КУЧЕШКА ИСТОРИЯ

ДНЕС БИЛ ДЕНЯТ НА БЕЗДОМНИТЕ ЖИВОТНИ.
КАКВА ГОРЧИВА, НО И БЛАГОРОДНА АЛЕГОРИЯ!
БЕЗДОМНИЯТ ЧОВЕК ПОМНИ СЕБЕПОДОБНИТЕ...

До столичния подлез "Плиска"
живееха пет кучета добри
и сняг ли вее, дъжд ли плиска
играеха на кучешки игри.

Но всеки пес бе пес различен
на вид и цвят, прекрасен и напет,
един бе само по-невзрачен,
нещастно малък, куц и разноглед.

Без ропот там, на тротоара
лежаха кроттко, въпреки шума
и взряни в бързащите хора
посрещаха поредната тъма.

Наблизо будки неугледни
красяха стоки с евтина цена,
а хората, макар и бедни
на кучетата носеха храна.

Измина време, разрушиха
бедняшките сергии изведнъж,
но кучетата продължиха
да чакат хората сред сняг и дъжд.

Коли фучаха безучастно
по булеварда денем и нощес
и наблюдаваха безстрастно
пет кучета човешкия прогрес.

Категория:

Comments

Историята е истинска, Wendy. Отразява две общи съдби. "Ай" може да се възприеме и като възклицание. Благодаря ти!

По Wendy и Angel Popov - „ "Ай" може да се възприеме и като възклицание.“ :

„Ай!“ може да се
възприеме и като
възклицание ...

Неподражаем си, rhymefan! Добре, че Wendy не е успяла да изтрие това "ай"...
Сърдечното "ай"
е приятелско "мяу"
и възторжен "лай"...

По Angel Popov - „Добре, че Wendy не е успяла да изтрие това "ай"...“ :

Добре , че Wendy
не е успяла - това
„Ай!“ да изтрѝе !!!

Pages