СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Да беше родоначалие на вселените , смисълът на живота ти би бил - да ги съхраниш и доведеш до състояние - те самѝ да раждат живот .
Да беше роб или робиня от древността , смисълът на живота ти би бил - да робуваш под заплаха от физическото ти унищожение , а едва ли ѝма някого , който да не таѝ страх от смъртта . Може би щяха да те употребят за възпроизводство на робче или робчета и така - заради неизбежността на състоянието си щеше да страдаш и да не се възрадваш от сътворяването на нов живот или нови животи .
Да беше крепостен или крепостна от средновековието , щеше пак да зависиш от насъщния и животът ти би ѝмал смисъл единствено като физическо оцеляване и сътворяване на твое наследство - крепостни . Щеше да ти бъде внушавано , че си поданик или поданица и че всичко това е наредено от небесата .
Да беше един или една от многомилионната гвардия на людете на наемния труд от деветнадесети век , щяха да те принудят да работиш по шестнадесет - осемнадесет часа на денонощие за трохи и дори нямаше да ѝмаш сили да се запиташ какъв е смисълът на живота , който водиш .
От друга страна - да беше старейшина , патриций или потрицианка , цар , царица или мегамагнат , щеше да ти бъде внушавано , а и ти може би щеше да се самоизживяваш като елитàр или елитàрка , като човек със синя кръв ; че всичко идва от небесата и че човек приема мястото си в живота съобразно подредеността и наредбите свѝше .
Но ти си съвременник или съвременница на настоящето , на строежи на нови Вавилонски кули , на докосването до космоса и проникването в наследствеността .
Когато прелистваш историята и срещаш в нея имена на откриватели , величави личности и гении , се питаш защо са изваяли те тези свои своеобразни рожби - от желание да подобрят света и човечността ли или за да запълнят някоя своя душевна празнота , пустош или бездна . А може би и те са се питали за смисъла на живота си .
Надяваш се - те да са сътворили своите перли с цел да заставят людете да бъдат ближни един към другиго и с това - да живеят с мисълта , че са тела с една единна вселенска душа и по този начин да преодоляват по - естествено своите собствени душевни трусове . Ако е така , ти се чувствуваш малко или много щастлив или щастлива да бъдеш част от тази вселенска душа .
Ако ти сториш нещо , пък макар и само да забиеш гвоздей между две дървени плоскости , за да ги скрепиш в пособие или сечиво в помощ на някого или пък ако само подадеш на някого чаша вода , чувствуваш , че правейки това , сближаваш .
Живееш с усещането , че всяка съзидателна творческа дейност носи в себе си живот и е продължение на живота , сама по себе си спомага за сближаването на членовете на човешкия род и е ключ към въпроса за смисъла на живота !

Категория: