В памет на чичо Иван *
Лъх на вятър
полет -птица,
отлетя поете в своя син небосвод!
Простор, крила
блясва ярка Зорница- един с чест
изживян живот!
Идеали, мечти,
любов, доброта
талант и душа
са твоето лице!
Поете, високо в небето сега
расте цвете от моето сърце!
Ти отново дишаш чрез своите книги-
от тях ни поглеждаш, нали?
Човек вечно жив е, смъртта не боли ни
любов щом в гърдите гори!
Гори и разгаря болката в нас,
но не би,
смъртта е само измама Сърцето душата-
те са нашата власт,
власт над злото, над края!
Бог ни е помилва със Своята Любов
и ние -частици от Рая живеем и дишаме в този живот
за да бъдем с Него в безкрая!
Поклон и светлина по пътя му!
*Иван Селановски- поет и писател