ПЪТЕВОДНА ОБИЧ

Мамо, мамо, минаха години,
не люлееш вече своя син
и косите тъмно - кадифени
посребрил е ранният жасмин.

Твойта младост, срещи и рездели
хоризонтът скрива свечерен,
но очите твои заблестели
пътеводна обич са за мен.

Тя ме връща вечно у дома ми,
дето волно детство съм живял
и лети през спомени духа ми
за сърдечна среща закопнял.

Категория:

Comments

От майки всички
сме родени !... Нека са
благословени !...

Прекрасно хайку, rhymefan! Благодаря! Майките заслужават нашата обич, грижа и признателност!

Благодаря и аз , господин Попов !
Вашата благоговейност , посветена чрез стих на майката и
особено началното „ Мамо , мамо ... “ бяха подтикът към последвалия текст .
Още веднъж благодаря !

Pages