Опит за акро-портрет

Ти се вглъбяваш до бездни, ти чувстваш нещата...
Ето това е, което пронизва сърцето...
Огън изтръгват от теб до безкрай сетивата...
Думи и мисли чрез твоята реч сякаш светят...
От мрачината на болката сили почерпваш...
Рукваш в потоци от бури, вихрушки и шемет...
А от ранимост се срутваш, но все пак - не трепваш...

...........................................................................................

Многото в теб те крепѝ и не ще го отнемат...
...........................................................................................

Райското в тебе вопѝе!... Възрадва!... Звездѝ е!...

Категория: