Фурсов:
"Руснаците са на колене само когато се молят!"
Камелия Базова
За прокси войната на Запада срещу Русия чрез Украйна няма смисъл да споменаваме, защото предисторията на конфликта и фактите са от ясни по-ясни.
Не са тайна и западните планове за разпарчетосването на Русия на няколко държавици.
И това е известно от западните геополитици и геостратези.
Сред тези западни геополитици и интелектуалци обаче има и по-благоразумни, като професор Джефри Сакс като Кенан, които говорят за това, че Западът не бива да дразни Русия и че трябва да се говори с нея.
Но какво виждаме днес?
Обратното - обидна за интелекта русофобска пропаганда, която обяснява всичко лошо в живота и света с Путин и Русия.
"Миротворецът" Тръмп обслужва сателитно и военно Киев.
Дори и Турция го прави.
Искат временно примирие, за да продължават да въоръжават Украйна.
Специалната военна операция започнала след американските игрички на цветни революции, се превърна в пълно мащабна прокси война на Запада, на САЩ, НАТО, ЕС срещу Русия с опасен залог да се превърне в ядрен апокалипсис.
И само благоразумието и търпението на Путин спасява света.
Но Западът не може вечно да поддържа ролята си на хегемон. Разширяването на НАТО, воденето на прокси- войни и цветни революции като метод да се дразни руската мечка и да се срине тя, отварят кутията на Пандора.
Защото Русия няма да се предаде.
Има една фраза на Фурсов, която сложих като заглавие на своята статия, че "руснаците са на колене, само когато се молят'.
Известни са и цитатите от Бисмарк.
Отто фон Бисмарк е тясно свързан с Русия, като служи като посланик на Прусия в Санкт Петербург в продължение на три години -от 1859 до 1862 г.
Престоят му там оказва огромно влияние върху неговия мироглед, дипломатическа стратегия и бъдещата му политика като канцлер на Обединена Германия.
Престоят в Санкт Петербург му позволява да опознае в детайли руския манталитет, държавна система и военен потенциал.
Бисмарк научава отлично руски език. Той често използва руски думи в личните си записки и писма. Любимата му дума е била "ничего" (нищо), която за него олицетворявала руското търпение и хладнокръвие.
Той изгражда близки отношения с цар Александър II и особено с руския външен министър княз Александър Горчаков. От Горчаков Бисмарк учи тънкостите на европейската дипломация.
Бисмарк осъзнава, че силна Германия може да съществува само ако поддържа добри отношения с Русия. Неговата основна цел винаги е била да избегне война на два фронта (срещу Франция и Русия едновременно).
Бисмарк редовно предупреждава своите сънародници и другите европейски сили никога да не нападат Русия. Той вярва, че дори при първоначални победи, огромната територия, суровият климат и непримиримостта на руския народ ("звярът") правят пълната победа над тях невъзможна, а последствията от събуждането на тази сила — непредвидими.
Затова казва, че знае хиляди начини да извади звярът от бърлогата, но нито един да го върне обратно.
Днес Западът трябва да се припомни неговите думи:
"Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан. Не се надявайте, че веднъж възползвали се от слабостта на Русия, вие ще получавате дивиденти вечно. Руснаците винаги идват за своето. И като дойдат – не се надявайте подписаните от вас йезуитски съглашения да ви оправдаят. Затова с руснаците си струва да се играе честно или въобще да не се играе "!
Сега Русия е посткомунистическа държава.
Днес Путин я изгражда на базата на Православието, родолюбието, патриотизма и здравите семейни консервативни ценности.
Русия е най-голямата православна държава с над 150 милиона православни християни. Тя е основана на силата на духа, морала, на ценностите на вярата и семейството.
Тя е мултиетническа държава с над 190 различни народи, които живеят в мир и разбирателство помежду си.
Руснаците не са расисти и не изпитват омраза към други етноси, раси и религии. Русия иска мир и сътрудничество в света, основано на принципите на уважението и самоуважението на държавите към себе си и помежду си.
На такъв модел е изграден и БРИКС. Западът обаче има за свой основен враг Русия.
Особено англосаксонците от векове са се борили срещу единството на останалите европейски държави с Русия.
Русия, която всъщност е европейска държава- културно, исторически и и от части географски, за англосаксите и на Острова и зад Океана в никакъв случай не трябва да бъде в съюз с Германия и с големите европейски страни, защото това ще разруши тяхното световно господство.
И всички тези прокси войни и конфликти, които Западът режисира, са част от тази англосаксонска геостратегия- да търси разделение и по възможност да вкарва във война Европа и Русия.
Затова сега англосаксонците зад Океана хитро се измъкват от прокси войната срещу Русия чрез Украйна, която всъщност запалиха и която продължават да поддържат, правейки се на миротворци. Алангосаксонците на Острова пък смело прекрачват червени линии и се бият срещу Русия чрез Украйна, използвайки своите ракети и въоръжение, предадено на колониалният западен режим в Киев.
Западът мрази Русия заради икономически, политически, а и чисто духовни и ценностни причини.
Западът има икономически интереси да владее огромните руски ресурси и необятни пазари.
А силна и независима Русия е огромна пречка за него.
Той предпочита една слаба олигархична Русия с колониален елит, тип Елцин, която може да бъде лесно разкъсана на части и овладяна от западните геостратези.
Омразата към Русия е и на духовно ниво. Защото Бжежински- американски политолог от полски произход и президентски съветник бе казал, че "най-големият враг след комунизма за Запада е Православието"!
А православната вяра, ценностите основани на семейство, идентичност и родолюбие са враг на неолиберализма и глобализма, които са новата идеологическа дреха на Запада.
Чрез тази идеологическа дреха той прокарва и принципът на мултикултурализма, с който да измие историческата си вина от расизма и колониалната политика, които някога е водел.
Но забележете тук тънката разлика! Мултикултурализмът наистина съдържа в себе си ценностна хуманистична ядка и тя е толерантността към различието на другия- сексуално, расово или религиозно.
Но тази толерантност не означава унищожаване на собствената християнска идентичност.
Не означава своеволие, анархия, джендър идеология (държа да отбележа, че джендър идеологията и толерантността към сексуално различните са две различни неща)
, разврат и емигрантски бунтове и престъпления, каквито виждаме, че се случват в момента в Европа.
И тук е разликата между здравословният родолюбив патриотизъм и неонацизма. Неонацизмът е расистка и човеконенавистина идеология вдъхновена на Запада, от Хитлер. Докато патриотизмът е ценностно изграждаща и ориентирана към любовта към Род, Семейство, Отечество и Родина идеология, която може да съжителства заедно с толерантността към различието на другия.
И пример за това е Русия.
Руснаците са патриоти, но те не са расисти.
Те са толерантни хора и сред тях в огромната руска държава живеят люде с различни конфесионални и етнически характеристики в мир и любов.
Но руснаците не биха толерирали разпад и деградация на собственото си християнско и основано на вярата и семейството общество. И точно това трябва да сложим като модел на новите патриотични сили на Запад, на които политически Брюксел им пречи да се изявят на избори и да управляват, обиждайки ги че са неонацисти и фашисти, а дори и опитвайки се да ги забранят.
И не бива да се развява русофобията със знамето на неонацизма. Православие и неонацизъм, Русия и неонацизъм - това словосъчетание всъщност е оксиморон! Неонацизмът възниква на Запад и се спонсорира от Запада.
И разликата е, че в Русия тези неонацистки групи са разбити и техните лидери отдавна са в затвора, докато в Украйна те виреят до толкова, че дори възникнаха дипломатически скандали с Полша, заради това, че авторите на Волинското клане са издигнати като национални герои в Украйна.
А знаем, че Бандера и Шухевич там също са издигнати в такъв висок ранг.
Но Брюксел и Лондон както и Вашингтон са слепи за тези нацистки групи в Украйна и казват, че всъщност Русия е фашистка държава.
Това твърдят и нашите неолиберали евроатлантици, уж борещи се срещу "руският нацизъм" като рушат руски анти-нацистки паметници.
Така че кой подклажда неонацизмът всъщност- Русия или Западна Европа?
Още едно голямо лицемерие на Запада и на нашите неолиберални политици и стратези на глобализма, е да твърдят, че България бидейки малка и слаба държава, без икономически и военен потенциал и ресурс, не може да води самостоятелна и многополюсна политика и поради това трябва да е със "силните на деня", т.е със Запада.
А кой всъщност направи България слаба военно и икономически държава, кой я вкара в Европейския съюз и в НАТО, кой унищожи нейните фабрики, заводи, армия, самолети?
Всъщност тезите на евроатлантиците у нас са антинационални тези, които те развяват заедно с отровната русофобия.
Но виждаме, че въпреки всичко, те не могат да заразят болшинството от българския народ, който е здравомислещ и добре стъпил на земята и който е преживял в хилядолетната си история какво ли не. Виждаме и как руските спортисти, въпреки че им е забранено да участват в културни и спортни събития със своя флаг и химн побеждават.
Четем по алтернативните социални медии колко западни граждани искат да живеят в Русия и да придобитя руско гражданство, докато Брюксел забранява дори и екскурзиите до Москва.
И най-голямата беда е, че Брюксел превръща днес старият континент в руска антитеза.
А истинската Европа би била възможна само и единствено ако е в съюз със своята руска част, ако изгражда взимно изгодно сътрудничество с Русия, а не да е във война с нея.
Виждаме и лицемерието и двойния морал на Запада.
Израел и САЩ са освободители на Иран, и зверствата в Газа не са зверства, докато Русия е агресор и основен западен враг.
Тази русофобска неолиберална реторика е толкова фалшива и лицемерна, че всички интелигентни и мислещи хора я виждат.
И отново трябва да напомним думите на Фурсов, че "руснаците са на колене само когато се молят."
А за да НЕ бъде светът на колене победен от злото, той трябва сега да коленичи пред доброто, пред ценностите на Любовта, Семейството, Вярата, толерантността към другия, но и уважението към себе си, родолюбието и не лицемерието!