . И в човека, и в политическите и социални системи които той изгражда, съжителстват и Ангели и демони, и черното и бялото. Никога не е само едното или само другото!
На кое от двете ще дадем път, зависи от това как пишем и как четем историята си.