Благодаря за есето!
СвръхБЛАГОдаря!
По Камелия Базова —
„... потъвам в красивото...“ из „Привечер на път“:
колчем потъваш
в красивото — повече
то в теб потъва
Адмирации и от мен, Камелия!
Казаното от Антон Страшимиров „Клаха народа си, както и турчин не го е клал...“ затваря устите на реваншистите и дано отвори очите на доблестните.
Още веднъж - адмирации!
Благодаря ви ,господа за коментарите. Интересни неща споделихте ,господин Попов . За мен е чест и достойнство да се уча от хората с по-голям житейски опит от мен. Благодаря и на вас , господине- казаното от Антон Страшимиров е самата истина !Проблемът е че днес обществото е манипулирано и сляпо за тези истини. Проблемът е че не само политиците, но и интелектуалците са разделени в оценките си за близкото ни минало . А интелектуалците трябва да бъдат моралната съвест на обществото и глашатаи на истината. Надявам се когато историческата дистанция се увеличи, времето обективно да оцени достойнствата на този период, който сега е хулен и който се използва като сапун и покривало за измиване на нечии политически рейтинги и прикриване на геополитически планове. Но историята е по-мъдра .А истината никога не може да бъде дълго скривана . Тя е като шило в торба.
Адмирации за аргументираната, актуална, човечна и смела статия, Камелия! За разлика от теб, моя милост е свидетел както на т. н. български социализъм, така и на т. н. български демократизъм. Нещо повече: участвах активно в индустриализацията на България преди 1989 г., макар че бях уволнен като съветник в Министерския съвет през 1976 г. точно за това участие. Свидетел съм на успехите на България през периода след 1965 г., както и на някои грешки като изграждането на завода за тежко машиностроене след 1976 г., струващ милиарди лева и долари на България без да постигне планираната възвръщаемост. Това обаче не намалява другите успехи, за които пишеш в статията. Справедливи са и критиките за периода след 1989 г. когато бяха унищожени хиляди предприятия, съсипано селското стопанство и фалшифицирани учебници и исторически истини. Имам спомен и за Людмила Живкова, тъй като майка ми е била нейна учителка и ми е разказвала как майка й Мара Малеева е настоявала на родителски срещи да има отношение към нея и брат й както към другите ученици. Имам и личен спомен за нея, тъй като нейният първи заместник-министър на културата Милчо Германов три пъти ме кани на среща в кабинета си с предложение да бъда назначен като главен директор по финансовите и икономически въпроси на министерството. Моя милост не прие поканата, която предполагам е била съгласувана с Людмила Живкова. Подкрепям написаното за нейните заслуги за културното развитие тогава. Фактите са упорито нещо и няма как да бъдат фалшифицирани и забравени напълно...
Благодаря ви господин Попов! Дай Боже да дочакаме времето когато ще ни управляват достойни , истински държавници милеещи за народа си!
Благодаря ви господин Попов! Дай Боже да дочакаме времето когато ще ни управляват достойни , истински държавници милеещи за народа си!
Адмирации, Камелия,
за актуалната статия!
Воюва Свободата
с Мамона и Парата
да бъде Рай Земята!