ВЕЧНИЯТ ВАЗОВ
Камелия Базова
В тези смутни времена колко много ни липсват такива будители, такива крепители на българския дух, такива мъдреци като Иван Вазов.
Ако с машина на времето великият писател се пресели в нашата епоха, какво ли би мислил и казал за нея?
За огромно съжаление нашите политици днес не са на висотата на историческата си отговорност като национални водачи.
Стигнали сме политическото дъно на безпрецедентна партийна, парламентарна и конституционна криза и то на фона на геополитически буреносни облаци надвиснали над нас.
Свидетели сме на един слугинаж в политиката, на един компрадорски политически елит, който не може да гледа стратегически и национално отговорно на политическите и геополитическите процеси в света, така че да ситуира в тях правилно интересите на България и на българския народ.
А българският народ има свой здрав инстинкт за самосъхранение кален от 1343-годишното му пребиваване на тази свещена българска земя и много добре знае кое е правилно и кое не. Българският народ изказва своето мнение и искания в Походите за мир и в подписките си за референдуми , на които политиците( видя се) с изключение на единиците свестни, но не достатъчно представени в парламента партии, не искат да обръщат внимание.
И най-опасното е, че искат да ни въвлекат в една прокси война на САЩ/НАТО и ЕС срещу Русия чрез Украйна, в която ние не бива да участваме!
Уви, за кой ли път в историята нашите политици ( с единиците изключения) не гледат по-далеч от носа си, кланят се на поредният геополитически господар и не мислят за нищо друго освен за джоба си .
А така ни липсват водачи, истински духовни, морални титани!
Водачи на които можем да се опрем, на които да изкажем болката си , на които да вярваме и които да са ни пример и в политически и в социалния и в духовния в моралния път.
Не само политиците, но и интелигенцията ни, с много малко изключения, следва същият почерк да бъде компрадорска и да служи на външни господари. Такава е и нашата журналистика. Пак подчертавам- с много малко изключения от правилото. И слава Богу че ги има и тези изключения!
Затова блажени са тези, които не гледат телевизия и не гледат масовите български медии, защото ако го направи един нормален и здрав човек за две седмици ще се почувства зомбиран и ще изгуби здравия си разум.
Ако изразиш по-различно мнение, ще бъдеш обвинен че си "путинист", че си "руска подлога", че си обладан от "езика на омразата".
А мъдростта тежи на мястото си, тя е мълчалива, скромна, не нахалничи, но винаги сочи правилния път!
Липсват ми истински личности днес.
Всъщност не е съвсем така. Има много хора на които можем да се възхитим в днешно време , но на тях не им се дава думата, те не дежурят по телевизиите от сутрин до вечер...
Безспорно всеки един от нас може да изреди имена на големи изявени личности, хора със съхранен морален и обществен авторитет в сферата на науката, културата и изкуството. Аз се сетих се за професор
Орлин Загоров, чиято статия сега чета във вестник "Нова Зора",бр.37. Статията е озаглавен "Оптимистичният светоглед"- срещу опитите за подмяна на културната самоличност на Българската нация." Професорът пише:
" Смисълът на онова което става пред очите ни може да се определи като повсеместно отчуждение. Отчуждаваме се от историята си, отчуждава се политическият елит от народа си ,заличават се исторически надписи, изопачава се грубо историческата истина. Робството се представя за "присъствие". Живеем в духовен вакуум. Живот на дребно, без високи цели и идеали. Всеобщо болезнено обезверяване, липса на обединяваща идея, загуба на доверие между хората, отчуждение и злоба, нихилизъм изцяло подчинен на духа на отрицанието .Живот без полет и въображение. Живот за деня, а не за вечността. Щастие сега и на всяка цена и с всички средства, загуба на любов към другите, липса на съзнание за отговорност, комерсиализация на изкуството и постиженията на културата, масова десакрализация и дехуманизация. Привързаността към българските национални ценности и символи се смята за проява на тоталитаризъм. Изходът от тази ситуация, според професорът е да не се забравят вечните уроци на собствената ни Национална история. А един от тях гласи- когато обезверени объркаме Духовните си ценности, народът търси упование и Надежда във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си. Тези стабилни и положителни български традиции, родили безсмъртната легенда, за чийто символ е обявен снопът на Хан Кубрат, който обединява множество племена в силен
и респектиращ съюз наречен Велика България! Да бъдем такива каквито сме в своята историческа автентичност със Светая светих на волята ни да оцелеем.
Да не позволяваме да бъдем откъснати от православно- духовната ни славянска идентичност. Това се изисква от нас, за да запазим себе си и да предадем на поколенията болезнената чувствителност към опитите за правото ни на място под слънцето. Трябва да бъдем яростни и непримирими към всеки опит за оспорване на славянската ни принадлежност."
Да, много хубави думи казани от професор Орлин Загоров. За мен той е един от съвременните будители.
За мен будител е човек с чиста съвест, с открито сърце, човек родолюбец, патриот, човек честен и почтен, човек със силна ясна обществена позиция, човек оставил следи в обществения и духовния живот, човек смел, човек на честта.... Със сигурност можем да открием и днес такива хора .
Сещам се за още един будител
, само че не е от нашето съвремие, а от нашето минало- Патриархът на българската литература. Той е един безспорно духовен титан и един от големите български будители, съвременник на ранните етапи на нашата днешна Трета българска държава.
Големият летописец и поет с детско любопитство е гледал в бъдното 100 години напред. Чудел се е как ли ще изглежда неговата любима България и любима София.
А ние , четейки неговите разкази писани стотина и повече години назад се учудваме на тяхната актуалност. В софийските си "драски и шарки" Вазов описва характера и нравите на хората тогава. С удивление установяваме, че най-големият враг на българите по онова време е била държавата и нейните институции- правителства, полиция ,съдии, чиновници, политици.Те били възприемани като алчни и корумпирани, несправедливи институции, ограбващи техния труд, трудът на обикновените хора. Героите на Вазов са хора с нисък морал, хора които продават съвестта си за удобна държавна служба. Политици и чиновници, съдии, дори и лекари. Сред тях Вазов вижда примери на морално падение и карикатурно ги изобличава . Големият писател описва разпада на семейството тогава, разкъсвано от пипалата на бедността, от изкривяване на нравите, от пороците, от завистта, от това че всеки гледал да се урежда с диплома за да не работи. Жените предлагали телата си за да уредят по-добър материален живот на своите семейства. Вазов се натъжавал от факта , че много млади хора негови съвременници предпочитали уюта и удобството на престижни държавни чиновнически служби, далаверата, хитростта за спечелване на пари, вместо честния труд на полето.
Тъжна картина на съвремието на писателя. Тук си спомням за "Протестантската етика и духът на капитализма" написана от Макс Вебер. Само че от морално -етичният кодекс на труда ,с който е бил наченат капитализма в протестантските държави, обаче не е останало абсолютно нищо. Още по времето на Вазов капитализмът е започвал да се изражда морално, ставал е експлоататорски, анти хуманен. Не случайно възникват и теориите на Маркс и Енгелс. Да не говорим за днешното време, когато виждаме как капитализмът упорито продължава своето буксуване. А вместо морален, етичен кодекс на честта и труда, в него виждаме комерсиализация, култ към печалбата и задкулисие. Задкулисие което откриваме във всичко- и в политиката, и в икономиката, и във фармацевтичната индустрия, в здравеопазването и във всяка друга обществено-икономическа и социална сфера на живот... Такива размисли ме връхлитат... Но големият писател гледа с такава надежда и любов в бъдното след 100 години и това виждаме в неговия разказ "Последният ден на 20-ти век". Най-странното чувство което изпитвам, четейки разказите на Вазов е огромно удивление. Много от характера на нравите на българина 120 години по-късно не са се променили особено . Държавата и нейните институции, за съжаление и днес продължават да бъдат наш враг, пороците и падението на нравите, за съжаление са и наше настояще! Ние сме склонни да възхваляваме миналото, заради неговата слава и подвизи на безстрашни възрожденци и милеещи за родината си българи! Това наистина е било така, но изминалото повече от столетие е заличило онова нравствено падение, което се е отразило и на институциите и политиците по онова време. Така е може би защото историята описва по-едрите случки на политическата сцена ,а дребните, но изключително важни детайли от характера на времето се описват от художествените летописци, от литераторите, от хората на изкуството! Знаем от Алеко Константинов например как Бай Ганьо прави избори -също както се правят избори и днес, за съжаление! Какво ли ще пише за нашата история след 100 години и какво ще
четат бъдните поколения за нашата България днес!?
Интересен въпрос, а сега малко слабо известни факти за Иван Вазов. Той започва да пише своите "Софийски разкази" в края на 19 и началото на 20 век, когато се установява за дълго до земния си край в София. В столицата той строи своята къща на ъгъла на "Раковски" и" Вълкович". Интересна е историята ,че след подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 година е имало митинг на който множество хора се събират пред къщата на Народния поет, който излиза на балкона и отправя към събралите се люде прочувствено слово, което ги разплаква. И хората тогава са имали дълбокото уважение и синовна обич към своя духовен баща Иван Вазов.Обичали са го и са се допитвали до него. Изливали са обществената си мъка и тегоби. Той е бил като един народен трибун и психолог. И днес е такъв! Интересно е, че литераторите от кръга" Мисъл" са се отнасяли скептично към неговите "Софийски разкази". Критикували са Иван Вазов в художествено бездарие, защото смятали ,че неговите разкази не възпитавали добре българския читател. Така че "Софийски разкази" са били прицел на модерната тогава литературна критика на кръга" Мисъл". На тези критики срещу литературното му творчество Вазов не обръщал внимание и продължавал да пише. И слава Богу ,защото без неговите разкази днес нямаше да имаме тази художествено-документална картина на българския живот и българските нрави от края на 19 и началото на 20 век. По-късно знаем, че войната на кръга "Мисъл" срещу Иван Вазов престава и Кръстев започва да изпитва угризения за нападките срещу великия писател и поет, особено след смъртта на Пенчо Славейков, когато се опитва да се сдобри с Иван Вазов. Но това са интересни и любопитни факти от литературните среди от края на 19 и началото на 20 век. Интересното и любопитното е погледът в бъдещето на любимият ми и ни Вазов! Интересна е и картината на нравите преди 120 години, която той ни е оставил. Вазов ни е завещал огледалото, художественото огледало на историята на духовността и нравите, в което ние- днешните обитатели на 20-те години на 21-ви век можем да се огледаме и да си вземем поуки! Вазов- великият поет и писател, с който винаги ще се се съизмерваме!
Неговия дух, неговото нетленно творчество, което продължава да ни учи и днес.
През 1895 ( приживе) в столицата той е честван официално като Народен поет. Наричат го "Патриарха на българската литература" ,но каквито и думи да се кажат за него ще бъде недостатъчно! Роден е през 1850 г.,пренася се в по-добрия свят през 1921г. Великият писател се установява в София през пролетта на 1889 година, когато е на 39 години. Последните две години той прекарал като доброволен изгнаник, отначало в Цариград, а след това в Одеса. Напуснал Пловдив след опита за преврат срещу Княз Батенберг на девети август 1886 година. Новото правителство на Обединена България начело със Стамболов започва гонения и репресии срещу всички, които са поддържали политиката на Русия към Съединението. Цялото семейство Вазови са били сред хората които плащат тежка политическа цена- Капитан Георги Вазов е бил активен участник в преврата и избягва в Македония. Младият поручик Михаил Вазов е убит по време на контра преврата. Иван Вазов заместник-председател на източнорумелийското правителство преди Съединението, се крие в продължение на няколко седмици по мазета и тавани на свои съседи, докато успява да избяга в Цариград а след това и в Одеса. През лятото на 1888 г. Народното събрание разрешава на имигриралите в Русия да се върнат обратно,но Вазов се колебае дали да дойде. Майка му- баба Съба поема инициативата в свои ръце за да се погрижи за безопасността на сина си и първа получава уверение лично от министър-председателя Стефан Стамболов. Чак тогава тя позволява на своя син- Иван Вазов да пристигне в София уверена в неговата сигурност. Малко Известен факт е че братът на Иван Вазов - генерал Владимир Вазов е бил и успешен кмет на столицата.
А "Софийските разкази" на поета, книга която имам честта да притежавам в домашната си библиотека, всъщност са един невероятен портрет на времето оставено ни от Великият Вазов. Една снимка- пъстролика и вълнуваща на нравите, порядките на народа в онази епоха, някои от които са все още актуални и днес.
Вазов е вечен и неговите песни, неговите творби Все ще се четат!