Животът личен,
но не егоистичен,
е свят космичен!
Вселените за
стихове жадуват , за
да съществуват
Вселените по
стихове копнеят , за
да оцелеят
А хората ? ... И
тях стихът ги храни ... и
лекува рани ...
Бъди , Всем`ире
Ти , одухотвор`ен и
остихотвор`ен ...
Набързо с думи те рисувам
щастливо грейнала до мен
и в унес често те целувам
от твоят огън вдъхновен.
Сребреят пясъци среднощни,
морето, бездните над нас,
но вместо бисери разкошни
рисувам твоят образ аз.
Рисувам жарката прегръдка
на дълго сдържана любов,
рисувам - тръпна като лодка -
за ново плаване готов.
Извѝ се сн`ежна фърт`уна !
И сякаш в небето стр`уна
вълшебни звуци засвѝри !
Дърветата - Богатѝри -
велѝчествено спокойни ,
под`еха звуците с клони !
Небе и лес забучаха !
Парцали снежни застлаха
и хълмове , и долѝща ,
и покриви , и плетѝща !
Но скоро бурята секна ,
в небето слънцето пекна
и прѝпнаха малчугани
навред по бели поляни !
Когато бeзвъзвратно превъртя *
и трайно в мене мрак се загнездѝ ,
ще се вторачвам в слънце и цветя ...
Ще диря п`огледи ... , лица ... , звездѝ ...
Когато безнадеждно превъртя
и вместо въздух - ужас дишам гр`обен ,
ще се боя по - страшно от смъртта ,
че да живея - бил съм неспособен ...
Когато най - накрая превъртя
и почнат да ме гледат снизходѝтелно ,
проклет да съм , ако на полетя
към теб небе - добр`о и изкупѝтелно ...
Какво е това - "Учител" ? -
Една духовна обител ,
в която човек празнува ,
че жив е и съществува !
Мило коте - пеленаче ,
плахо шава , нежно мяче .
Клепки още не отваря ,
но за майка си е " Ц`аря " !
Тя не му се кара още ,
а му мърка и го п`ощи .
Често мие го с езиче
и безмерно го обича !
То се гуши смешно в нея ,
мляко сучи и едрее !
Ех , че бебче - пухкавелче ,
пухкавелче - хубавелче ! -
Мъничко , невинно ,
пъстричко , картинно !...