Един турски реформатор и една любов...
Камелия Базова
Купих си ето тази книжка, която обогати домашната ми библиотека.
Всички сме чували за Ататюрк, което в превод от турски означава "баща на турците".
Мустафа Кемал Ататюрк е една от най-влиятелните фигури в модерната история — визионер, който трансформира разпадащата се Османска империя в модерна, светска и европейска република. Част от неговата лична и политическа съдба обаче е дълбоко и завинаги свързана с България.
И тук се крие една красива любов към едно българско момиче.
През ноември 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военно аташе. Той е млад, изключително интелигентен, красив и с изискани обноски. Софийският елит бързо го приема в своите среди.
На един от бляскавите балове в царския дворец съдбата го среща с Димитрина (Мити) Ковачева — втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев (герой от Балканската война). Мити е изключително красива, образована в Швейцария, свири на пиано и говори няколко езика.
Между двамата пламва силна и споделена любов. Те прекарват часове заедно в разходки из София и Борисовата градина, споделяйки общи интереси към изкуството и литературата.
Мустафа Кемал е решен да се ожени за нея. Той официално иска ръката ѝ от генерал Ковачев. Въпреки огромното си уважение към младия турски офицер, бащата отказва — по това време политическите отношения между България и Турция са обтегнати след Балканските войни, а и разликата в религиите се счита за непреодолима пречка.
През 1915 г., точно преди Кемал да бъде отзован заради Първата световна война, той опитва отново да поиска ръката ѝ, но получава втори отказ. Раздялата им е болезнена и остава бечлег за цял живот.
Всъщност и двамата помнят тази любов до края на дните си.
Мити по-късно е омъжена по волята на родителите си, но близките ѝ споделят, че в деня на смъртта си (през 1966 г.) тя промълвила, че е обичала само Мустафа Кемал. Самият Ататюрк, вече като президент на Турция, споделя пред български гости:
„Оставих младостта си в България. Обичах едно момиче, но не ми я дадоха...“
Престоят на Ататюрк в София оставя дълбок отпечатък върху неговите виждания. Той искрено се възхищава на българския народ и на бързия прогрес, който страната постига след Освобождението си.
Ататюрк вижда в България модел за това как една балканска нация може бързо да се европеизира. Той проучва българската образователна система, култура и армия. Като държавен глава Ататюрк винаги поддържа изключително приятелски отношения с България. Историческа остава неговата фраза:
„Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция.“
Демократизацията и европеизацията на Турция се дължи именно на Кемал.
След разпадането на Османската империя и победата въе Войната за независимост, през 1923 г. Мустафа Кемал обявява създаването на Република Турция и става нейният първи президент. Воден от идеята, че Турция трябва да достигне нивото на „съвременната цивилизация“ (Запада), той провежда радикални реформи.
Въвежда секуларизъм, т.е. принципите на светскара държава. Ататюрк разделя религията от държавата. Премахва халифата, закрива религиозните съдилища и училища и въвежда модерно гражданско право, заимствано от Швейцария и Италия.
Кемал въвежда и азбучната реформа през 1928 г. Той заменя сложната османско-арабска писменост с латиница. Това драстично повишава грамотността на населението за броени години.
Ататюрк въвежда и правата на жените. Този велик турски реформатор дава пълни политически права на жените (право да гласуват и да бъдат избирани) през 1934 г. — много преди това да се случи в държави като Франция или Швейцария.
Кемал забранява полигамията.
Въвежда европейско облекло и нов календар. Забранява носенето на фесове и традиционни религиозни облекла на обществени места, като насърчава европейския стил на обличане.
Ататюрк въвежда григорианският календар и неделята става официален почивен ден.
През 1934 г. този турски лидер въвежда закона за фамилните имена. Тогава Великото национално събрание му присъжда титлата „Ататюрк“ (Баща на турците).
Мустафа Кемал Ататюрк успява да превърне една теократична империя в модерна национална държава с обърнат към Европа поглед. Неговите реформи поставят основите на съвременна Турция, а романтичната му връзка с България остава една от най-красивите и тъжни любовни истории на 20 век.
Една любопитна и интересна подробност гласи, че
Ататюрк се среща и танцува с голямата българска поетеса Елисавета Багряна, когато той вече е президент.
В спомените си Багряна разказва, че по време на танца Ататюрк я погледнал в очите и съвсем открито признал:
„Аз оставих сърцето си в България. Кажете ми, как сега живее Мити?“.
Този турски лидер наистина е бил влюбен в България не само заради романтичните чувства към едно българско момиче, но и заради нашата българска култура и фолклор.
Разказват, че Ататюрк е обожавал българските народни танци. По време на Балканския фестивален съвместен концерт през септември 1936 г. в двореца „Бейлербей“ в Истанбул, българската танцова група „Българска китка“ изнася програма. Ататюрк е толкова впечатлен, че се включва лично и играе ръченица до умора с българската танцьорка Адриана. Отделно от това, по време на престоя си в София като военен аташе (1913-1915 г.), той редовно е посещавал балове и е играел български ръченици и хора.
Историците често споменават, че след смъртта на Ататюрк през 1938 г., сред неговите най-лични вещи е открита една-единствена снимка на Димитрина Ковачева.
Ататюрк никога не я забравя. До края на дните си той тайно се интересува от съдбата ѝ чрез дипломатически канали.Самата Мити Ковачева също запазва спомена за него до края на живота си. Тя бива омъжена за друг мъж по волята на баща си (генерал Стилиян Ковачев), но в утрото на смъртта си през 1966 г. на 80-годишна възраст, тя отваря очи и казва на близките си:
„Сънувах Кемал...“.
Е, тяхната красива, споделена, но не осъществена любов продължава и те се срещат там горе в един друг свят....