Поезия

ДОГОНВАТ

роза — още я
уж догонват всякаква
други прелести

СВЕТА̀ТА КНИГА

едно словесно
съвършенство стих е и
душеблаженство

ТУПТИ

м у з и к а т а
извисява

грабва
и орадостява

и градивно
покорява

и с любов
се осезава

м у з и к а т а
придружава

и прехласва
до забрава

тържествува
и сплотява

и тупти —
на БОГ — в прослава

По Петя Дубарова — „Моят ад“

умен и сърцат
ведно — за себе си е
благодат и ад —

но този свят такива
го — белязани — творят

ВЪПЛЪТИЛ

защото Бог е
най-последна сътворил
жената — сиреч —

целия Си Божи опит
в нея въплътил —

е подир Него тя
и съвършенството
на необята

РЕД

нареждане от
ада — да не смеят да
не джендъреят —

ала въдвори се ред
и адът покори се

МАРТЕНСКИ СНЕЖИНКИ

Марта дарява
снежинки щипливи на
бузки щастливи!

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

прошка се иска
и прошка се дава — на
БОГ за прослава

прошка се иска
и дава — от свише се
тъй повелява

НЕСПИРНО

Който бройки правил е,
любовта удавил е.

И неспирно взира се —
дѝри я —
разбира се...

ТИ, КОЙТО СИ ЛЮБОВ...

Боже Господи,
Ти, Който си
Любов,

че недостатъчно
благодаря Ти,

се коря...

Pages

Subscribe to RSS - Поезия