Exegi monumentum
Въздигнах паметник - свой връх неръкотвòрен ,
Не ще го обтревят забвение и скръб ,
Възправи той глава - висòк и непокòрен
Над Александровия стълп .
Не ще умра докрай и моят дух честѝт е -
Ще надживее и избегне прах и тлен -
Ще славят мен , дорде жив бъде под звездѝте
Поне един поет след мен .
За мен из цяла Русь ще пѝтат момежду си ,
Мен в нея ще зоват на всеки жив езѝк
Възгорд славянски внук , финландец , див тунгус и
Приятел на степта - калмѝк .
Ще бъда дълго аз почѝтан от народа ,
Че чувства с лѝрата добрѝ пробудил бях ,
Че в моя век на зло възславих теб , Свобòдо ,
И с обич падналите сгрях .
О , музо божия , помнѝ , бъдѝ послушна ,
Обѝди отминѝ , не ѝскай и венцѝ ,
Хвалбѝ и клеветѝ приèмай равнодушна
И не оспòрвай на глупцѝ .