/По случай Денят на Поезията/
Ти и твоята дрънкалка
сте еднакви в мойта длан,
но дали си толкоз малка
или аз съм великан?
В тази първа твоя есен
ранен сняг вали навън
и безмълвната му песен
те унася в зимен сън.
Спи, сънувай тази чудна
белоснежност в есента,
като пролет ранобудна
грее твойта красота.
И макар като дрънкалка
да те нося в мойта длан,
ти не си ми толкоз малка,
нито аз съм великан.
Comments
rhymefan
Wed, 03/23/2016 - 15:13
Permalink
Комуто посветена
Комуто посветена
песента е,
в усмихната вселена
ще сияе!
Angel Popov
Wed, 03/23/2016 - 16:20
Permalink
Благодаря за вселената
Благодаря за вселената усмихната, rhymefan!
Песента е за 3-месечната ми дъщеря,
когато ненадейно заваля през есента...
rhymefan
Wed, 03/23/2016 - 20:22
Permalink
Честито ти!
Честито ти!
И с твоето семейство - небесата!
Честито ти!
И целунѝ от мене дъщерята!
Angel Popov
Thu, 03/24/2016 - 10:16
Permalink
Благодаря отново за сърдечния
Благодаря отново за сърдечния коментар, rhymеfan!
Писано е доста отдавна, но дано е запазило част от
онези съкровени мигове на сливане на прекрасната
човешка същност с природната космична красота.
Дано някой композитор добави и музикални ноти...
Pages