ЛЯВОТО У НАС И В ЕВРОПА
Камелия Базова
Темата е огромна и не е обект на един кратък пост във facebook.
Но в тази своя статия ще се опитам само да маркирам основните насоки, които могат да послужат като база за по-дълбок дебат, който е крайно необходим с оглед на кръстопътя на който се намира БСП в момента.
Аз мисля, че има ключова разлика между лявото в България и лявото в Европа.
БСП в момента се намира на кръстопът след участието си в поредното коалиционно правителства с идеологически различни политически формации.
Политическото поведение на ръководството на столетницата се разминава с политическите виждания на нейния електорат.
Елитът е по-скоро конформистки настроен, по-социал- либерално ориентиран,
с невъзможност да удържи червените линии.
Виждат се компромисни гласувания в парламента, завой към еврозоната, макар че много социалисти гласуваха в референдуми за запазване на лева.
Столетницата не показа достатъчно сили да се разграничи ясно и без компромисно от русофобската политика на своите партньори във властта.
Има и турбуленции с оглед на предстоящите поредни предсрочни парламентарни избори и вече притесненията на столетницата, до скоро една от водещите политически сили в страната, дали ще може да влезе в парламента.
Това безспорно е тревожно за лявата партия, но не смятам, че това означава моментален край.
Кризата може да се окаже и шанс за изход или както казват мъдрите китайци- тя е и път към развитие, път към катарзис.
За да се случи този катарзис е необходимо според мен БСП да се сдобие със свой ясен и отчетлив идеологически образ с оглед на днешните геополитически промени в света и днешната динамична социално- икономическа ситуация. Ето защо дебатът "Що е то социализъм в 21 век?" и каква партия е БСП и кого представлява, трябва да се състои и той да започне от обикновените партийни членове, от местните структури, от основните партийни организации.
И докато на Запад лявото е социал- либерално и защитава сексуалните малцинства и мигрантите, в България БСП като 135-годишна партия е исторически консервативна и лявото тук е по-скоро център- ляво, то е консервативно ляво и това съвсем не е оксиморон.
Да, комунистическият проект рухна и се изостави, но неолибералният глобален капитализъм отново е противник и не може БСП да стане "нормална" социал-либерална европейска партия, което всъщност се явява социален козметичен продукт на капитализма.
Тя трябва да бъде социал-демократическа и социалистическа.
Именно социалистическа, което я задължава да направи обективна оценка на социалистическия период, който е сатанизиран в учебниците. Социализмът постигна много успехи в социално- икономически аспект и това трябва да бъде признато и включено в учебниците на децата.
Именно БСП е партията, която трябва да се бори за това - за обективното оценяване на близкото минало и за премахването на този абсурден закон, който обяви комунизмът за престъпен режим.
Днес историята се преподава като идеологически наратив и субективен подбор на фактите.
И БСП трябва да се бори за друг по- обективен прочит, както на събитията преди 1944 г., така и на събитията след 1944 г.
Много е важно да се разбере, че лявото в България е различно от лявото в Европа.
Лявото, представено главно от БСП е исторически обвързано с класическия социализъм и комунистическото наследство. То е по-консервативно в социалния и националния смисъл. Българският социализъм е „център-ляво“ в смисъла на икономическа защита на социалните групи, но исторически е национално-консервативно по културни и геополитически въпроси.
В Западна Европа лявото (например социалдемократически партии в Германия, Швеция, Франция) е социал-либерално, глобално ориентирано, защитник на малцинствата, мигрантите, на джендър идеологията, на екологичните политики. Ключовата разлика е, че западното ляво е социал-либерално, а българското ляво е социалистическо, исторически консервативно и по-скоро „протекторатно ориентирано“ спрямо националните интереси.
Проблемът на БСП днес е, че се изправя пред реалността на
коалиционните компромиси.
Участието в правителства с идеологически различни партньори (ГЕРБ, ДПС) е довело до разминаване между поведението на партията и очакванията на нейния електорат.
Много от водещите фигури в БСП са про-конформистки, социал-либерални или ориентирани към глобалните структури, което понякога създава впечатление на „отстъпване от червените линии“.
Например, подкрепата за евроинтеграционни стъпки и политики, противоречащи на предпочитанията на част от социалистическия електорат (запазване на лева, участие в коалиция с партии изповядващи антируската политика) създава разминавания между електорат и ръководство на партията.
Всъщност вътрешният конфликт е между историческите традиции на партията (социализъм, социална защита) и необходимостта да се адаптира към модерната европейска политическа реалност.
Но бедата е, че тази европейска реалност е доста проблематична с оглед на бъдещето на Европа и света и задава процеси, които не отговарят на националните интереси на нашата страна.
Тук можем да посочим зелената политика, мигрантската политика, русофобската милитаризация и все по- ясно отчетливата тенденция към федерализация на Европейския съюз, което създава риск от загуба на национален суверенитет.
В този смисъл проевропейската ориентация на БСП трябва да бъде с доста условия и резерви и с трезв поглед и анализ на реалната ситуация в Европейския съюз.
Идеологическата ниша на БСП е в социалдемократическото пространство.
БСП не може да се превърне в „социал-либерална“ партия по западен образец, защото това би означавало да се откаже от историческата си идентичност и националния контекст.
Лявото у нас е по-консервативно в смисъл на ценностите, традициите и социалната политика, макар и да подкрепя икономическа солидарност.
БСП е противник на глобалния неолиберализъм, което я отличава от западните социал-либерални партии.
Какво трябва да се има предвид за бъдещето на БСП?
Дебатите за пътя на партията трябва да включват това, че всъщност противник днес е неолибералният капитализъм, глобалния неолиберализъм.
И на тази база БСП трябва да се позиционира какъв тип партия е и чии социални интереси, на кои обществени слоеве защитава?!
Това са социалните интереси на бедните славе, на социално слабите, на работниците, но в никакъв случай не на милионерите и на олигархията.
БСП всъщност носи в себе си нещо много ценно, което я отличава от западните социал-либерални партии-
и това е консервативното и истински социалистическото начало, което лежи в историческият й генезис.
Ето защо според мен в новото идеологическо лице на столетницата трябва да се запазят
именно тези социалистически корени.
А нуждата от модернизация, за което говорят някои кръгове и анализатори, не бива да означава обезличаване.
БСП трябва да начертае своите ясни червени линии по въпроси като националната икономика, социална защита и геополитическа ориентация.
Българската социалистическа партия трябва да е с модерна социалдемократическа визия, но не и „социал-либерална“ в западния смисъл.
Нужна е електорална яснота.
Важно е партията да комуникира ясно своята позиция и да не разочарова традиционния си електорат чрез компромиси, които изглеждат като „промяна на идентичността“.
БСП е преживяла много тежки моменти в своята 135-годишна история, така че задаващите се турбуленции тя трябва да преодолее с мъдрост и обективен и самокритичен поглед към пътя, който е изминала.
Защото ако не се дефинират и посочат ясно проблемите и грешките, няма как да се върви напред.
А левите идеи и истинският социализъм тепърва ще стават все по-актуални.
Пред БСП се очертава дълъг път и тя трябва да го извърви запазвайки достойното наследство на мъдрата, стара и държавотворна 135- годишна партия!