Пред прага на молитвен дом
стоеше, просещ милостиня,
бедняк безпомощен и хром
подобно жаден сред пустиня.
Той молеше за късче хляб
и гледаше с очи страдално,
но някой на бедняка слаб
подаде камък присмехулно.
Тъй аз те молех за любов
с душа горчиво наранена,
но ти отхвърли моят зов
навеки каменно студена.
М. ЛЕРМОНТОВ
/превод от руски/