БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА
Камелия Базова
От много време си мисля, че българските политици трябва да изработят национална стратегия и дългосрочен план за развитие на България. Правени са опити за съставянето на такава национална доктрина и стратегия, но те са без успешни. Виждаме, че за 35 години нашите политици са всъщност едни анти- политици и действат против българският национален интерес. България става все по-слаба икономически, геополитически, топи се демографски.
Как според мен би изглеждала такава националната стратегия?
Опитах се да я съставя. Разбира се, това са скромно опити и просто упражнения, но нека те послужат като насока за размисъл...
Манифест за българския реализъм
в епоха на глобална нестабилност
Преамбюл
Светът навлиза в период на дълбоки геополитически, икономически и цивилизационни сътресения.
Глобалният ред, познат след края на Студената война, се разпада.
Големите сили се пренареждат.
Идеологиите се радикализират.
Малките държави са изправени пред избор: да бъдат инструмент или да бъдат държава.
България не може да си позволи идеологически фанатизъм.
Нито лукса на морални пози, които я правят по-бедна, по-слаба и по-обезлюдена.
Нашият път е реализъм, основан на националния интерес, историческия опит и трезвата сметка.
I. Националният интерес като върховен принцип
Българската държава провежда политики, които служат преди всичко на:
икономическата устойчивост,
социалната стабилност,
демографското оцеляване,
сигурността на гражданите.
Нито една външна ангажираност не може да бъде оправдание за вътрешен разпад.
ЕС, НАТО и еврозоната не могат да бъдат национални цели. Те са само средство за реализиране на българския национален интерес и ако пречат за реализацията на българския национален интерес, тогава такива съюзи не са ни нужни.
А националният интерес е над идеологията.
Българският реализъм започва с това, че
нито една външна или вътрешна политика не се приема,
ако дългосрочно вреди на икономиката, социалната стабилност и демографията.
ЕС и НАТО са средства, а не цел. Членството ни в тях въобще не е задължително, ако то пречи на нашето развитие и сигурност.
Морални позиции са допустими, но не за сметка на националното оцеляване.
България трябва да има икономически суверенитет в ключови сектори.
Приоритети са
енергетика, храни, вода, полезни изкопаеми и богатства като злато,
базова индустрия,
инфраструктура.
България не може да бъде силна, ако е напълно зависима в жизнените си системи.
Социалната стабилност е елемент на националната сигурност.
Това е принцип, който ЕС изобщо не разбира, а ние плащаме цената в
бедност,
неравенства,
демографски срив.И това не са социални проблеми, а стратегически рискове.
Българският реализъм казва:
държава с разпадащо се общество не може да води външна политика.
Нужна ни е външна политика на баланса, а не на фронта.
България не е велика сила и
не може да си позволи „кръстоносни походи“ в името на "евроатлантическите ценности".
Трябва да поддържаме канали с всички,
конфликтите ги минимизираме,
ролята ни е стабилизираща, не ескалираща.
Исторически България печели, когато е мост, а не фронт било и на НАТО, защото това ни превръща в мишена...
II. Икономиката като основа на суверенитета
Без реална икономическа база няма политическа независимост.
България развива и защитава:
енергийна сигурност чрез прагматични източници,
хранителен суверенитет,
базова индустрия и инфраструктура,
стратегически публични активи.
Пазарът е средство.
Държавата е гарант.
III. Социалната стабилност е национална сигурност
Бедността, неравенствата и демографският срив не са „социална тема“, а стратегическа заплаха.
Българският реализъм приема, че
общество без перспектива не може да бъде стабилен съюзник,
социалната кохезия е по-важна от фискалния догматизъм,
човешкият капитал е най-ценният ресурс на нацията.
IV. Балансирана външна политика в многополюсен свят
България е член на ЕС и НАТО, но това не бива да я превръща във
фронтова държава.
Ние не сме геополитически авангард,
не сме инструмент на чужди стратегии.
Нашата външна политика е
прагматична,
предвидима,
диалогична,
насочена към деескалация и стабилност.
Поддържаме канали с всички, без да губим идентичност.
V. Предвидимост и приемственост
Държавата не започва от нула при всяка смяна на властта.
България приема дългосрочни стратегии (10–20 години) в:
икономиката,
енергетиката,
демографията,
външната политика,
приети с широк национален консенсус и защитени от конюнктурни завои.
VI. Човекът в центъра на развитието
Българският реализъм поставя човека преди абстракцията.
Образование, свързано с реалната икономика.
Политики за задържане и завръщане на българи
Достойни условия за труд и живот.
Без хора няма държава.
Без държава няма бъдеще.
VII. Културна и историческа устойчивост
България защитава:
своята историческа памет,
културна идентичност,
национално достойнство.
Народ без самоуважение е лесно управляем.
Самочувствието не е шовинизъм – то е устойчивост.
Заключение
Българският реализъм не е бягство от света.
Той е вписване в него със собствено лице.
Не търсим конфронтация.
Не приемаме подчинение.
Търсим баланс, развитие и оцеляване.
България няма нужда от месианство.
Има нужда от държавност.
Ето така си представям горе-долу Българската национална доктрина в съкратен резюмиран план.
Но бедата е, че нямаме политици или поне нямаме такива появили се досега, които да мислят в такива дългосрочни рамки.
Проблемът не е липса на идеи, а липса на държавници.
Държавници, които да мислят реалистично, национално отговорно, без фанатизъм.
Но нямаме политическа класа, която
да разсъждава в хоризонт от 15–20 години и
да поема риск,
да носи отговорност, а не само легитимация.
Няма български политици, които да издържат на външен натиск.
Повечето ни елити не се формират вътре в обществото, а се селектират отвън.
Затова те
не защитават интерес,
а демонстрират лоялност.
Те не водят политика,
а изпълняват роля.
Филии и фобии - това е удобният заместител на мисленето.
А реал политиката не познава фобии.
Тя познава интереси, баланс и последици.
Пример тук е Тръмп.
Независимо дали човек го харесва или не, той върна в световния дневен ред нещо забравено:
„Държавата съществува, за да защитава собствените си граждани и интереси.“
Това е класическа държавност.
Същото правят Китай, Индия, Русия,
дори Франция, която го прикрива с лозунгите за евроатлантизъм.
Ето сега идеята за Европа на две скорости се завръща на дневен ред, защото Европейският съюз изпада в икономическа криза заради собствената си глупост, заради зелената сделка, заради бумеранговият ефект от анти руските санкции, заради спирането на евтината руска газ.
Европейската икономика рухва и за да се спасят големите европейски държави решават да направят ядро между себе си и да бутнат малките страни като нашите в ъгъла, изпълняващи ролята на колония, на пазар и на геополитически буфер, на фронтови линии в русофобската им обсесия и мания за милитаризация.
А ние българите като малка държава се опитваме да бъдем „по-католици от папата“ и продължаваме да говорим за "евроатлантически ценности", заради които жертваме собственият си български интерес. Заради влизането ни в Европейския съюз затворихме реакторите си на АЕЦ Козлодуй.
И сега вместо да построим нов АЕЦ Белене с вече купените руски реактори, ние ще строим нови блокове на АЕЦ Козлодуй с американски технологии, което ще ни излезе много по-скъпо, отколкото да си бяхме направили Белене. Разрушихме си индустрията, армията, развитото селско стопанство и приехме глупостите със зелената енергия.
А сега ще ставаме и фронт срещу Русия.
Балансът е единствената алтернатива на катастрофата.
Защото историята е ясна-
световните войни идват от абсолютизиране на една визия, а
мирът идва от баланс на интереси.
Когато
едни се обявят за „носители на добро“
а други – за „абсолютно зло“, тогава
войната става неизбежна.
България няма работа в такъв сблъсък. Нашата роля е
стабилизираща, умерена и посредническа
Не защото сме слаби, а защото сме разумни.
Исторически реалполитиката не идва от елитите.
Тя идва
от натрупване на обществено съзнание
от хора, които отказват да бъдат в лагери
от гласове, които настояват за интерес и национална идентичност, а не външнополитическа лоялност.
България няма нужда да избира страна в световните фанатизми.
Тя трябва да избере себе си!