По Ангел Попов - „Животът не е справедлив /засега/, но не свиквай с това…“

Несвикнало с несправедливостта,
сърцето възроптава
и блъска , и превръща в реч кръвта,
и благодат вселява…

То истина и жертвен е Агнèц,
без завист и без корист,
и с волята на Бога – Младенец
поема чужда горест…

И не защото райските места
места са по вкусà му,
се бори то с несправедливостта -
тя ѝнак ще осъмне…

…………………………………………

Сърцето блъска, тлее и хабѝ се -
с молба : „О, Бяло Вѝдело, явѝ се !…“ …