Знаете ли, че....
Открихме газова лампа на вилата.
С голямо любопитство и интерес разгледах тази вещ от миналото.
Исках да разбера как се пали, на какъв принцип работи.
Най- симпатичното за мен е, че си има и тънка метална ръчка за регулиране на силата на пламъка.
Това стана повод да се поразровя в интернет, за да науча каква е историята на тази лампа по света и у нас.
И ето какво интересно научих и реших да споделя с вас.
И така, да започваме с това пътешествие във вълшебството на лампата...
Газената лампа е съставена от фитил, резервоар, система за регулиране дължината на фитила, стъкло и дръжка.
Първите газови лампи, захранвани от въглищен газ, се появяват през 18 век, а Уилям Мърдок е човекът, който първи започва да ги използва като инструмент.
Историята на газовата лампа преминава през две основни технологични направления- класическата газена (керосинова) лампа за бита и уличните газови фенери, работещи с въглищен газ.
И двете технологии правят революция в градския живот и бита през XIX век, прогонвайки мрака преди масовото навлизане на електричеството.
Уличните газови лампи се появяват в края на XVIII и началото на XIX век.
Първите истински газови системи използват запалим газ, извлечен от въглища.
През 1792 г. споменатият шотландският инженер Уилям Мърдок първи започва да използва въглищен газ за осветление на дома и работилницата си.
През 1807 г. в Лондон са инсталирани първите обществени газови фенери. До средата на XIX век газовото улично осветление става масово явление в Европа. Това драстично намалява престъпността и превръща нощните разходки в безопасно занимание.
Преносимата битова лампа, която използва течен нефтен дестилат (газ за горене/керосин), е по-късно изобретение и се появява през 1853 и това е класическата газена лампа.
През 1853 г. в Лвов полският фармацевт Игнаци Лукашевич конструира първата модерна газена лампа. Тя работи с пречистен от него керосин, който гори много по-чисто и ярко от използваните дотогава китова мазнина и растителни масла.
Конструкцията включва метален или стъклен резервоар, текстилен фитил, механизъм за регулиране на пламъка и стъклено тяло (шише). Стъклото е ключова иновация – то осигурява постоянна тяга на въздуха и предпазва пламъка от вятър.
Газовата лампа в България
навлиза масово в края на XIX и началото на XX век за домашно и улично осветление, като у нас уредите са внасяни предимно от Австрия.
Газената лампа остава основен източник на светлина в българските села чак до средата на XX век, когато страната е напълно електрифицирана.
Исках да разбера с какво да си светили хората, преди газовите лампи, открити в края на 18
век?
И отново научих нещо интересно.
Преди откриването на газовото осветление в края на 18-и век, хората са разчитали на огън и органични мазнини, за да си светят. В продължение на хилядолетия технологията почти не се е променила, като основните източници са били маслените лампи, свещите и факлите.
В Античността (Древна Гърция, Рим, Египет) е имало
маслени лампи .
Това са глинени или бронзови съдове, пълни с растително масло (главно зехтин в Средиземноморието). В тях се е поставял фитил от лен или папирус.
Използвали са се и лоени свещи, но по-рядко от маслените лампи. Те се правели от животинска мазнина (лой), която е миришела неприятно и е пушела силно.
По филмите съм виждала и факли. Факлите са парчета от дърво, напоени със смола или катран. Използвали са се предимно на открито или в големи замъци и обществени сгради поради високия риск от пожар.
През Средновековието са се използвали
восъчни свещи, каквито палим сега в Църквата. Те са направени от пчелен восък. Били са с огромна популярност, тъй като са горели чисто, ярко и са миришели приятно. Но са били изключително скъпи и са се използвали само в църквите, манастирите и кралските дворци, докато за по- бедния народ
основният източник на светлина са били лоените свещи.
Но тъй като лоят се топи бързо, те са изисквали постоянно подрязване на фитила и са отделяли черна сажди и тежка миризма.
За селяните най- евтиният метод били дървени шипове.
Това са тънки, изсушени и смолисти парчета дърво (често от бор), които са се закрепвали на специални метални стойки и са изгаряли бързо.
Та така, пътешествието ни приключи.
Сега си давам сметка с какво разполагаме ние, съвременните хора днес и как не можем без интернет...
А телевизия, интернет, телефон са само от последните преди 30 -100 години, а хилядолетия преди това?!