Какво ще стане в България и света?
Камелия Базова
Да правиш прогноза е доста трудно начинание, но не е невъзможно.
Разбира се, астролозите тук са в силата си и те могат да направят карта на всяка държава и правителство, за да прогнозират политическите процеси. Аз като вярваща православна християнка не се увличам по астрологически прогнози, макар че ми е интересно да видя какво мислят те за политиката и бъдещото ѝ.
Но като момиче учило Политология, ще се опитам да направя прогноза базираща се на икономическите и геополитическите процеси в света, които неизбежно оказват влияние върху нашата страна.
Знаем, че ние сме малка държава, която не е фактор в международната политика, но заемаме ключово геостратегическо разположение на Балканите, на кръстопътя между Изтока и Запада.
Затова исторически обослувено е това разделение между "фили" и "фоби", между Запада и между Изтока, между Русия и западните държави. Защото този сблъсък между Русия и западните държави е определящ от 150- 200 години насам и ние като зона на влияние на великите сили, сме в обект на въздействие на това противопоставяне. Затова винаги у нас е имало ,,фили" и "фоби"". Сегашното правителство за мен се опитва да заема една по-балансирана и мъдра позиция, не ярко прозападна, а по-скоро пробългарска.
И противно на всички неолиберални крясъци, че ни водят към Русия, можем да кажем, че новото управление е проевропейско, то не е антисистемно и в никакъв случай не говори за излизане от Европейския съюз и НАТО.
Но правилно набляга не на козируването, а на по- суверенния глас на България в тези евроатлантически съюзи, с оглед на нашите национални интереси.
Затова и правилно България наложи вето на част от санкциите срещу Русия, които не отговарят на нашия исторически, културен и икономически интерес. Това предизвика остър вой от страна на евроатлантическата опозиция.
Въобще не си заслужава да коментирам умно- красивите евроатлантически опорки у нас за "диктатора Путин", за "агресорката Русия" затова, че Путин бил като Хитлер и прочие глупотевини.
Не се спряха и с тези уж руски дронове и как Путин обучава руски войници на наша територия и гърми военни складове у нас и щял да ни нападне едва ли не от дъното на язовир Искър.
И разбира се, тези евроатлантически сили, които управляват ЕС и НАТО обаче се намират в състояние на разпад, предизвикан от собствените им погрешни решения. Войната в Украйна, дай Боже, надявам се да не избухне в Трета световна война, колкото и Западът провокирал този конфликт ( знаем каква е предисторията му от 2014 насам) да се опитва да дразни руската мечка чрез въоръжаване и финансиране на Киев и постоянни провокации. Но руснаците са мъдри и най-вече хуманни и не искат жертва да отиде цялото човечество, за да защитят руските си интереси.
Затова ядрено оръжие, надявам се, те няма да използват, нито пък ще нападат европейските държави, които сякаш много го желаят и си го търсят.
Но виждаме, че Украйна вече издишва въпреки огромното финансово и оръжейно помпане от страна на Запада. Виждаме и кризите в самия Европейски съюз- мигрантската криза, зелената политика, ценностния разпад и джендър идеология, постоянното помпане на Киев, което изтощава финансовите и оръжейни ресурси на Европа.
Но лицемерната роля на Запада, който уж говори за мир, но "мир чрез сила" и зомбира с пещерна русофобия общественото мнение в Европа, за да милитаризира Европейския съюз, ще му изиграе лоша шега и ще бъде капан за този Запад.
От финансирането на тази война в Украйна, печелят ВПК на големите европейски държави, като компенсация за деиндустриализацията, причинена от безумната русофобска политика в сферата на енергетиката и икономиката.
Виждаме и хитрите американци, как си тръгват от конфликта, който разпалиха всъщност, продължавайки да го разгарят зад кулисите. Смятам, че тази лицемерна роля на Европейския съюз ще изиграе, както споменах, ролята на капан за самите европейци.
Но по-скоро на федералистичния глобалистичен неолиберален елит, който управлява Европа.
Европа ще се разпадне под натиска на гео политическия и икономически крах, който предстои и чиито признаци вече виждаме.
НАТО и Европейският съюз ще трябва да се преориентират към друга по-хлабава структура или да изчезнат.
Може би ще се върнем към икономически съюз без наднационалната политическа надстройка, ще се върнем към "Европа на нациите" по подобие на мечтата на Де Гол.
Европа ще се регионализира на отделни европейски държави.
Тези отделни европейски държави ще си сътрудничат и ще се свързват помежду си на базата на прагматичен национален интерес.
Така силният захват на брюкселската глобалистична соросоидна бюрокрация ще се разпадне.
В резултат на това България вече ще се управлява ( дай Боже) от бъдещи по-прагматични правителства.
Защото българският народ не е така заблуден, както беше в началото на прехода.
Все повече хора започват да проглеждат. Русофобията няма почва на наша територия и това е исторически обусловено.
Преживяли сме много като хилядолетна държава и не можем лесно да бъдем заблудени от евроатлантическите залъгалки.
Може би към 2028- 2030 година ще дойдат други управляващи, или същите ще останат, оцелели от опитите за саботажи.
И те няма да са ярко прозападни или произточни, а про български.
Тоест ще отговорят на геостратегическото положение на България като средищен кръстопътен остров, който за да оцелее, трябва да балансира между различните големи сили. И ще балансират и между Москва и между западните столици с оглед на българските национални интереси.
Надявам се, че занапред държавата ни ще спре да чака заповеди от външни централи и ще започне да действа ситуационно и гъвкаво, търсейки баланс и извличайки максимална полза от контактите си както с новите икономически гиганти на Изток (БРИКС), така и с реформираните структури на Запад.
Виждат се вече икономическите и геополитическите лостове за тази промяна.
Защото досегашната евроатлантическа рамка отеснява света и на България й предстои раждането на прагматична „Европа на нациите“, в която страната ни ще има много по-суверенно и балансирано поведение.
А виждаме сега, че евроатлантическата опозиция готви и протести срещу редовното правителство на Румен Радев.
Може би ще има и опити за саботажи на съдебната реформа.
Не зная дали тези протести ще успеят. По-скоро не, защото общественото мнение не е настроено за предсрочни избори и рухване на тази власт. Може би това управление да успее да изкара пълен мандат, макар и подложено на атаки от опозицията. Може би ще има и кризи или трансформации на кабинета, но дано те да не доведат до поредната политическа безизходица и безвремие у нас.
Но смятам, че разпадът на евроатлантическите съюзи, които се очертават в близките две-три години, а може и по-скоро, ще се отрази и на България и тук ще дойдат по-здравомислещи сили, които вече окончателно ще наложат балансираната гледна точка и линия на българско поведение.
Защото евроатлантическата опозиция се опитва да отстоява старата евроатлантическа линия, която е обречена на разпад с оглед на новите процеси в геополитически план. Защото виждаме, че новите изгряващи сили- БРИКС започват да конкурират политически, икономически, а дори и финансиво разпадащият се Запад.
Западната хегемония удържа 30 -35 години след разпадането на Берлинската стена.
Но вече рухва под тежестта на самата си алчност.
Неизбежно е да имаме преустройство на света. Може би панрегиони, отделни цивилизационни блокове, ориентирани към икономически, политически и военен потенциал на държава или група от държави. Това скоро предстои и тази логика на новото геополитическо разделение на света ще доведе и до промяна в управлението на България. Правителството на Румен Радев сякаш е един мост между тази нова линия в българската политика, правилната линия на пробългарски централизиран и балансиран танц, който ще се наложи да се играе ( надявам се), с глед на българските национални интереси.
А евроатлантическата опозиция, колкото и да се опитва да наложи някакъв брюкселски соросоиден дневен ред, няма да успее, защото неговото геополитическо време вече изтече.
Идва времето за нов свят и за нова България.
Дай Боже!
Да сме живи и здрави да видим!