ПАНТА РЕЙ

ПО СЛУЧАЙ ДЕНЯТ НА ЗЕМЯТА!

О, Хераклитово движение!
Земята-пумпал бясно се върти
и слънчевото отражение
като камшик край шията блести.

Какво, почувства ли умората?
Ти толкоз дълго вече се въртиш
и от враждата между хората
започна страшно много да тежиш!

От твоя бяг край двата полюса
на атомния първобитен век
изхвръкна като птица в Космоса
да търси дом и сигурност човек.

Земя, Земя, настана времето
за миг в Галактиката да се спреш
и центробежни сили бремето
да хвърлят в звездния световъртеж.

Тогава пак това копнение
на най-любимите ти синове
ще заблести като прозрение
за милион светлинни векове.