МЕЧТАНИЕ

МЕЧТАНИЕ

Камелия Базова

Шумни улици, глъч, тишина
по площади- далечни простори
тихо вятър във мен проехтя,
а звездите в съня си говорят!

И дъгата простира се в мен,
свежо сини улици светят-
дъжд изкъпал е новият ден
и тревите тихо си шепнат

Ах къде си, къде си , мой свят?
Аз политам нейде в простора-
долу улици, глъч, суета,
а звездите в мене говорят!

Аз простирам свойта ръка
и Земята в крилете ми свети
мили хора, претворете света
в малко, мъничко, нежничко цвете!

Глъч и врява, кал, суета,
но звездите пак ще говорят!
във душата проблясва искра-
Бог в сърцето е Вечност положил!

Отворете широко сърца ,
нека слънцето ярко да свети,
да пронизва гъста тъма,
а Земята- мъничко цвете!