ПРИСПИВНА ПЕСЕН

/По случай Денят на Поезията/

Ти и твоята дрънкалка
сте еднакви в мойта длан,
но дали си толкоз малка
или аз съм великан?

В тази първа твоя есен
ранен сняг вали навън
и безмълвната му песен
те унася в зимен сън.

Спи, сънувай тази чудна
белоснежност в есента,
като пролет ранобудна
грее твойта красота.

И макар като дрънкалка
да те нося в мойта длан,
ти не си ми толкоз малка,
нито аз съм великан.

Категория:

Comments

Комуто посветена
песента е,

в усмихната вселена
ще сияе!

Благодаря за вселената усмихната, rhymefan!
Песента е за 3-месечната ми дъщеря,
когато ненадейно заваля през есента...

Честито ти!
И с твоето семейство - небесата!

Честито ти!
И целунѝ от мене дъщерята!

Благодаря отново за сърдечния коментар, rhymеfan!
Писано е доста отдавна, но дано е запазило част от
онези съкровени мигове на сливане на прекрасната
човешка същност с природната космична красота.
Дано някой композитор добави и музикални ноти...

Pages