ЕСЕН

След есенния час начален
настъпват кратки, дивни часове -
блести денят като кристален
и греят звездни светове.

Където сърпът жъна класовете
просторът глъхне запустял
и само тънка паяжина свети
над коловоза почернял.

Мълчи полето, няма хор омаен,
но още е далеч на зимата студът
и гали пурпурен на залеза лъчът
заспалия простор безкраен.

Фьодор Тютчев
/превод от руски/