ДУХЪТ НА ЛЮДМИЛА
автор: Камелия Базова
Скоро ще се навършат 43 години от както Людмила се пресели в по- добрия свят, за съжаление твърде млада.
И не, това не е носталгия по социализма.Аз лично нямам ясни и съзнателни спомени от това време , че да изпитвам носталгия.Дори мисля, че по- младите поколения като мен и по- младите от мен няма и няма да бъдат обременени от предразсъдъци и митове за близкото ни минало.Нищо че в учебниците то е осакатено и фалшиво представено, очернено несправедливо. Именно за това че има разминаване между написаното в учебниците и реалните спомени на по- възрастните хора се ражда този дисонанс, който за интелигентния и любознателен човек е подтик да открие истината чрез повече информация по темата.
Учебници и медии казват че социализмът е най-престъпният период от нашата история-Народния съд, лагерите...
Народният съд е учреден на 12-ти септември 1944 година съгласно Наредба- закон по действащата тогава Търновска конституция и е одобрен не само от Съветският съюз, но и от САЩ и Великобритания, тоест от съюзниците в Антихитлеристката коалиция. В Съюзната Контролна Комисия, която одобрява функционирането на Народния съд след девети септември 1944 година има представители не само на Съветския съюз, но и на САЩ и на Великобритания и този Народен съд действа като военен съд докато Втората световна война не е приключила. Подобни военни, извънредни и граждански съдилища функционират и в други държави в Европа борили се
срещу нацизма и фашизма. По време на функционирането на Народния съд съществува многопартийна система в България - Отечественият фронт. На паметника на жертвите на комунизма пред НДК са изписани имената и на палачите, и на убийците на шестте ястребинчета, на Александър Стамболийски, на хора участвали в клането по време на Белия терор и така нататък. Разбира се , отнемането и на
един човешки живот и клането между българи е недопустимо и е грях, който никога повече не бива да се повтаря в историята ни!
Така че престъпленията са си престъпления, независимо от това кой режим ги извършва! Също така малко известен факт е, че лагери е имало в България и преди 1944-та и че Тодор Живков не ги открива, а ги закрива през 1962-ра.
Затова може би социализмът е обявен за престъпен режим.
Ето на това му се вика историческо късогледство, политически субективизъм и липса на обективност. Ето защо одобрявам искането на Български антифашистки съюз да се отмени Законът, който обявява социализмът за престъпен приет през 2000 година. Социализмът, който направи България една от 30-те най-развити държави в света, който днес е хулен и на практика цял един период от развитието на Третата Българска държава е напълно отречен.
Да напомним че Общото събрание на ООН гласува Резолюция, която осъжда съвременните форми на нацизъм и дискриминация.Тази Резолюция бе приета със 120 гласа " за".
Но имаше и 52 държави "против" и сред тях за съжаление е и България.
Да напомним, че с решение на Европейският парламент от 2019-та г. се приравнява социализма с фашизма, което от научна гледна точка е абсолютно неточно. Не е точно , защото лагери , убийства и престъпления, за съжаление, са извършвани не само по време на социализма. Не е точно и защото размерът на престъпленията извършени от социализма и фашизма са несъпоставими. Не е точно и от гледна точка на идеологията. Фашизмът е една човеконенавистна, антихуманна, шовинистична и расистка идеология насочена срещу другите хора и народи, и осъдена като престъпна в Нюрнберг през 1946, докато социализмът е една хуманна, човеколюбива идея, въплатила идеалите на равенството, солидарността между хората и справедливостта. Съвсем отделен въпрос е как на практика този социализъм се реализира и какви престъпления се извършиха, което разбира се е абсолютно недопустимо и осъдително. Но за жалост такива престъпления е имало и в режими които не са били социалистически. Да напомним за политическите лагери "Гонда вода", "Кръсто поле "" женския отдел на лагера "Свети Никола" и прочие, за политическите убийства вкл. и на деца! Безжалостно са били разстрелвани невръстни дечица по политически причини- шесте ястребинчета. Клането в Ястребино през декември 1943-та взема 18 жертви, сред които и жени и деца, като най-малката жертва сред шестте дечица е 7-годишното момченце Стойне разстреляно по политически причини.
Да напомним и за греховете на Запада- поголовното избиване на местното население (индианците), расизма, робството, колонизацията .
Ако в САЩ са загивали чернокожи американци в резултат на атентати в техни църкви, то по същото време в университетите на социалистическите страни са се обучавали хора от всички континенти и с различни цвят на кожата .Но тези престъпления на Запада не са обявени за престъпление срещу човечество- странно защо!?
По моето скромно мнение така нужното помирение и общонационален консенсус за историческата истина за да се случи са нужни няколко неща.Разбира се, тези неща няма как да станат сега и веднага.Нужно е още време, още историческа дистанция, за да се види картината по-ясно, за да дойдат по- мъдри хора, които ще искат да осмислят българската си история и няма да се задоволят с осакатеното й представяне в учебниците.
Първо да се отмени закона с който се обявява комунистическия режим за престъпен. Защото тази логика би трябвало да се обяви за престъпен режим и периодът преди 1944 г. Защото и тогава е имало лагери и политически убийства, включително и на деца и жени.
Второ, да се ревизира съдържанието на учебниците и то да започне да отразява обективно цялата историческа истина и за периода преди 1944-та и за периода след 1944-та година. Да се отрази истината и за лагерите, за политическите убийства не само след Девети септември 1944-та, но и преди тази дата. Трябва да се изтъкнат не само негативните, но и позитивните страни на социализма, а именно че той бе един успешен метод за ускорена индустриализация и модернизация на страната, който направи много за социално-икономическото и културно развитие и благоденствие на България. Да се изтъкне позитивната роля на видни личности от социалистическия период като Людмила Живкова - един безспорен авторитет, направил много за популяризацията на българската култура и история по света.
Трето, за тази цел да се съставят исторически комисии от учени- историци , а не от политици, които да стигнат до съгласие как точно трябва да бъде представено учебното съдържание по максимално обективен начин. Така както има исторически комисии и със Северна Македония, същото трябва да се случи и с историята на нашето близко минало. Защото днес сме свидетели на един огромен парадокс. Посещавайки партийните събрания на БСП в първичните организации възрастни хора ми споделят, че се чудят как да обяснят на внуците си истината за периода преди 1989-та. Децата им казват“ Дядо, не е вярно това което ми разказваш, че през социализма е било добре. Имало е само лагери и убийства. Ето виж какво пише в учебника!“
Следователно помирението трябва да са случаи най-напред в разказите за историята. Нашите учебници и в начина по който представяме своето минало възпитават поколенията в бъдещето. Защото разделението е закодирано в абсурдните закони, които приехме след 1989-та година и по този начин настъпи една нова, този път неолиберална цензура и с абсурдното съдържание в учебниците. Тази неолиберална цензура са налага не и без външен натиск.
Людмила Живкова -име което, за съжаление днес незаслужено рядко се споменава. Спомням си преди години и как бе саботирано научна конференция в Софийски университет за Людмила Живкова с аргумента, че това е комунистически лидер от престъпното ни минало, за който явно в учебниците няма място. Каква трагедия! Либералната цензура днес я виждаме с очите си по повод и войната в Украйна. Забраняват се руски медии, само една гледна точка е възможна. Виждаме го и в учебниците. Не се говори за лагерите преди 1944г.. Не се говори за политическите убийства, включително и на деца за които Антон Страшимиров пише "Клаха народа си така както турчин не ги е клал". От днешните учебници за комунизма децата ще научат само че е бил един престъпен тоталитарен режим, в който е имало убийства , лагери и цензура. Нищо друго ! А истината не е само това. За жалост е факт че живеем в романите на Оруел , където се пропагандира една гледна точка .Но истината е да видиш всичко, цялата картина и добрите и лошите страни на всяка една епоха, на всеки един период от развитието на България. Безспорно такъв е бил и социализмът. От научна гледна точка той бе прескачащ векове метод за ускорена индустриализация и модернизация на страната, която реши задачата в който не успя да се справи Българската държава преди 1944. България тогава имаше развита индустрия, промишленост, селско стопанство, космическа индустрия. Наричана е била " Япония на Балканите "заради производството на микроелектроника и компютри.Била и на трето място в света след САЩ и Япония по строителство на язовири. А според ранглистата на ООН за развитие и стандарт на живот България се нарежда сред 30-те най развити държави в света. Това е било по време на "престъпният социализъм", а днес къде сме по време на Демокрацията!? Докъде ни докара криминалният ни 33 годишен преход!? И капитализма и социализмът са две форми на едно и също индустриално модерно общество, родено след Ренесанса. Те са плод на Новото време, в което живеем от няколко столетия насам, ние европейците. Еднакви са икономическите и социалните характеристики и на двете форми на модерно общество- индустриализация, урбанизация секуларизация, доведени до краен атеизъм при комунизма. Макар и с противоположни политико-идеологически характеристики, резултатите са почти идентични. Това е истината, научната истина. Има и добри и лоши страни, безспорно и трябва да знаем всичко -без пропаганда, без цензура, без манипулация на която сме свидетели днес! Западната пропаганда и цензура е всеобхватна- пропагандират ни се новите идеологии- джендър идеология, русофобство и така нататък. Различните гледни точки и цветове са скрити. А светът не е само чернобял.Има пластове, има нюанси!Истински търсещия човек е непредубеден и по детски любознателен!Людмила Живкова притежаваше тази дарба да вмества в себе си почти детско любопитство към света и невероятно влечение към духовността .Една наистина голяма и светла личност от близкото ни минало,за което аз лично нямам съзнателни спомени, и което стои в основата на много велики идеи, като строежа на НДК на честването на" 1300 години България" "Знаме на мира" (световен български културен принос под егидата на ЮНЕСКО) ,идеята за "Звездна карта" . Дори западни журналисти я определят като явление и изразяват възхитата си от Людмила в западните медии!Днешните деца обаче няма да го прочетат в учебниците днес! Няма да го прочетат,може би защото Людмила Живкова е част от" престъпния социализъм" обявен със закон на Парламента от 2000г. за такъв!Знаете ли например че Людмила Живкова е писала стихове, а нейният баща-Тодор Живков на младини се е изяввявал и на театралната сцена?
В спомен на Людмила Живкова:
"Абсолютно съм убедена, че във всяко дете живее Творецът.
Детето е надежда, детето е вяра, детето е бъдеще, в името на което е необходимо да бъде изживян съзнателно всеки настоящ момент.
Ние трябва да създадем такива образователни центрове, които да дадат възможност тази интеграция между наука, изкуство и образование да се осъществява от най-ранна детска възраст. Това не трябва да бъдат тези сиви безлични сгради, с чинове, на които наказват децата да седят за няколко часа, а това трябва да бъдат сгради, построени сред природата, лаборатории, с всички необходими научни и културни пособия."
Поклон пред тази голяма личност, поклон пред Людмила!
А народ, който не цени историята си и я изкривява, руши и моста към бъдещето си!