ДЪЛБОКАТА СЛЕДА НА ДЯДО НЕОФИТ
Поклонението пред Негово Светейшество нашият Патриарх Неофит изпратен с такава огромна народна любов е доказателство за това, че истински Обединител на нацията и на народа може да бъде само духовно извисеният и смирен човек!
На това ни учеше той-нашият духовен баща!
Следейки информационните емисии свързани със спомени на хора докоснали се до него оставям с едно дълбоко впечатление за една наистина невероятна личност, която вдигна високо летвата!
Ако политиците работеха с такава сърдечна отдаденост към делото си, така както го правеше дядо Неофит, то България къде щеше да бъде?!
Хората споделят, че когато е бил свещеник в Бачково тогава един монах му казал:
"Ти ще бъдеш следващият Патриарх." А дядо Неофит му отговорил:
"Има толкова достойни, та аз ли ?"
Гражданка споделя, че когато видяла дядо Неофит той й се поклонил и тя казва:
" Той- Патриархът на мен се покланя- на мен обикновената гражданка!?"
Хора свидетелстват, че когато са разговаряли с него той се е държал с тях като че ли е един съвсем обикновен човек, а не глава на българската църква. Излъчвал е спокойствие, мъдрост и е предразполагал всички с които говорел.
Избягвал е конфликти и пререкания, никога не е наранявал никого с думи, прощавал е всичко на всеки!
Гражданин споделя:
" Колкото и да съм ядосан когато той ме погледнеше с тези негови красиви, дълбоки и спокойни сини очи, усетих благост, смиреност и чак се почуствах засрамен".
Тази сила духовна се усещаше дори и от мястото на поклонение пред него!
Огромното множество народ пред храма и по софийските улици последвали лафета с който последно бе пренесено тялото и на Цар Борис III.
Може би е знак Свише, сега преди Прошка, че това се случва.
Че българският народ ще оцелее само ако е обединен.
Че бъдещето на България е в духа и в моралното и духовно обединение на народа!
Дядо Неофит го правеше и със своето смирение, със своята не само физическа , но духовна красота, със своята благост и мъдрост той обезсмисля всяка арогантност и всяка злоба на деня.
И с това наистина вдигна толкова високо летвата доказазвайки, че истински светиш само тогава, когато служиш на другите.
Което е изпълнение на Христовият завет да обичаш ближния, както себе си и да постъпваш с другите така, както искаш с теб да се постъпва.
Защото да обичаш и да прощаваш, да живееш мъдро и смирено и да пазиш Христовото учение, означава да изпълниш своята християнска мисия в живота!
А това е най-големият Дар на душата!
Ние се молим с ежедневна молитва:
"Дай ни насъщния хляб днес!"
А насъщният хляб за нас това са добрите постъпки.Те са истинската и здрава храна за душата !
Да живееш по Божиите закони, близо до Този който създаде Вселената, който създаде човека и който помести вечният живот в сърцето ти!
И вече си мисля, че дядо Неофит успя да ни обедини всички чрез посланието си за Духовност!
Да, за съжаление имаше и опити за политиканстване в този тъжен и голям ден за българския народ.
По медии дежурни анализатори не се посрамиха и в тези скръбни и траурни дни за българите и упорито говореха, че "не трябва да се кани руския патриарх Кирил".
Политиката е и трябва да бъде отделена от религията!
Политиката и геополитиката не бива да пъха мръсните си ръце в Църквата и във вярата!
Но за съжаление твърде често го прави! Но това е друга тема.
Да оставим за момент тези политически и геополитически злободневия настрана!
Негово Светейшество Патриарх Неофит стоеше много, много високо над всичко това!
И да си спомним неговите мъдри думи, че временното не бива да ни отчайва.
Че ние трябва да се прицелим към вечното и да гледаме към вечните неща!
И че всяка криза- политическа или каквато и да е друга в дълбоката си същност има духовен корен и че най-важното е да бъдем добри един към друг!
Да любим един другиго! Това е истинският урок на смирение и доброта, които дядо Неофит, който за съжаление си отиде не чак толкова възрастен, ни подари със своята кончина преди Прошка и преди Възкресение.
И трябва да го пазим този урок дълбоко в душата си!
Това е пътят и за доброто бъдеще на България!
А именно в смирението, в добротата, в служенето на другия, в честността,в почтеността, в мъдростта, в силата на Духа!
България наистина е държава на Духа, дала азбука и православие на славянските народи.
И като такава тя трябва да бъде мъдра, да бъде балансьор, да бъде посредник за мир, за любов, за справедливост!
Да бъде над временното, над геополитическите ветрове !
Да гледа към вечното, към Божието!
Може би това е урокът, който ни остави и дядо Неофит с неговата красива осанка, с пронизващо сините си очи, с невероятно красивият си ангелогласен тембър, с неговите песнопения и с начинът по който умееше до докосва сърцето на всеки! Българския народ го обичаше много и го доказа когато се поклони пред него и го съпътстваше в последните мигове от земния му път!
Той ще бди Отгоре над нас!
И нека бъде Царство му Небесно!
И нека неговата кончина да бъде добро обещание и за бъдещето на България!
Да бъдем заедно, да бъдем обединени, да си прощаваме, да се обичаме, да служим един другиму и да вярваме в Господа Христа!
Да пазим непреходните вечни ценности на Православната си вяра и да възпитаваме в тях своите деца, които са бъдещето на България!
Амин и Светла да е паметта на нашия Патриарх и истински духовен водач Неофит!
Царство ти Небесно, Владико!