Къде е лявото?
Камелия Базова
За огромно мое съжаление партията на която съм член не влезе в българския парламент и това се случва за първи път от 37 години насам.
БСП няма да получи и субсидия, защото прагът за коалициите е 4 процента, а за отделните партии е 1 процент.
БСП през годините се превърна в типична европейска социалдемократическа партия. Това означава приемане на пазарната икономика, членство в НАТО и Европейски съюз, и политики като плоския данък (БСП вече е за прогресивно данъчно облагане, но на времето въведе плоския данък).
И това стана стандартен път на повечето бивши комунистически партии в Европа.
Проблемът е, че БСП дълго време се опитва да бъде едновременно социална и системна партия. Тоест – хем да защитава работещите, хем да участва в управление с формации като Бойко Борисов и Делян Пеевски. Това неизбежно размива идентичността. Избирателите не обичат идеологически „компромиси без граница“.
Защото има много видове ляво.
"Продължаваме промяната“ също се определя като социаллиберална партия, което в контекста на западната политическа терминология я поставя в център-ляво или прогресивния център.
Защо БСП изпада от парламента?
Причините са много-
загуба на доверие заради участие във властта и то в съюз с десни евроатлантически партии, с които левицата направи идеологически компромиси и прескочи червени линии; защита на непопулярни сред червения електорат политики като влизане в еврозоната;
вътрешни конфликти и разцепления;
конкуренция от други политически формации;
демографски срив на традиционния ѝ електорат и т.н.
Но най-важното е, че много хора просто не разпознават в нея решение на ежедневните си проблеми.
А къде е лявото?
Не е изчезнало, а е разпиляно.
И ето го парадоксът- социалистическата,
някога комунистическата БКП всъщност изпълняваше десни задачи по време на прехода, като започна подготовката за преминаване към капитализъм, когато политическите авоари на БКП се превърнаха в икономически и когато големите икономически субекти произлязаха всъщност от номенклатурата на комунистическата партия.
И така БСП изгуби своята комунистическа лява идеология.
Да, тя от комунистическа се превърна в социалдемократическа и започна да изпълнява десни задачи и се лиши от своето ляво съдържание.
Тоест социалдемократическата програма на БСП означава капитализъм за дребната и средната собственост, с допускането на големите играчи и едри собственици. Защото социалдемокрацията всъщност подкрепя дребните и средните собственици. Тя не се бори за държавна собственост. За държавна собственост се борят социалистите, а не социал-демократите. Това е разликата между социалистите във Франция и социалдемократите в Германия.
Социалистите искат по-голям дял държавната собственост в икономиката. В България 99% от собствеността е частна. Ето как и БСП се отказа всъщност от социализма по време на прехода и се заяви като една социал либерална партия, след като прие и членството на България в НАТО.
Още повече след като въведе плоския данък, след като започна да управлява с десни партии и още повече след като заяви приемането на еврото. България вече не е социална държава. Франция и Германия са по-социални от България.
А социалната държава не е социалистическа държава. Социална държава има и в капиталистическите страни и социалната държава се въвежда още от времето на Бисмарк.
Така че БСП трябва да си отговори на въпроса каква партия всъщност е- социал- либерална, социалистическа, социал-демократическа?
И ако е социалистическа партия, тогава за какъв процент държавна собственост ще се бори?
Шведски или китайски модел на социализъм, какъв социализъм в 21-ви век ще иска левицата?
Хубаво е че чета в програмата на БСП, че държавата трябва да е собственик на инфраструктурата и стратегическите отрасли като енергетика, транспорт, комуникации управление на природни ресурси. Че трябва да се създаде национална доктрина, която да формулира категорично националния интерес.
Това е добре, но трябва да бъде развито и да се превърне в символ- верую на новата идеологическа платформа на БСП.
Само това ще я отличи от другите леви в западния смисъл партии каквато е Демократическата партия в САЩ и каквато се води и Продължаваме промяната.
И нещо много важно.
Истинските леви партии са масови народни партии.
Те разчитат на масата, на трудещите се, на работниците, докато десните партии разчитат на финансиране от капитали, от пари, от олигарси.
Затова БСП трябва да говори с гласа именно на трудещите се, на работниците, на онеправданите.
Да се бори за развитие на индустрия, на селско стопанство, а не просто за социална политика.
А за да има индустрия и селско стопанство, трябва да има и по-голяма роля на държавата в икономиката, по-голям дял на държавната собственост, особено върху стратегическите отрасли.
Хубаво е, че в програмата си левицата заложи на независима позиция в международните организации базирана на националния интерес и международното право.
Но по-ясно и отчетливо трябва да защити позициите си за мир и за критично отношение към Европейския съюз. БСП не е антисистемна партия, но отстояването на националния интерес в рамките на политическите и военни съюзи, в които членуваме не я прави консервативна и дясна, а национално отговорна.
Бедата е, че тя не можа да защити до край това, бидейки част от коалицията с ГЕРБ и ДПС, които водеха милитаристична и русофобска политика.
Така че БСП трябва докрай да извърви пътя на своята лява идея.
Ето например сега може да се захване с една или две задачи - например да се бори за спасяването на Паметника на съветската армия и за неговото връщане на мястото. Или още една задача - да се бори за отмяна на закона, който обявява социализма за престъпен режим и за адекватното отразяване на близкото минало в учебниците по история.
И нещо интересно, което забелязах.
Между „Възраждане“ и Движение „23 септември“ има политическо споразумение за подкрепа.
Двете формации се обединяват около позиции срещу еврото, срещу евентуално въвличане на България във военния конфликт в Украйна и за защита на българската енергетика. Партньорството между националистическата Възраждане и марксистко -ленинското крайно ляво движение 23-ти септември е интересно и явно успешно, след като Възраждане влиза в парламента.
А по-логично щеше да бъде движение 23 септември да бъде част от коалицията на БСП.
На мен ми липсва социалистическото и марксистко -ленинското.
Някак повечко социал либералното в левицата явно не е печеливш ход.
Но мисля че в безпрецедентната загуба на БСП се крие ключът за нейния рестарт.
Левицата сега ще има по-спокойно време да се погледне в огледалото и да намери своята лява идентичност.
Аз останах в БСП не защото имам желание да ставам депутат или общински съветник, въпреки че бях предлагана в листите, но многократно отказвах, а защото това е партията на моя баща и на моя дядо и защото искам да видя в нея ярко червеното знаме, което грее и в моето сърце!
Време е за повече идеалисти, а не кариеристи в БСП.
Време е за повече социализъм!
Защото лявото не е умряло.
Напротив, то е по-живо от всякога и България ще има все по-остра нужда от него!
Лявото има своя роден дом и това е БСП!
Истинското 135-годишно българско ляво бие винаги отляво и ще намери ярко червения си цвят отново!