Добре дошли!

Измина доста време вече,
но пак сме в нашенския ад,
затуй - да тръгваме, човече,
напред, без връщане назад!

Назад - към вечната несгода,
без вяра в утрешния ден,
напред - към вота на народа,
но не продажно подменен.

Партийни чучeла безродни
изпълват всеки парламент
и вместо болките народни
разбират само от процент.

Полята мутри контролират,
балкани чезнат зарад сеч,
от бедност старите умират
и бягат младите далеч.

Уви, ръждясват,
загиват стъргалата,
за чистотата...

За да не се обвиняваме постоянно в чуждопоклонство, сега е времето да използваме професионализма на най-подтготвените и честни български синове и дъщери. Един пример. Както е известно Исландия прие решителни мерки спрямо своите банки, но /без излишно самоизтъкване/ преди години дори моя милост предложи да има няколко държавни банки, които да обслужват милиардния държавен и общинските бюджети и средствата на крупните държавни предприятия. Така всички такси от обслужването ще бъдат използвани в интерес на цялото общество, а не на частните банки.

Загледан в свода ярък на нощта,
отдалечен, споходен от видения,
потъвам в призрачната пустота
на небесата, пълни със знамения.

Над хребета на оня черен хълм
звезди горят и сякаш са разпятие,
в нозете на което като псалм
звучи нощта с любов или проклятие.

По-ясни стават тайнства и звезди
и пътят млечен води към Голготата.
Започващи и гаснещи бразди
разсичат глъбините на природата.

Замръзват бавно ярките тела.
Покрива свода ледената Арктика.
Начупени пръснати стъкла
фиксират необятната Галактика.