ЗА РАЙНА КНЯГИНЯ
Хубаво е да си спомним за годишнините на нашите велики българи.
В моето съзнание е отпечатан образа на Райна Княгиня още в ранните ми детски години, когато в хола висеше календар със снимки на видни исторически личности от нашата история.
Тогава за пръв път срещнах образа на тази велика българка със знамето, направил ми голямо впечатление!
Като ме питаха:
" Каква искаш да станеш като пораснеш, Ками?"
им отговарях:
"Райна Княгиня!"
Сетих се че днес 18 януари на денят в който тя се ражда .
Знаете ли ,че Райна Княгиня е първата дипломирана акушерка в България?
Знаете ли че въпреки оскъдните си средства тя успява да съдейства за построяването на Майчин дом в София?
Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в Панагюрище. Райкя е рожденото име на Райна Княгиня. Тя става известна с името Райна след завръщането си от Русия.
В ученическите си години Райна Попгеоргиева Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като будна и интелигентна девойка, изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка – като бъдещите учителки в града.
Райна Княгиня е имала огромна любов към ръкоделието. Била е майсторка на изящни бродерии и нейната слава се носила цялата българска земя.
Затова се спряли именно на нея да избордира знамето на революцията!
Макгахан американски военен кореспондент в книгата си" Турските зверства в България" описва как изглежда българското знаме, ушито от Райна Княгиня:
" Ние видяхме знамето паднало в ръцете на турците. Сега то служи за доказателство при смъртните осъждания които се провеждат в Панагюрище. Героичното парче плат, опръскано и разкъсано, беше красиво и избодирано с величав знак, изобразяващ големи златен лъв, сложил лапата си върху полумесеца и с ярост гледащ към него с надпис на български "Свобода или смърт!"
Магакхан описва и първата си среща с Райна Княгиня:
"Тя беше затворена в къщата на един имамин или турски свещеник, заедно друга българка от същото градче. Двете бяха единствените затворени жени при нашето пристигане тук...
Това момиче имаше широки лешникови очи, овално лице, леко почерняло от слънцето, с прав нос и истинска розова пъпка -нейната уста. Тя едва се държеше на крака, а младото й девичо лице носеше отчаян и разбит поглед, покъртителен за гледане. Тя носеше кафяв жакет от груб вълнено -ленен плат, късата пола направена от същия плат едва достигаше до коленете й. Нямаше обувки и чорапи, а този костюм по-късно ми обясни тя, не бил нейн, а го й го дали след като смъкнали нейните собствени дрехи. Разказа ни своята история с няколко думи, от които се вижда участието и във въстанието. .."
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан, когото цитирах по-горе с текстове от книгата му "Турските зверства в България".
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България. Написва своята „Автобиография“, излязла първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов, Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Райна и Васил Дипчеви имат 5 синове – като 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с малки деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, ранопочиналия съпруг, 6-те деца тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара.
Умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 г.