ЗА МОРАЛНАТА ХИГИЕНА В ОТНОШЕНИЯТА
Камелия Базова
Рядко се замисляме какво
в днешно време означава моралната хигиена в отношенията между хората.
И това е така защото за съжаление се намираме в морална, нравствена деградация и ценностна криза.
Ето в неделя на моят имен ден Цветница се разигра една неприятна ситуация, която се оказа добър повод да науча нещо ново за себе си и за другите.
Публикувах свое стихотворение за Цветница в сайт за поезия.
Сътрудничка на сайта ми пише като коментар под публично публикуваното ми стихотворение да отблокирам собственика на страницата, иначе той щял да ме отпише от нея.
Отговорих, че аз никога не съм блокирала този собственик.
Блокирам само хора, които ми изпращат неприлично съдържание по Messenger.
Сътрудничката пише от името на собственика на страницата, че въпросният собственик никога не ми е влизал в Messenger и че аз съм една лъжкиня.
И това всичкото се коментира под публично публикуваното ми стихотворение.
След малко сутринчката ми пише вече на личният Messenger, че въпросния собственик се извинява, но всъщност той ме е блокирал, но не си спомнял защо.
Излиза, че публично бях обвинена за нещо което не съм направила , но лично получих извинение, и то не е от собственика, а от неговата сътрудничка.
Отговорих на сътрудничката на страницата, че аз знам много добре причината защо господинът ме е блокирал.
Защото преди писах много материали в защита на нарязания Паметник на съветската армия.
Да, аз съм човек с леви и русофилски идеи и никога не съм го крила. Но въпросният собственик на сайт за поезия написа злостен коментар под една от моите писания.
Коментарите му бяха остри нападки срещу русофилите и путинофилите.
Но аз не му отговорих. Запазих деликатно мълчание.
Други хора отговаряха под моя пост на въпросния господин, не съгласни с русофобството му.
И той взел че ме блокирал.
Но забравил за какво и сега ме обвинява, че аз съм го блокирала и на Цветница ме обвиняват публично в лъжа .
Естествено изтрих стихотворението си от тази страница под която заваляха фалшиви към мен обвинения и сама се отписах от нея.
Ами хора всякакви.
Отговорих на сътрудничката,че политическите пристрастия нямат значение и че важни са качествата на човека.
Тя ми се извини и ме поздрави с картичка за именния ми ден, което й прави чест!
Но за какво говорим? Откъде такава мъдрост днес когато факт- чекърите дежурят денонощно и цензурират всяко мнение, което е в страни от правата евроатлантическа вяра. Каква свобода на словото и плурализъм на гледни точки?
Камо ли пък уважение между различно мислещите!
Ами да си спомним думите на Волтер, който казва :
"Аз може да не съм съгласен с това, което казваш, но бих дал живота си за да отстоявам правото ти да го казваш!"
Никога не си позволявам да коментирам постове изразяващи крайно противоположни на моите политически възгледи.
Просто ги чета за да се информирам за другата гледна точка и това е. За да не обидя авторът, който е написал това и за да не обидя неговите лични убеждения не си позволявам злостни коментари.
И по този повод се сетих че имам мой добър познат, който е с десни, русофобски, евроатлантически и тъмносини убеждения, много крайно противоположни на моите, но това не пречи да сме добри приятели и да запазим добрите си отношения, да се чуваме по телефоните и да си помагаме кой с каквото може един на друг.
Ето това се нарича истински духовен подвиг- да надмогнеш различията във вижданията и да останеш просто човек.
За тази
цел е необходимо да бъдеш смирен, да бъдеш толерантен, да бъдеш кротък по сърце и да бъдеш мъдър!
Защото многото знания, висши образования или научни титли не те правят мъдър.
Мъдър те прави душевната красота и широтата на погледа.
Но това не го могат много хора озлобени от политическото злободневие, от аморалното време в което живеем, деградирали духовно.
А Господ Исус Христос ни кара да си спомним за неговия тих, смирен и страдалчески духовен подвиг, който той извърши през тази страстна седмица.
Можем ли да бъдем поне мъничко като Него !?
Ако сме истински християни може ли да обичаме ближния както себе си?
Можем ли да надмогнем егото си?
Можем ли да бъдем човеци ?
Можем ли да погледнем навътре в себе си преди да сочим с пръст към другия?