Поезия

ЛЯТО ЦАРИ!

и вече лято
цари сърцато

и обич всява
и незабрава

и вече лято
цари и властва

и с топлотата си
скръб препятства

ГЪЛЪБ

В човешките душѝ
прѐобич
щъка —

един небесен гълъб
я
нацвъка!

В човешките душѝ
прѐобич
гложди —

един небесен гълъб
ги
предвожда!

В човешките душѝ
прѐобич
царства —

един небесен гълъб
в тях
митарства!

Човешките душѝ
прѐобич
раждат —

и с гълъба небесен
я
подклаждат!

................................................

Подклаждат я
и я
разпространяват —

всемирно —

и небето
доближават!

***

Любовта я
уволниха
и Те, Боже,
наскърбиха...

Любовта я
унизиха
и се, Боже,
озвериха...

Любовта я
угнетиха
и се, Боже,
с ад сдобиха...

***

светулка свети
със студена светлина
сред сърцесгрети

***

опр'е ли въпрос
до пар'и - от оч'ите
зав'алят искр'и

СЛЕД

след
слухтене и
топене повишен е

ИЗВЪН

радва се - че е
извън канавката на
уж приятелства

НАПЛА̀ШИ

от буболечка
напла̀ши се — мамо — и
късата клечка

В СТИХ

колчем животът
се в стих помещава - го
стих благославя

ЧАСТ

на човешкото
тяло най-нечистата
част е устата 

..........................................

от друг ъгъл:

устата е най
на човешкото тяло
нечистата част

Pages

Subscribe to RSS - Поезия