Немилостива възраст,
Дантево прозрение!
Почти отгатвам в тебе
на своя дух контурите.
Съзвездия неясни
зад тях са очертани,
а вътре в тях бушува
материя неукротена.
Бягащ от признания,
жаден за разбиране,
какво ми носиш още
нечувано, невиждано?
Немилостива възраст!
Вгледана еднакво
към изгрева и залеза,
бедна на илюзии,
хора и приятелства
загубила по пътя,
нима ми обещаваш
вселената в замяна?
Бляскаща в движение,
в миг себе си разкрила,
потъваща в безкрая,