Загубени в превода на близкото ни минало

ЗАГУБЕНИ В ПРЕВОДА НА БЛИЗКОТО НИ МИНАЛО

Автор: Камелия Базова

Парадоксалното е, че в най-новата ни близка история, от която има живи свидетели, има най-много митологеми и неясноти, именно заради митологизирането и реидеологизацията на годините преди 1989-та .Този период
беше задраскан от голям червен хикс -"тоталитарно ,забранено ,престъпно ! "още повече с приемането на един пристрастен ,субективен и политически закон ,който криминализира цял един период от развитието на Третата българска държава. Какво се е случило преди 32 години все още не е напълно ясно за широката публика и за изследователите това е много важна и интересна тема, която обяснява и днешните процеси в света .Оказа се, че Тодор Живков не е този комунистически сатрап,че той е по-скоро реформатор, който се е опитвал да реализира един по-плавен преход, при запазване на регулативните функции на държавата с цел да не се допусне този социален взрив, който настана на практика след промените . Живков е имал за модел китайския път на развитие. Горбачов "спира кранчето" за Източна Европа, продава газта не на ниски цени,а на цените на световните борси. Съветският съюз не плаща за изнесените от Източна Европа стоки и така икономически режимите на социализма рухват. Живков търси спасение на Запад. Известни са срещите на Тодор Живков с баварският канцлер в края на 80-те години, на които Живков дори е предлагал България да стане член на Европейския съюз( тогава Европейската икономическа общност). В процесите на преход се сблъскват два подхода- единият е на умерените реформатори, като Тодор Живков, които са искали постепенен и плавен преход, без тези социални сътресения и без това ограбване, което се случи. Другият е лагерът на радикалните неолиберални среди в БКП, които свалиха Живков под натиска на Москва в съглашателство с Вашингтон и които извършиха прехода по рецепти на Вашингтонския консенсус. Известна е активната роля на тогавашният съветски посланик в България Шарапов за отстраняването на Живков. Криминалните процеси на преход всъщност бяха извършени с благословията на Запада и не без участието на съмнителни западни бизнесмени ( помните ли Робърт Максуел, Майкъл Капустин и други). В своите "Мемоари" самият Тодор Живков признава това че е имало натиск от Съветският Съюз за неговата оставка. Осъден и в домашен арест върху него прокапиталистически неолиберални реформатори, които го свалиха от власт със съдействието на външни фактори( западни и съветски) хвърлиха цялата вина за зверствата на комунизма само върху Живков и така си измиха ръцете. Под покривалото на демокрацията извършиха криминалните промени на прехода.В своите спомени Тодор Живков се обръща към бъдните поколения, като казва" знайте че ние не бяхме светци, но не ние ви подготвихме това мрачно бъдеще. Оставихме ви една добре развита държава при социализма,с която можете да се гордеете че я е имало." Живков казва на следователите и прокурорите които го разпитват след ареста му, че ако търсят вина за катастрофата,да я търсят след 10-ти ноември .Ето какво пише в своите "Мемоари" на страница 659-та Тодор Живков "Не се смятах за всемогъщ и не бях всемогъщ, ала мой дълг беше с демократичните средства, с които разполагаме да се осигури осъществяването на смелата и реалистична програма, която бяхме заработили .Щяха ли Горбачов, а и някои влиятелни сили на Запад да ни оставят да вървим по своя път? Сега е трудно да се даде еднозначен отговор".
Да, геополитическата обстановка тогава беше такава ,че не остави време на Живков да реализира своите идеи за реформи и се наложи злополучният и криминален преход, който вече ни е добре познат и не знаем свършил ли е вече. Преходът, който Тодор Живков искаше не успя, защото неговите действия бяха саботирани от тези, които го свалиха от власт и които реализираха крадливия преход към демокрация и пазарна икономика ,извършен под диктовката на "Вашингтонския консенсус", тоест на неолибералният капитализъм,който се изправи срещу социалната пазарна икономика ,която и до днес е лелеяна мечта и за България, ограбена от така наречения преход у нас .
Свидетели на процесите твърдят че американските експерти Ран и Ът са признавали, че българското селско стопанство, индустрия, здравеопазване и т.н. са били на високо световно ниво, но въпреки това са предложили своите идеи за реформи към пазарно стопанство .Всъщност оказва се че това не са били реформи, а истинско разграбване на социалистическата индустрия и социална база.Че това не бе преход към Демокрация и пазарна икономика, а преустройство на социалистическото общество към нови неолиберално капиталистически релси.
А неолибералният капитализъм започва да изгрява с идването на Рейгън и Тачър , които изместват от историческата сцена социалният капитализъм на Кейнс, построен след Втората световна война .Така средната класа ,която бе продукт на този социален капитализъм и на социализма бяха изядени от глобалния неолиберализъм, обявен от Фукуяма за "края на историята "и от нашият прекрасен криминален преход. Намираме се на кръстопътя на своето развитие и за да разберем накъде да тръгнем трябва да видим процесите в миналото и то в най- близкото ни минало,което уви, е обвито с митологеми и страниците му още не са прочетени обективно и докрай. Да не говорим за учебниците по история ,в които този необективен, цензуриран и митологизиран прочит е очеваден! Такъв замъглен поглед пречи да се види истината и многообразието на процесите преди 1989-та г.и в т.нар. преход. Всъщност социализмът е ускорен и исторически наваксващ, прескачащ векове метод за индустриализация и модернизация, който в социално -икономически аспект цели постигането на такива социално-икономически резултати, каквито има и капитализма. Всъщност и капитализмът и социализмът са двете рационални идеологии на историческата формация на Новото време и имат сходни социално-икономически черти- индустриализация, урбанизация, модернизация,секуларизация и т.н.. Затова и според много западни изследователи именно благодарение на социализма социалистическите държави са формирали социално-икономически системи от модерен тип .Защото на тях са им липсвали тези столетия еволюционно развитие, с които са разполагали западните държави ( да не забравяме еволюционното модерно развитие на западните държави е било извършено и по пътя на експлоатацията- национална и колониална, за това се казва, че " овцете са изяли хората". )Дори тази научнообоснована роля на социализма не е обяснена в учебниците по история.У нас социализмът решава задачата,с която не можа да се справи

Българската държава преди 1944-та ,а именно задачата свързана с индустриализацията и модернизацията на страната .Успешните социално- икономическите резултати на социализма са безспорни -България е била сред 30-те най развити държави в света. Разбира се тоталитарната идеология( която в научен аспект служи като средство за мобилизация необходимо за ускорената индустриализация ,)липсата на свобода на словото и лагерите,престъпленията на комунизма са позорен факт ,но не бива да се забравя че концлагери е имало и преди 1944-та ( лагерът "Гонда Вода" , женски отдел на лагера "Свети Никола "и много други) ,както и политически убийства (хиляди убити по време на Белия терор,разстрели и на жени и деца ,като например на шестте ястребинчета, като най-малката жертва от тях е 7-годишното момченце Стойне разстреляно по политически причини от "демократите" преди 1944-та ,партизански глави разнасяни на кол и т.н., но за тези факти днешните учебници мълчат). Другото което не бива да се забравя е че Тодор Живков не открива, а закрива лагерите в Белене, Скравена.( Живков идва на власт през 1956), тоест имаме двоен стандарт в прочита на историята преди и след 1944-та ,а за след 1989-та да не говорим!
А сега накъде?

Ако не знаеш откъде си тръгнал и накъде вървиш, е най- вероятно и никъде да не стигнеш.....