ПРИСПИВНА ПЕСЕН

/По случай Денят на Поезията/

Ти и твоята дрънкалка
сте еднакви в мойта длан,
но дали си толкоз малка
или аз съм великан?

В тази първа твоя есен
ранен сняг вали навън
и безмълвната му песен
те унася в зимен сън.

Спи, сънувай тази чудна
белоснежност в есента,
като пролет ранобудна
грее твойта красота.

И макар като дрънкалка
да те нося в мойта длан,
ти не си ми толкоз малка,
нито аз съм великан.